Носталгия по соца и колбаси в сегашно историческо време
Рекламата си има самостоятелен живот. Пуснеш ли я веднаж, раздвижи ли общественото съзнание, ходи я озаптявай. Сега, независимо от коледните пости, тя ни примамва с колбаси, но в това няма нищо лошо. Защо не видим трапезата в перспектива? След Коледа.
Напоследък, обаче, някои реклами навяват носталгия по живковата епоха. Гледам на телевизионния екран дете, което се радва на ретрокренвирш (б. р. – виж клипа по-долу) и си мисля: “Не ни стигат мърморещите баби, а сега опитват да включат и подрастващите в тази умилителна разходка назад”.
Детето обаче не познава озъбеното лица на дефицита от онова време. Обикновеният човек тогава трябваше да бъде пазарен рейнджър. Да се ориентира в прелитането на рядка стока към далечен магазин, да избере перспективната опашка, да познава характера на продавача, да предвижда приливите и отливите в снабдяването. Това беше общата картина на социалистическата търговия. Ако някой тръгне да ви разубеждава, да ви припомня идилични сценки от миналото, или е лежал под чепа на височайше ведомство, или е бил ловък тарикат, каквито има по всяко време и навсякъде. Но са малцинство, естествено.
Известната реклама на кренвирши – „Ооооо, Пепи“
Това беше свързано с безкраен флирт. Обект на обожание бяха месар, бакалин, сервитьор, фризьорка, шофьор… Въпрос на подход при малкото тарикати. И на унижение за армията огрухани купувачи. Но и в двата случая трябваше да търпиш капризите на горепосочените, махмурлука им, месечният им цикъл. Някои от тях бяха нормални. И те обаче, от позицията на тезгяха, постепенно се променяха. Започваха да виждат клиентите си като хора от нисша категория и вечни техни длъжници.Това беше благодатната почва, върху която избуяха корупцията и бандитизмът. Неща, за които някои днес се чудят откъде се взеха. Е, не бяха с такива мащаби като сегашните, защото смъртните наказания за злоупотреби от Червенково време дълго държаха влага за измамниците. Но нагласата я имаше. Доказва го още тогавашното развитие на явлението. Корупцията се развихри в снабдяването, премина към обслужването, докато не се настани трайно върху чиновническото бюро. Всяка бюрократична система поражда обтекаемо движение срещу себе си. С магията на рушвета.
Реклама на македонска наденица с мотиви от филма „Мера според мера“
Не знам доколко пролетарската революция е започнала отдолу нагоре, на при нас корупцията тръгна от кварталното магазинче. Върхушката до такава степен се бе сраснала с привилегиите си, че ги усещаше вечни и непоклатими. Затова, когато просителят стигаше до някой от нея, не се налагаше да бърка в джоба си. От там, според степента на близост, понякога решаваха проблема му. Благодетелите искаха от него вярност и възхищение. А долу беше в сила суровата житейска правда. Човекът без връзки започна да се чувства виновен. Оформилата се прослойка от бакали и прислужници се зае да бетонира позициите си. И тръгна да търси покровители нагоре. Намери ги, защото разноските на шефовете се бяха увеличили. В резултат на тази връзка, плановото стопанство се изрази в периодичното изчезване на някои стоки. По този начин някой забогатяваше. По онова време приятели, които не се бяха виждали отдавна, при среща си казваха: “Ей, изчезна като японските платове!” Лафът беше непрекъснато актуализиран след поредното “изчезване” на нещо.
Този противоестествен процес, обогати не само някои магазинери и техните покровители. Той обогати и уличния абсурден хумор. Навремето бяха хванали производители, че “обогатяват” кренвиршите с тоалетна хартия. А когато изчезнаха кренвиршите от пазара се заговори, че причината била в недостига на тоалетна хартия. Така се за забавлявахме в онези години. Това, разбира се не означава, че днес когато показват по телевизията дете с ретро кренвирш, правят скрита реклама на тоалетна хартия “Белана”.
Независимо от своите високопоставени покровители, тази прослойка трупаше омраза към властта. Това бе логичната омраза към господаря на слугата, събиращ остатъци от трапезата. Пък, обективно погледнато, крадливите търговци работеха. Всички манипулации като оводняване на стоки, подмяна на напитки, изискваха немалко усилия. Как да не гледат накриво администратора, издигнал се с няколко изказвания на събрания? Клати си краката зад бюрото, а неговото не се губи… Страхът, който са брали да не се издънят и да ги приберат, още повече засили тази неприязън. Затова след промените на десети ноември, те се оформиха като най- кресливата част от митингите. Повечето призиви за бесилки, Сибир и “до стената” идваха откъм тази социална група. Наличието на такъв нечист примес към общия демократичен подем не налагаше дори използването на провокатори. Те пълноценно си изпълняваха тази роля.
Реклама на кренвирши с ретроспомени
Защо доста реклами, особено за колбаси, търсят въздействие чрез спомена? Този феномен е показателен. Дали не доказва, че настоящото производство не е очаровало консуматора? А бъдещото? Сигурно и то притеснява с генно модифицираните храни. Тогава машината на времето отпрашва назад. Там не могат да се проверят съставките, технологията, хигиената. Докато за съвременното производство се чуха неласкави неща. Някои медии успяха да погледнат под обвивката на колбаса.
За жалост, ретро тенденциите се наблюдават и в самия пазар. Онези, които разчитат на справедливост чрез неговите механизми, виждат конкуренция, която не сваля цените, а ги вдига. Която не вдига качеството, а го сваля. Някаква съвсем нашенска конкуренция. А рекламата за колбаси, като всяка реклама, има свой самостоятелен живот. Вероятно затова е хукнала към миналото. Не само близкото, а и по- далечното. Като се започне от началото на миналия век /Ке умрем за македонска наденица/, През ренесанса /Свободата, Санчо!/, та до Византия /Сторете път на кесаря!/.