Европейският парламент получава огромна власт. Как ще я използва?
Онър Махоуни
Евродепутатите очакват с нетърпение влизането в сила на Лисабонския договор следващата седмица, тъй като новите институционални правила дават по-широки правомощия на Европейския парламент в редица сфери, включително скъпоструващата европейска селскостопанска политика и дългосрочния бюджет. Въпреки че назначаването на външнополитическия ръководител на ЕС и председател на Европейския съвет е голяма промяна за външния облик на блока, вътрешната реорганизация, която дава по-голяма законодателна власт на евродепутатите, се смята за по-значима промяна.
На 1 декември парламентът ще получи глас в редица области, включително законната имиграция, съдебното сътрудничество в борбата с престъпността, полицейското сътрудничество, структурните фондове, услугите от общ икономически интерес (европейски жаргон за обществени услуги), транспорта, защитата на личните данни и правата на интелектуалната собственост. Законодателните правомощия ще се увеличат почти двойно. Сферите, в които депутатите ще работят по предложените закони на равна основа със страните членки, ще се увеличат от 40 до близо 90.
За най-важни се смятат енергийната сигурност, общата търговска и общата селскостопанска политика, която поглъща близо 40 процента от европейския бюджет. Това ще се добави към вече значимите правомощия на ЕП на вътрешния пазар и по въпросите на екологията. През последните години депутатите внесоха значителни промени в закона за отварянето на пазара на услугите и затягането на правилата за регистриране на химикалите в продукти за ежедневна употреба – изключително важен закон с последствия за много компании по целия свят.
Съгласието на евродепутатите ще бъде необходимо и за дългосрочния седемгодишен бюджет на ЕС. Споразумението по този въпрос обикновено е предшествано от боричкания между държавите членки за пари и приоритети. Парламентът ще упражнява законодателни функции и по отношение на годишния бюджет. „Това е истинска победа за парламента. Що се отнася до законодателството, евродепутатите ще бъдат буквално навсякъде“, отбеляза европейски представител. Държавите членки подценяват промените, казват анализатори.
„Смятам, че ще дойде момент, в който ще си кажат „Господи, какво направихме?“. Мисля, че това ще се случи след около десет години. Със сигурност някои приемници на сегашните премиери ще се чудят: „Как изобщо се съгласихме на такова нещо?““, казва Хюго Бранди от лондонския Център за европейска реформа. Той обаче предупреди, че евродепутатите трябва да използват новите си правомощия мъдро, а не да се разпореждат безцеремонно навсякъде. Това ще смекчи ефекта на „пробуждането“, който държавите членки ще изпитат, осъзнавайки властта на парламента.
От друга страна фактът, че сега ЕП има значително право на глас за парите и че ще може да „влияе“ върху усвояването на европейския бюджет в дългосрочен план, му дава големи възможности. „Сега ЕП държи портфейла и това е началото на всички влиятелни парламенти“. От гледна точка на бюджетната политика ключовият момент както за парламента, така и за страните членки вероятно ще настъпи през 2013 г., когато правителствата ще трябва да определят новия дългосрочен бюджет, влизащ в сила на следващата година.
Според Жорж Нунес Фере, експерт от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, фактът, че парите за селскостопанската политика вече няма да бъдат „недосегаеми“, може да пробуди по-жив интерес у евродепутатите. „Сега, когато парламентът може да участва пълноценно както в политиката, така и в бюджета, някои депутати могат да решат, че си струва да вникнат в проблемите на селското стопанство, ако искат част от парите за селското стопанство да бъдат разпределени към интересни за тях области“, отбеляза той.
Работата в тази посока ще превърне парламента от антиреформистко събрание, каквото е сега в тази сфера, в двигател на промяната. Това може да има важни последици за реформата, за общата селскостопанска политика и за новото споразумение за дългосрочния бюджет. Европейската бюджетна политика, която в момента се преразглежда, отдавна търпи критики, че не се фокусира върху реалните предизвикателства на деня, като климатичните промени, нуждата от иновации и повече научни изследвания. Раймер Бьоге, член на парламентарната бюджетна комисия, посочи, че правилата за парламента по отношение на бюджета значително разширяват правомощията му и „принуждават всички – и страните членки, и евродепутатите – да намират път към споразумението“.
По БТА