Може ли Америка да остане опора за Източна Европа?
Контролирането на вредите никога не е толкова добро като тяхното предотвратяване. Въпреки нееднократно дадените им гаранции, страните от Източна Европа са разтревожени за своята сигурност. Тяхното най-голямо безпокойство е НАТО, където би трябвало да се разработват резервни планове за защита на Естония, Латвия и Литва. Американският президент Барак Обама лансира тази идея на срещата на върха на алианса през април. Неотдавнашни големи руски военни учения, чиято кулминация, по думите на официални източници, била симулация на ядрено нападение срещу Полша, изважда на показ уязвимостта на региона.
Малко неща се случват обаче. Представители на НАТО хвърлят вината върху „липсата на консенсус“. Западноевропейските страни, особено Германия и Италия, са против всяко нещо, което не е обсъдено първо с Русия. Вероятен резултат е общ план, непредвиждащ противодействие на конкретни заплахи, който ще бъде представен тайно на трите балтийски републики през декември.
Никой не очаква действителен военен конфликт. Но ако НАТО направи и най-малък намек, че вече не е в нейните задължения да гарантира отбраната на всичките си членки, това може да насърчи Кремъл да плете интриги по въпроси като правата на малцинствата или транзита до руския анклав Калининград. Източноевропейците са объркани и от неотдавнашното разпределяне на най-висшите постове в Европейския съюз. Германия и Франция показаха, че те двете определят външната политика на ЕС и че източноевропейците не влизат в сметката, казва министър от региона.
Американците признават, че са претупали обявяването през септември на новия план за противоракетна отбрана – подобрен, а не отхвърлен, настояват сега те. Вицепрезидентът Джо Байдън посети основните съюзници на Съединените щати в Централна Европа, както и Украйна и Грузия, за да разсее чувството, че са пренебрегнати. Страховит американски военен кораб направи обиколка в балтийските републики по време на руските учения. Шестима висши генерали посетиха само Латвия през последните 12 месеца; двустранни военни учения са планирани за догодина. Американското правителство предложи на Полша учения с ракети „Пейтриът“ с истински бойни глави, докато досега са използвани само учебни.
Малцина на други места тъгуват за оттеглянето на президента Джордж Буш и за напрежението, което той създаде за съюзниците на Съединените щати. Отсъствието на неговия екип от решителни сътрудници, който отговаряше за Източна Европа, обаче все още се усеща. Идеалистично настроеният Обама донесе нов речник във външната политика: наложи се терминът реалполитик, но отпаднаха приказките за общи ценности. Някои намират, че това е освежаваща промяна след перченето на правителството на Буш. Източноевропейците обаче се наскърбяват, когато слушат толкова много приказки за „партньори“ (понятие, което важи за толкова различни държави като Китай и Полша) и толкова малко за „съюзници“.
Допълнителен повод за безпокойство е ефекта върху НАТО от войната в Афганистан. Колкото повече успехът на алианса там е определян като решаващ за неговия авторитет, толкова повече източните му членове се опасяват от последиците, ако той се провали. Пропорционално, източноевропейските страни членки имат най-голям принос в Афганистан. Принципът на колективната отбрана, който е в основата на НАТО и е подкрепян от Съединените щати, освен това е от най-голямо значение за тях. Западноевропейците, които в частни разговори определят алианса като анахронизъм, не ги е грижа, че американците се дистанцират.
Естествено, вниманието на правителството на Обама е погълнато от вътрешни въпроси и други спешни проблеми в чужбина. Европа като цяло, не само източната й част, не може да очаква Америка да бъде постоянно нейна бавачка. Безпокойството обаче се засилва дори и в самия Вашингтон. „Защо най-популярният човек на планетата, стоящ начело на най-силната страна, е неспособен да намери верния тон в отношенията с най-близките съюзници на Америка?“, беснее (несвързан с политическа партия) бивш правителствен служител.
Възможни са много обяснения. Едно от тях е липсата на опит. Европейски и американски наблюдатели говорят за безпорядък в Съвета за национална сигурност на президента. Европейски представител го определя като „черна дупка“. Някои отчитат характерен за сътрудниците на Обама стремеж да бъдат различни от екипа на Буш: ако той проявяваше пристрастие към Източна Европа, новата политика трябва да е по-хладна. Други хвърлят вината върху навика на предпочитане на приятелска атмосфера пред взимането на трудни решения. „Нещата не са непоправими. Но те трябва да ги поправят“, казва Кърт Волкър, бивш правителствен служител от времето на Джордж Буш.
Част от проблема е, че човек получава чувство за безсилие, когато тръгне да върши работа с ЕС и НАТО. Вината е и у двете страни, но тя отразява до известна степен калпавата работа на персонала, която направи срещите на върха на Обама с ЕС и НАТО и отегчителни, и безполезни. Дори там, където интересите съвпадат, напредъкът е бавен. Година след като ЕС представи своето Източно партньорство, за да засили връзките с шест бивши съветски републики (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), разговорите за американско ангажиране едва сега започват. По-силна европейска политика във Вашингтон може да намали нервността на източноевропейците от пазарлъците на Америка с Русия.
Такива безпокойства накараха Полша да настоява за по-силен ангажимент към нейната сигурност от страна на Съединените щати. Това е амбициозна, но и рискована цел. Ако се провали, тя може да засили чувството за изоставяне. Ако успее, е възможно да видим на изток НАТО на две равнища: няколко страни с преки връзки с Америка и уязвим остатък без такива. Високопоставен полски представител отрича това да представлява опасност, като отбелязва, че полските военни планове вече включват Литва. Колкото по-силна е Полша, толкова повече може да защитава тя своите съседи. „Те са нашият Западен Берлин“, казва той. Тази мисъл едва ли е успокоителна.
По БТА