В търсене на френската самобитност

Елен Ганли

Какво означава да си французин? Това е деликатен проблем с труден отговор, който правителството поставя за разискване пред народа на фона на тлеещо неспокойствие в имигрантските квартали, искания за пълна забрана на мюсюлманските забрадки и съмнения дали френската самобитност не изчезва в един сложен свят. Въпросът може да изглежда прост, но е изпълнен с парадокси.

Франция е страната с най-висок дял на имигранти в Европа и периодично се създава напрежение заради религията, но в същото време тя застъпва тезата за общоприета „френска самобитност“, чиито корени се крият в секуларизма. Страната се гордее, че е извор на „републикански“ ценности – свобода, равенство, братство – и въпреки това непрекъснато е обвинявана в несправедливост главно от представители на арабското и чернокожото малцинство, много от които са френски граждани. През 2005 г. хиляди младежи от тези малцинства вилняха из парижките предградия.

Санкционираното от държавата търсене на френската самобитност е опит да се изяснят и препотвърдят ценностите на нацията, които според президента Никола Саркози са „забравени и понякога отричани“. Всички френски граждани са поканени да участват в поредицата от срещи, които правителството организира из цялата страна от днес до 31 януари. Министърът по имиграцията Ерик Бесон постави началото на „голямата полемика“ по-рано този месец с уеб сайт, на който гражданите могат да пишат какво според тях означава да си французин. Най-малко 32 000 мнения са качени през първите две седмици по данни на министерство.

На 26 ноември започна първият от стотиците местни дебати с участието на служители от Монтаржи, южно от Париж, и бизнес лидери, членове на асоциации, както и учители и родители на ученици. Той ще се състои в министерството на имиграцията. Сред разискваните теми са френска история, култура, религия и език. Целта е да се обсъдят някои предложения, между които значението на националните символи като флага и дали младежите трябва да бъдат задължени да пеят националния химн поне веднъж годишно, а също как да бъдат споделени ценностите с имигрантите.

„Франция е страна на толерантността и уважението, но тя също така настоява да бъде уважавана“, заяви Саркози пред фермери в Югоизточна Франция по-рано този месец. Човек не може да се възползва от преимуществата да живее във Франция, „без да зачита законите й, нейните ценности и принципи“. Франция е страна на много имигранти, като до неотдавна повечето новодошли пристигнаха от други европейски държави. Има и много други народности, особено мюсюлмани от бивши френски колонии. Франция е страната в Западна Европа с най-многобройното мюсюлманско население – 5 милиона.

По инициативата доста се спори. Социалистите съзират в дебатите за националната идентичност политически номер, чиято цел отчасти е да се привлекат гласове от антиимигрантския крайнодесен Национален фронт преди регионалните избори през март. Интелектуалци и философи, както и много граждани са разделени в мненията си, настоявайки, че полемиката ще разпали ксенофобия и ще отлъчи небелите французи. Коментарите на сайта на министерството отразяват многообразието от мнения. „Когато човек види расистки идеи, пълни с омраза …има правото да оспори уместността на този дебат, който настройва французите един срещу друг“, е написал някой в послание, качено вчера на сайта. „Този дебат е ужасяващо отприщване на омраза, завист и неискреност.“

Франсоа, роден в парижкия регион Сен-Сен-Дени с многобройно население, произхождащо от страните южно от Сахара и мюсюлманска Северна Африка, се опасява, че „ще ни сполети в крайна сметка съдбата на американските индианци, които са малцинство в собствената си земя“. Саркози, син на унгарски имигрант, сякаш има ясно виждане за националната идентичност на Франция – или по-точно за това, което тя не е. В реч неотдавна той взе на прицел покриващата лицето и тялото ислямска роба, каквато носят много малко мюсюлмански жени, изтъквайки, че във Франция „няма място за сляпо придържане към религията от жените“.

Да се дебатира националната идентичност „не е опасно“. „Необходимо е“, каза Саркози. Саркози обеща да засили чувството за национална идентичност на Франция по време на президентската си кампания през 2007 година. Той побърза да създаде министерство на имиграцията, интеграцията, националната идентичност и солидарност. Някои смятат инициативата за дебатите като реакция към една Франция, чиито граждани от имигрантски произход все повече надигат глас, докато странният френски модел за интеграция, според който чужденците се очаква да бъдат изцяло асимилирани, отслабва.

„Удивен съм от този дебат. Това е политическо начинание и не отразява никаква социална необходимост“, казва Еманюел Саада, социолог и историк в Колумбийски университет и френския Висш институт по социални науки. „Националната идентичност не е нещо, което ние можем да установим като норма, към която да се придържаме“, заяви тя в телевизионно интервю. „Националната идентичност просто се появява Е В по-широк смисъл тя е извън нашия контрол. И не може да се решава от което и да е правителство.“ Въпросът според нея е дали темата вълнува обществото.

Хишам Кошман, рапър, известен като Аксиом, казва, че дебатът за националната идентичност е отклоняване на вниманието. Аксиом изрази мнението си в песен от 2006 г., озаглавена „Моето писмо до президента“ по музиката на Марсилезата, френския национален химн. „Мисля, че този дебат отклонява вниманието от реалните проблеми като безработицата и покупателната способност“, заяви той. „Единствените ценности във Франция са свобода, равенство, братство…Всеки път, когато несправедливостта печели, ценностите се подкопават. За мен Франция не е страна. Тя е идея.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.