Мъртво море се превръща в локва
Мъртво море, най-соленият воден басейн в света, известен с благотворното влияние на минералите си, може да се превърне в обикновена локва, жертва на човешката дейност и регионалния конфликт, който създава пречки пред мерките за неговото опазване. Нивото на морето, което се намира на най-ниското равнище на земята, намалява с метър на година, а брегът му се е оттеглил с повече от километър от сушата, отбелязват специалисти. Мъртво море, първокласна туристическа дестинация, е застрашено от пресъхване след 2050 г. „Това е много сериозно и никой не прави нищо, за да го спаси“ поради липсата на сътрудничество, дължаща се на израелско-палестинския конфликт, казва Дурейд Махаснех, хидролог и бивш директор на службата за долината на река Йордан към министерството на водното стопанство и напояването.
Нивото на соленото езеро, което още през 60-те години бе по-ниско от морското равнище с 395 метра, днес е с 422 метра под това равнище, посочва асоциацията „Приятели на земята“, Близък изток. На първо място този процес се дължи на отклоняването на водите. От 60-те години Израел, Йордания и Сирия започнаха да отклоняват вода от река Йордан, главен приток на Мъртво море, и вече са каптирали 95 процента от общия обем за земеделски и индустриални цели. Израел е отговорен за 60 процента от каптирането на водата.
Ситуацията се влошава и от намаляването на нивото на подпочвените води, които също подхранват соленото езеро, а селяните, лишени от водата на реката, отказват да копаят кладенци. Индустриалната и туристическата дейност допълнително изострят проблема, а също климатичните промени се отразяват на количеството на валежите в една от най-сухите страни в света. Израел, подобно на Йордания, създаде огромни обекти за изпаряване, за да произвежда фосфат, а по бреговете на Мъртво море се множат петзвездните хотели. Според Дурейд Махаснех спасяването на това море, скътано между Йордания, Израел и Западния бряг, е регионален, но и международен въпрос, имайки предвид историческата, екологичната и географската му важност.
Йордания обаче се оказа единствената, която реализира за два милиарда долара първата част от спасителния проект, предвиждащ насочването на вода от Червено към Мъртво море, защото има твърде голяма нужда от вода и повече не може да чака включване на партньорите по замисления през 2005 г. проект – Израел и Палестинската власт. В дългосрочен план идеята е да се създаде канал от 200 км, за да се изпомпват два милиарда кубични метра на година, с които Мъртво море ще се спаси, но и за производството на електроенергия и питейна вода. Проектът обаче е спорен. Специалистите се опасяват, че вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи и уникалният химичен състав на соленото езеро ще бъде непоправимо нарушен.
„Говорим за две различни и чувствителни екосистеми“, каза Мункет Мехияр, директор на асоциацията „Приятели на земята“, Близък изток, който желае да бъдат изследвани и други трасета. В момента тече изследване на последиците, финансирано от Световната банка, и йорданският министър на околната среда Халид Ирани настоява да се изчакат резултатите. Щетите са значителни. По бреговете на Мъртво море се появяват огромни кратери, издълбани от сладка вода в солената покривка, останала от оттеглилото се море. „Един кратер разруши фермата ми преди десет години“, обяснява 42-годишният селянин Ицат Ханазрех, застанал пред дълбока 40 метра дупка. „Ще призовем развитите страни да отделят повече ресурси за спасяването на Мъртво море“ по време на срещата за климата в Копенхаген следващия месец, подчерта Ирани.
По БТА