Защо умират войниците на КейФОР в Косово
Мирослав Лазански
Само за седем дни бяха извършени две самоубийства на членове на силите на НАТО КейФОР в Косово. След представителка на словенската армия се самоуби и 23-годишен подофицер от Бундесвера. Случайност ли е или не, последица от депресия в навечерието на коледните и новогодишните празници, раздялата със семейството или причините са други? Дали случаите са само тези, за които се знае официално, или броят на самоубийствата на войниците в Косово е тайна? Никоя армия не обича да съобщава за това, ако не бъде принудена да го направи.
Досега войниците от КейФОР умираха най-много от последиците от радиацията в Косово. Както писаха италианските медии преди няколко години (вестниците „Република“ и „Кориере“), само от италианската армия (в Косово) са починали повече от 30 войници, което е един вид държавна тайна в Италия. Италианската армия отрича да са починали вследствие на радиацията, защото някои от семействата на тези войници започнаха съдебни процеси против държавата.
Мисията на КейФОР в Косово продължава вече десет години и независимо от ограничения във времето мандат на различните национални военни и полицейски контингенти се стига до определена „умора на човешкия материал“.
В страните, които изпращат свои войници в Косово, въоръжените сили намаляват, така че и ротацията на частите, заминаващи за Косово е все по-честа, отделните войници имат все по-малко време за почивка в родните си страни, а вече отново са на ред да заминат за Косово. Въпреки предварителната психологическа подготовка на членовете на тези части, психическият тонус на отделни лица пада, което е увод към самоубийство.
От друга страна местното албанско население все повече възприема членовете на КейФОР като окупатори. Времето на някогашната любов между албанците и силите на НАТО КейФОР изглежда е окончателно отминала, което установи още през март 2004 г. „Лос Анджелис таймс“, описвайки сцени, в които американските войници трябваше да стрелят срещу албанци, за да ги спрат в насилието им срещу сърбите на 17 март. При обстоятелства, когато войниците на КейФОР с години са затворени в базите си, когато не контактуват с местното население, когато все по-често срещат нелюбезно население, когато няма вече цветя и почерпки, а в базите са строго забранени алкохолът и хазартът, всичко се свежда до интернет, филми и тренировки. Който не обича тези неща, има излишно време да се занимае и със себе си. Понякога по трагичен начин.
В такъв косовски контекст и след всекидневни патрули някои членове на КейФОР вероятно са потиснати или най-меко казано неразположени. Защото намаляването на психическия тонус може да бъде предизвикано не само от лоши вести от вкъщи, но и повтарянето на едно и също патрулиране, по същите пътища и на същите места. Това може да доведе до по-ниско качество на извършваната работа, защото бдителността отслабва много повече по време на прости задачи, отколкото при по-сложни. Това също така може да бъде предизвикано от критики от страна на командващите подофицери и офицери. При човека най-важен е моментът, който предизвиква емоционални реакции, тоест думата.
Неприятни вести от вкъщи, остри забележки от вишестоящите на терена, грубо отношение от страна на вишестоящите, укори, наказания – всичко това отслабва вътрешната концентрация и психомоторните способности на войниците, което може да доведе и до самоубийства. Наистина, всички части на КейФОР в Косово имат свои психолози, но на всеки психолог вероятно е по-трудно да обяснява на войниците как те в ролята на някогашни освободители на Косово сега, след десет години, са поели ролята на окупатори на Косово. И че повече или по-малко са възприемани по този начин от местните албанци, някогашните „добри“ момчета на Запада.
По БТА