Виетнам иска да върне емигрантите си

Деца от Виетнам в бежански лагер. Снимка: архив на Университет Калгари

Стотици хиляди виетнамци избягаха от родината си след победа на комунизма над подкрепяните от САЩ въоръжени сили на Южен Виетнам през 1975 г. Сега правителството в Ханой се опитва да примами част от диаспората да се върне в страната, за да помогне за нейното модернизиране.

С червени знамена и гръмка революционна музика конференцията, организирана във внушителния Конгресен център в покрайнините на Ханой, прилича много на редовна среща на виетнамски политически кадри, само че тук хората са с по-добре ушити костюми и говорят много по-свободно английски. Това е първата среща на виетнамската диаспора, която се провежда във Виетнам. Тя събра за три дни близо 1000 виетнамци, живеещи зад граница. Виетнамските официални медии нарекоха събитието „важна стъпка към национално единение“ в една страна, която беше съсипана и разделена от продължилата десетилетия война.

Седемдесет и седемгодишният висш финансист Буи Киен Тхан е прекарал половината от живота си във Франция и САЩ. „За първи път напуснах родината си през 1949 г., за да уча, но после се върнах обратно, за да работя за бившия южновиетнамски президент Нго Дин Дием“, разказва финансистът. „След като президентът Дием беше свален от власт с преврат и започна войната, аз напуснах Виетнам за втори път през 1965 г.“, допълва той. Финансистът е работил за американския застрахователен гигант Ай Ей Джи. После през 1991 г. е поканен от виетнамското министерство на външните работи да се върне в родината си. Оттогава работи като икономист и като финансов съветник на правителството.

„Някои хора ме критикуваха, че съм наивен и прокомунистически настроен, когато реших да се върна във Виетнам, но аз знаех много добре какво правя“, разказва Тхан. „Вярвах в демокрацията, в пазарната икономика и в правовата държава и ето, по този начин исках да помогна на тази страна да се промени“, допълва експертът. „Вижте колко бързо се променя Виетнам. Можем да направим нещо различно за нашия народ“, добавя той.

Друг участник в тридневната среща – Нгуен Нгок Май, също е във възторг от промените във Виетнам. Май е бил в южновиетнамските военноморски сили по време на войната. След като Северен Виетнам победи през 1975 г., той бил изпратен в лагер за превъзпитание, където останал повече над две години, а през 1978 г. успял да избяга в Австралия. „Участвах в протестите срещу властта в Ханой всеки път, когато виетнамски правителствени представители посещаваха Австралия. И така до 1986-1987 г., когато Виетнам започна процес на реформи“, разказва Май.

През 1992 г. Май започва редовно да се връща в родината си и от 2000 г. прекарва по-голямата част от годината във Виетнам, където осъществява редица инвестиционни проекти. Накрая Май става председател на Виетнамския презокеански бизнес клуб със седалище в град Хошимин. Той признава обаче, че има хора от виетнамската диаспора, които продължават да гледат с подозрение на комунистическите управници. „Някои от тях никога няма да се върнат тук дори за кратко посещение, да не говорим, за да инвестират или да правят бизнес“, казва Май.

Целта срещата на диаспората, според организатора на проявата Нгуен Тхан Сон, който е и заместник-министър на външните работи, е тя да бъде форум, на който виетнамците, живеещи зад граница да имат възможност да дискутират теми, които са им по сърце. „Голям брой виетнамци, които сега живеят отвъд океана, напуснаха родината си, отчаяни и изпълнени с ненавист, когато войната свърши“, казва заместник-министърът. „Тази среща е възможност за тях да видят и да научат какво се прави в страната“, допълва той.

На правителството в Ханой му бяха необходими няколко години и бюджет от 8 милиарда донга (450 000 щатски долара), за да организира тридневната конференция. Но се чуха критики, че конференцията не е успяла да постигне целта си, тъй като всички делегати на нея са смятани за привърженици на режима и не могат да представляват цялата диаспора.

Тран Нам Бин, виетнамец с австралийско гражданство, който е преподавател в университета в Нов Южен Уелс, реши да не присъства на конференцията и се съмнява, че тя ще доведе до някакви конкретни резултати. „Не мисля, че този род срещи може да доведе до осезаеми промени, дори и в политиката на правителството към виетнамците, които заминаха в чужбина. Така че не съжалявам, че не участвам в конференцията“, казва той.

Близо 4 милиона виетнамци живеят в чужбина, главно в САЩ. Всяка година те изпращат на роднините си във Виетнам приблизително 10 милиарда долара – значителен финансов източник, който укрепва виетнамската национална валута. Но правителството очаква от повечето от виетнамците, живеещи зад граница, познания и опит, а не пари. Виетнамски експерти в чужбина бяха призовани да се върнат, за да предадат познанията и опита си. През 2004 г. виетнамското правителство започна поредица от законови промени, за да предостави на виетнамците зад граница правото да си върнат виетнамското гражданство и дори имотите си във Виетнам.

Но за някои от тези виетнамци икономическите инициативи не са достатъчни, за да ги накарат да се върнат във Виетнам. Доктор Хоанг Ким Пхук от Оксфордския университет смята, че виетнамските правителствени служители не уважават местната интелигенция. Той мисли, че само когато отношението към местните експерти се нормализира, тогава правителството ще може да се надява да получи и подкрепата на виетнамците зад граница.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.