С кого ще се споразумее НАТО – с Русия или с Полша?

Русия и НАТО са преодоляли окончателно миналогодишната си конфронтация и са готови за тясно взаимодействие във военната сфера, според руския в. „Комерсант“. На заседанието на Съвета Русия-НАТО, насрочено за 4 декември, двете страни планират да обявят, че размразяват военното сътрудничество, спряно заради войната в Южна Осетия, твърди изданието. Съветът НАТО-Русия ще заседава за първи път на министерско равнище след руско-грузинската война през август 2008 г. Очаква се в срещата да участва руският външен министър Сергей Лавров.

Приятелството между Москва и НАТО ще бъде демонстрирано главно със сключване на споразумение, което ще позволи руски специалисти да обслужват военна техника съветско производство в страните от алианса и в Афганистан, пише „Комерсант“. Двете страни вече са пред подписване на документа, съобщил пред всекидневника руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин. Според Рогозин, Москва разчита да сключи това споразумение с Организацията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NAMSO), която отговаря за военнотехническото сътрудничество. Той припомня „голямото количество съветска техника, с която разполагат натовските новобранци“ и дава за пример бойните и военнотранспортните хеликоптери, „каквито има над 400 извън Русия“.

„Ако преговорите приключат успешно, ще получим нещо, което искаме отдавна – възможността да контактуваме пряко с алианса и членките му без посредници в лицето на някои източноевропейски страни“, заявява руският представител в НАТО. Руското външно министерство и държавната компания „Рособоронекспорт“ са потвърдили пред всекидневника информацията за подготвяното споразумение, без обаче да посочат срокове. И двете ведомства обаче са убедени, че с оглед на започналото затопляне в отношенията между Москва и Брюксел е напълно вероятно документът да бъде подписан още идната година, добавя „Комерсант“.

„Рогозин съобщи за тайни планове на НАТО“ е заглавие на електронния вестник „Утро“. След вчерашното заседание на Съвета Русия-НАТО посланикът на Москва в пакта съобщи пред журналисти, че Северноатлантическият съюз е разработил план за отбрана на Полша „в случай на руска агресия“. По думите на Рогозин, полският министър на отбраната Богдан Клих се изтървал за това в интервю пред полска медия, посочва изданието.

„Въпреки че става дума за тайни планове, Клих информира, че след военното учение на Русия и Беларус тези планове са станали по-актуални. Искам да отбележа, че до момента никой полски министър официално не е признавал да има подобни планове“, цитира вестникът изявлението на руския дипломат. Рогозин е настоял Русия да получи разяснения „във връзка с плановете на НАТО за отразяване на руска агресия срещу Полша, или да се дезавуират думите на приказливия полски министър на отбраната“.

След съвместното военно учение на Руската федерация и Беларус „Запад-2009“, състояло се през септември на 50 километра от беларуско-полската граница, външният министър на Полша Радослав Шикорски се обърна към САЩ и НАТО с молба да разположат войски в Централна Европа, за да „защитят Полша срещу агресия от Русия“. Тези думи хвърлиха в „дълбока почуда“ шефа на руската дипломация Сергей Лавров, а Дмитрий Рогозин бе поразен от факта, че ги чува „от същия министър, който преди месец казваше тъкмо обратното“, отбелязва „Утро“.

За Полша изобщо няма никаква външна заплаха, коментирал според електронния вестник Джон Байърли, посланикът на САЩ в Русия. Реакцията на НАТО е „много закъсняла“. Чак 51 дни след края на учението говорителят на алианса Джеймс Апатурай обяви, че Съветът на НАТО бил обезпокоен от факта, че на учението „Запад-2009“ не присъствали международни наблюдатели. След няколко дни обаче уточни: „Тези маневри не представляваха заплаха за територията на държави от НАТО“, припомня изданието. За „секретния план на НАТО“ се разбра в навечерието на руско-полските газови преговори във Варшава, допълва „Утро“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.