Турция се отваря към общностите. Наистина ли?
Инициатива в подкрепа на кюрдите, протегната ръка към Армения, почит към алевитите: всяка седмица дава свидетелства в Турция за усилията за „отваряне“ към различните общности, които полага ислямско-консервативното управление, но тази политика се тълкува по различен начин от анализаторите. Последен сигнал: появата в населения предимно с кюрди Югоизточен Анадол на първите двуезични сигнализационни табла на турски и кюрдски език. Всъщност инициативата е на кметството в Диарбекир, което се контролира от прокюрдската Партия за демократично общество, но правителството не направи нищо, за да й попречи. Така както то остави по своя воля на свобода в края на октомври група бунтовници от Кюрдската работническа партия, завърнали се в Турция от иракската им база.
На 3 октомври пред своята Партия на справедливостта и развитието премиерът Реджеп Тайип Ердоган произнесе реч, разглеждана като основополагаща. Той цитира 13 имена, които според него са допринесли за създаването на Турция. Но редица от тези личности в миналото или бяха смятани за врагове на държавата, специално от всемогъщите военни ръководители от миналия век, или бяха починали в изгнание. Така например крайнолевият певец Джем Караджа или поетът-комунист Назъм Хикмет. Освен това в списъка има и двама кюрдски поети (Ахмет Кая и Ахмед Хани), един арменски музикант (Татьос Ефенди) и трима алевити, сред които Пир Султан Абдал и Хаджъ Бекташ Вели – видни представители на тази мюсюлманска общност, отличаваща се от сунитите, които са мнозинство в Турция. „Доскоро всичко това бе табу“, обяснява анализаторът Мехмет Али Биранд.
Да припомним, че преди по-малко от три години (29 април 2007 г.) турската армия, осъществила в миналото няколко преврата, изпрати послание към политическата класа като осъди евентуална ислямистка заплаха и предупреди, че ще защити републиката, завещана от Ататюрк. Днес Ердоган напредва на няколко фронта. Въпреки арменското табу, а именно това, че Анкара отказва да разглежда като геноцид масовото избиване на арменци в Турция, правителството подписа на 10 октомври споразумение за нормализиране на отношенията с Армения.
То обяви също „демократична инициатива“ в полза на 12 милиона кюрди в Турция/от общо 71 милиона жители, която засяга на първо време използването на кюрдски език и предотвартяването на прояви на насилие. То организира кръгли маси, за да проучи исканията на алевитите, а след това и тези на ромите. За първи път от 1990 г. турски президент посети на 5 ноември окръг Тунджели (Източна Турция), населен предимно с алевити. Всички тези инициативи са критикувани от опозицията, според която националното единство е изложено на гибел, както и от тези, които виждат в тях само думи, предназначени да се харесат на ЕС, към който Турция иска да се присъедини.
Погрешно, отговаря анализаторът Хъг Поп. „Защото фактът, че лидерите от ПСР са избрали тази година, за да задвижат напред нещата – в момент, когато ключови страни в ЕС се противопоставят по циничен, обезкуражаващ и злополучен начин на усилията на Турция по пътя към ЕС, доказва, че ПСР и Турция полагат искрени усилия по посока на всеобщите ценности, свободи и права“, смята той.
Според Биранд напротив, тези иницативи, ориентирани към общностите, позволяват на правителството да защити своя собствен проект към по-голяма религиозна изява. „Цитирайки много различни имена, признавайки правата на другите общности (алевити и други), правителството се поставя в силна позиция, за да защитава своите собствени искания, например отмяна на забраната за носене на забрадки в университетите“, обяснява той.
По БТА