Украинските избори: „вчерашният Юшченко“ срещу „днешния Лукашенко“
Вадим Дубнов
Както вчера заяви държавният глава на Украйна Виктор Юшченко, президентските избори на 17 януари не са просто избори, а референдум за независимостта на страната. Днешният лидер отчасти е прав: ако говорим за собствените му перспективи, за него вотът безспорно е само един референдум.
Започнал толкова триумфално пътя си на площад „Независимост“ преди пет години, 55-годишният Юшченко го приключва на неколкостотин метра оттам, на Михайловския площад, където на 28 ноември тържествено отбеляза годишнината от големия глад. А вчерашното му изявление бе направено по време на тържествата за 18-ата годишнина от общоукраинския референдум, потвърдил независимостта на страната. „Оранжевият“ президент сякаш изтъква за последно пред украинците, че трябва да го запомнят не толкова като държавен лидер, колкото като символ, какъвто се опитваше всъщност да бъде от пет години насам.
Дори най-буйните му опоненти, щом приключат да изреждат многобройните недостатъци на Юшченко и останат почти без дъх, признават: той е искрен човек. По същия начин, макар и поомърлушени, го описват политтехнолозите от неговия екип – тази искреност, съчетана с безподобен инат, го е правела труден клиент. Невъзможен е бил компромисът с нещо, в което е бил убеден. А той бе убеден тъкмо в значението на всякакви символи и в това, че е призван да отведе Украйна в Европа, в НАТО, да я отдалечи от „сумрачния“ Изток. И колкото повече символизъм се опитваше да вдъхне в отредения му мандат, толкова повече се изостряше борбата за наследството му, изгубило вече оранжевия си блясък.
Според проучванията в Украйна месец и половина преди първия изборен тур Виктор Янукович – един от челните кандидати, увеличава преднината си пред своята основна съперничка Юлия Тимошенко. Рейтингът на фаворит номер едно вече надхвърля двойно този на фаворит номер две: 32,4 на сто срещу 16,3. При това положение във всяка друга държава и с друг състав от участници изборите биха изглеждали само формалност, макар и твърде пищна. Там обаче въпросната социология е само една от темите в интригата, едва започнала да се развива.
В тази страна не е някаква новина, че 59-годишният Янукович е обречен да бъде лидер в коя да е предизборна надпревара. Вече е бил такъв по време на безбройни парламентарни кампании и никога не е отстъпвал другиму първата позиция в класациите на претендентите за висшия пост. Самите украински социолози впрочем също май не са склонни да гледат сериозно на тези рейтинги. Мнозина от тях са убедени, че Янукович ще спечели първия тур.
Социолозите вече са наясно, че на финала 49-годишната Тимошенко обикновено печели нови точки, а Янукович започва да изостава. Но това личи главно от кампаниите за парламентарни избори – в тях се използва съвсем различна тактика и най-важното, друг е жанрът на възможните коалиции. Днес обаче не се очертава никаква, дори условна подкрепа за никой кандидат от страна на вчерашните му „оранжеви“ съмишленици. И предишната коалиционна аритметика, въз основа на която „оранжевите“ (независимо дали подкрепяха Юшченко или Тимошенко) посрещаха малко снизходително успехите на Янукович, може вече да обърка сметките им.
При това има и друг кандидат, който се прицелва в „оранжевия“ електорат – 35-годишният бивш председател на парламента Арсений Яценюк. Съответно е доста несигурно дали всички „оранжеви“ ще са готови да проявят така необходимата солидарност, щом срещу Янукович застане единствено Тимошенко.
В тази ситуация ще е твърде съблазнително да разглеждаме газовите договорености между Путин и Тимошенко, постигнати през ноември, като знак, че Русия директно подкрепя днешната украинска министър-председателка. Авторитетни киевски политолози обаче коментират доста сдържано тази възможност.
Директорът на Института за глобални стратегии Вадим Карасьов отбеляза пред „Время новостей“, че „съвсем не възприема“ газовия компромис и всичко свързано с него като „симптом за окончателния избор на Кремъл“. Експертът впрочем признава, че „топлите думи на руския премиер по адрес на украинския“ (след като договореностите вече бяха обявени като сензация), може частично да вдигнат рейтинга на Тимошенко в регионите, където традиционно е популярен Янукович.
В крайна сметка Русия наистина може да си позволи известно безразличие към украинските избори като един вид реванш заради събитията около вота преди пет години (тогава Москва открито заложи на Янукович, а той изгуби борбата). Илюзиите относно идейно-политическите различия между „оранжевите“ и „донецкия клан“ бяха разсеяни почти изцяло още когато Янукович заемаше министър-председателския пост, особено през краткото му второ премиерство (2006-2007 г.).
Москва може да си позволи като импровизация дори благосклонност към Тимошенко. Нищо чудно всъщност тя да е малко по за предпочитане. И нещата не опират само до газовия прагматизъм – онези, които ще ръководят украинския „Нафтогаз“, ако спечели Янукович, ще играят по същите правила, за които се разбраха Путин и Тимошенко.
Основното е, че отношенията с Украйна формално може да изгубят от остротата си, но фактически едва ли ще се подобрят значително, който и да спечели януарския вот. Далеч по-лесно ще е обаче да обясним предстоящите трудности с „оранжевото“ минало на Тимошенко – тогава те ще си останат нещо естествено, с което без друго сме свикнали, един вариант на „вчерашния Юшченко“. А не бихме могли да кажем подобно нещо за Янукович. Ако спечели, той може би ще е принуден да поеме пътя на друг един братски навремето президент – беларусина Александър Лукашенко, който днес намира все нови поводи, за да се дистанцира от Русия.
По БТА