Турция – щит с полумесец за НАТО?
Лукаш Вуйчик
Турция купува ракети „Пейтриът“и ще приеме на своя територия противоракетен щит няколко години преди Полша. Край Босфора се водят сериозни дебати дали тези две системи поставят Турция в зависимост от Америка. Тези турци, които не одобряват правителството си, казват, че премиерът Реджеп Тайип Ердоган е почти всесилен. И макар да не носи пряка отговорност за проливните дъждове и наводнения, сполетели Турция в началото на септември, със сигурност има пръст в друг заговор. На 9 септември министерството на отбраната на САЩ поиска от Конгреса да одобри продажбата на Турция на 13 батареи PAC-3 (лат. букви) – най-новото поколение на прочутите ракети земя-въздух „Пейтриът“.
Седмица по-късно Барак Обама обяви, че Америка се отказва да изгражда в Полша и Чехия противоракетен щит във вида, предложен от правителството на Джордж Буш, за да може да разшири системата, инсталирана днес на кораби, която с течение на времето ще бъде разположена и на суша, първо на Балканите и в Турция. Турският печат свърза двете новини и се развихри същинска буря. „Загадката на „Пейтриът“. Защо са й на Турция тези ракети“, писа на първа страница вестник „Сабах“. Журналистка от телевизия Си Ен Ен Тюрк направо попита шефа на външно министерство Ахмет Давутоглу дали ракетите „Пейтриът“ са началото на американския ракетен щит в Турция. А той отговори, че Турция не се чувства заплашена от никъде.
На следващия ден пресата направо го разби: как се получава така, че затъналата в икономическа криза Турция ще похарчи милиарди долари за защита от несъществуваща заплаха, питаше от първа страница вестник „Миллиет“. По главната улица на Анкара мина многохилядна антиамериканска демонстрация, а на следващия ден вестник „Радикал“ написа: „Турция отново се продава на американците“.
Скрита под чадъра
Откакто преди седем години в Анкара дойде на власт Партията на справедливостта и развитието, Турция трудно изграждаше позициите си в региона. Искаше да се отърве от етикета на представител на американските интереси в Близкия изток, да престане да се продава на янките и да започне да защитава собствените си интереси. Но американците не забравиха Турция. Висши представители на Пентагона не крият, че Турция е идеалното място за ракетен щит, който да пази Запада от иранските ракети. Въпреки отличните отношения с Техеран Анкара също се опасява за сигурността си. Но в същото време иска да спаси репутацията си на независим регионален играч, затова покупката на „Пейтриът“ официално се представя само като модернизиране на армията, а не като първи етап от изграждане на щита.
Турция още от 2004 г. обмисля създаване на противоракетна отбрана. Защото през първата и втората война в Персийския залив все не можеше да измоли от съюзниците си от НАТО да й дадат назаем няколко батареи „Пейтриът“, за да се пази от иранските ракети „Скъд“ (SCUD). От април започна тръжна процедура. Като начало Турция иска да купи четири батареи за около един милиард долара. Освен американците, системи на Анкара предложиха руснаците и китайците. Офертата на Москва е за системите S-400, идентични на тези, които пазят руската столица. Пекин предлага прекопирана версия на същата система, „вдъхновена от руски решения“. Анкара би трябвало да избере най-добрата оферта в началото на 2010 г.
Според турски военни експерти почти сигурно е, че изборът ще падне върху ракетите „Пейтриът“. А за медиите това е ясен знак, че след тях в Турция ще дойде и наземната версия на ракетите SM-3, на които би трябвало да се базира щитът на Обама (на втория етап същите ракетни системи би трябвало да стигнат и до Централна Европа). Турското правителство отрича, но американците се държат така, сякаш въпросът за изграждането на щита в Турция е предрешен. През лятото на тази година, при посещение в Близкия изток държавният секретар Хилари Клинтън няколко пъти говори за противоракетен чадър, който ще се разтвори над региона. Министърът на отбраната Робърт Гейтс два пъти тази година бе в Турция и не криеше, че и двете му посещения са свързани с щита.
Анкара твърди обаче, че няма такава тема, че ракетите „Пейтриът“ няма да са насочени срещу някоя конкретна страна, защото „Турция няма врагове“. Ако обаче си направим експеримент и предупредим турските политици, че към тях летят ракети, навярно всички ще обърнат глави към Иран. Но главното мото на турската външна политика гласи: „Нула проблеми в отношенията със съседите“. В духа на идеята, взета още от Ататюрк и реализирана днес от министър Давутоглу. Турчин в хладилника
Сирийският вицепрезидент Фарук аш Шараа признал преди няколко седмици, че вкъщи го е страх да отвори хладилника, защото оттам ще изскочи турски дипломат. Турция посредничи или посредничеше в преговорите между Сирия и Израел за Голанските възвишения, помагаше да се постигне съгласие по разни въпроси между Сирия и Ливан, иракските сунити и шиити, представителите на Хамас и Израел. Такава външна политика досега отлично се пласираше в самата Турция – повече от половината турци смятат, че правителството на Ердоган е успяло да накара света да започне да се съобразява с Турция.
За да постигне мечтания статут на регионална сила, Анкара си постави две цели. Първо, да скъса с представата за нея като представител на Запада, и по-специално – на Америка. Второ, да поддържа относителен баланс на силите в Близкия изток, защото само тогава Турция ще е в състояние да гради позицията на регионална сила, опирайки се не на военна мощ, а благодарение на ефикасността на своите посредници. И така, откакто през 2003 г. турският парламент отхвърли американските молби за подкрепа на инвазията срещу Ирак, Анкара постепенно се отдалечаваше от Вашингтон.
Още през първата война в Персийския залив в Турция се заговори, че дългогодишният съюз с американците започва да става прекалено скъп. След създаването в Северен Ирак на зона, забранена за полети, която трябваше да пази местните кюрди от отмъщението на Саддам Хюсеин, тези терени започнаха да използват партизаните на Кюрдската работническа партия, която системно нанасяше оттам въоръжени удари по Турция. Положението се влоши след американското нахлуване в Ирак и създаването в северната му част на кюрдска автономия. Като видя, че американците не са в състояние да обуздаят кюрдските партизани, Анкара сама предприе наказателни операции през границата.
През последните години Турция все по-често критикуваше действията на Израел към палестинците. Турците и до днес разказват как на срещата на върха в Давос през януари тази година техният премиер демонстративно напусна дискусия, посветена на положението в Газа, заявявайки на израелския премиер Шимон Перес: „Вие най-добре знаете как се убиват хора“. Демонстрации в подкрепа на Ердоган тогава имаше дори в Йемен. Симпатиите на арабските страни бяха спечелени и от неотдавнашното изключване на Израел от международните учения на военновъздушните сили на НАТО, които всяка година се организират в Турция. Но повечето наблюдатели са съгласни, че този ход е бил с пропагандни цели. Всъщност турско-израелското военно сътрудничество върви отлично. Само тази година Анкара купи ескадрила израелски безпилотни самолети и подписа договор за модернизиране в Израел на нейни танкове.
По-зле обаче е положението с второто условие за турското лидерство, тоест с равновесието на силите в района. Както казват американците, ако нищо не се промени, след година-две Иран ще има атомна бомба. Турците могат, разбира се, да тупат по рамото Махмуд Ахмадинеджад и да го поздравяват за победата в „демократичните избори“, както направи Давутоглу. Това обаче няма да промени факта, че Турция и Иран се превръщат в съперници в региона и че ако Техеран реши да се конфронтира със Запада, Турция ще бъде изправена пред избор, който през последните седем години се опитваше да избегне: дали да се върне към подчертания си съюз със САЩ и да си осигури защита от непредвидимия Техеран или да защитава позицията на независим лидер в региона?
В Долината на вълците
Екипът на Обама се опитва да възстанови имиджа на Америка, който край Босфора тежко пострада по времето на Джордж Буш. И до ден днешен най-касовият филм в историята на турската кинематография е „Долината на вълците – Ирак “ от 2006 г. Това е истинска история за турски войници, пленени от американците в Северен Ирак, по границата с Турция. Войниците били бити, унижавани, а накрая предадени на турската армия с вързани ръце и чували на главите. В допитване, извършено няколко месеца след пускането на филма, американците бяха посочени от турците като най-ненавиждания от тях народ по света.
Положението малко се подобри след априлското посещение на Обама в Турция, но в анкетите за най-популярен чуждестранен политик американският президент все още продължава да отстъпва на Ахмадинеджад. Ако днес Ердоган публично обяви изграждане на американски ракетен щит в Турция, няма да има какво да прави повече в турската политика. „Премиерът отчасти сам си е виновен за тези антиамерикански настроения“, казва Сами Коен от вестник „Миллиет“. „Лесно бе да се печелят точки, критикувайки американците. Сега турското правителство има проблем – как да обясни на гражданите, че наистина има иранска заплаха и че американският противоракетен щит може да е единствената защита от иранските ракети?
Някои турски експерти потвърждават, че купуването на „Пейтриът“ е прелюдия към изграждане в Турция на американски противоракетен щит. Продадените на Турция на преференциални цени батареи PAC-3 в бъдеще ще пазят наземните инсталации за изстрелване на ракети прехващачи SM-3. Същите експерти са убедени също, че подобен развой нещата отново ще подчини турската външна политика на американските интереси в региона. Отгоре на това щитът не дава на Турция никакви гаранции за сигурност. В Турция веднъж вече бяха разположени американски ракети, но когато през 1963 г. Вашингтон се договори с Москва за изтегляне на съветските ракети от Куба, в замяна изтегли ракетите „Джупитър“ от Турция. Без никакви консултации с Анкара.
По БТА