Католическите училища в Босна – оазис сред етнически вражди
Никога не бихте познали на пръв поглед дали босненската тинейджърка Таня Бекич е мюсюлманка, сръбкиня, католичка или от смесен брак и именно в това е смисълът на посещаването на католическо училище. 17-годишното средно училище в Баня Лука е едно от седемте католически учебни заведения, превърнали се в острови на културното многообразие в дълбоко разделеното босненско общество.
Бекич кара третата си година в училище, известно като „Католическата гимназия“ и помещаващо се в сграда без обозначения и без обичайните разпятия и образа на Дева Мария, типични за католическите училища по света. Дори входа е трудно да се намери в първия момент. Виждайки Бекич и приятелката й от училище Таня Савич, облечени с дънки и гримирани, едва ли бихте направили разлика между тях и типичните ученици на което и да било друго място в Централна и Източна Европа, или всъщност където и да било по света – и точно затова те харесват училището си.
Те казват, че умишленото оставяне на религията на заден план в гимназията им помага да се освободят от непрекъснатото вторачване в етническите и религиозните различия, вкоренили се в босненското общество след кървавото разпадане на Югославия във войната от 1992 – 1995 г., която беляза региона. „Щастлива съм, че съм тук“, казва Бекич. „Повечето ученици тук са от смесени бракове, можем да се учим как да приемаме по-лесно членовете на други етнически групи“.
Държавните училища в страната бяха сегрегирани и превърнати в моноетнически институции, след като войната раздели Босна на два автономни, основаващи се на етническата принадлежност региона – Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Много деца от смесени бракове, превърнали се в ново малцинство в като цяло моноетническите градове и училища в Босна, в смесените католически училища се чувстват по-добре защитени от етническата стигма „различни“ ученици.
В Католическата гимназия в Баня Лука 60 процента от учениците са православни сърби, 25 процента – хървати католици и 15 процента – босненски мюсюлмани и деца от смесени бракове. „Помирението е нашата мисия – това, че можем и трябва да живеем заедно“, казва римокатолическият епископ на Баня Лука Франьо Комарица. По думите му едва 12 000 от предишните общо 220 000 хърватски католици все още живеят в Република Сръбска. „Не можем да накараме слънцето да свети, колкото и да ни се иска, но поне можем да запалим свещ, която да разсее мрака“, отбелязва той.
В босненската столица Сараево, известна от векове с мултирелигиозния и мултиетническия си състав, във всички държавни училища мнозинството от учениците са мюсюлмани и часове по вероучение се организират само за изповядващите исляма ученици. В Католическия учебен център, който бе открит по време на продължилата 43 месеца босненска сръбска обсада на града, имам води часовете по вероучение за мюсюлманските ученици, а свещеник обучава католиците. „Ако имахме достатъчно православни сръбски ученици, щяхме да наемем и православен свещеник“, посочва директорът на центъра Ивица Мършо, пояснявайки, че в учебното заведение са се записали децата на имам и на православен свещеник.
Миряна Зули, майка на ученичката от първи клас Тара, обяснява, че е записала дъщеря си в Католическия учебен център, тъй като това е единственото мултиетническо училище в града. „Тук има деца от всички религии, никой не обръща внимание на етническата или религиозната им принадлежност“, разказва тя. „Аз самата бях отгледана по този начин и отглеждам и дъщеря си по този начин“.
Навремето Босна бе най-смесената етнически република на бивша Югославия и имаше най-висок процент на смесени бракове – нещо, което тогава беше приветствано като символ на успех. Тази деликатна етническа тъкан бе разкъсана от преследванието, избиването и разселването на хора по етнически признак по време на войната. В Католическия учебен център, навремето предлагал обучение главно на хървати католици, сега една трета от общо 1326 ученици не са католици. „Фактът, че това е единственото училище в района на Сараево, където една трета от учениците са от малцинството, е знак за надежда за всички нормални хора тук“, казва Мършо.
Родителите също хвалят католическите училища заради високите им стандарти, по-малките класове, вниманието, което се обръща на сигурността, и нулевата толерантност към простъпките на учениците. „В началото не ми беше приятно като православен сърбин да пращам детето си в католическо училище“, разказва босненският сръбски журналист Игор Гаич, чиято дъщеря учи в католическото училище в Баня Лука. „Скептичността ми обаче се изпари, след като видях колко беше доволна от училището“, допълва той.
Може би най-важният глас, който трябва да бъде чут при обсъждането на образованието и от гледна точка на бъдещето на Босна, е този на двете момичета, споделящи името Таня, които така и не разкриха етническата и религиозната си принадлежност. „Не чувстваме никаква разлика между нас, защото такава няма“, казва Таня Савич. „Така би трябвало да бъде навсякъде“, допълва тя.
По БТА