Обама е с вързани ръце за климатичните промени

Барак Обама на дискусия за климатичните промени. Снимка: елейстрийт

Когато след седмица Барак Обама замине за Копенхаген, погледите по цял свят ще се насочат към него. Засега обаче американският президент и неговата армия от преговарящи са изключително внимателни в изявленията си преди срещата на световните правителства, на която ще се обсъжда новия договор за климата. Защото администрацията на Обама е изправена пред сложна дилема: как да сключи договор, който може да намали глобалното замърсяване и да се хареса на големи страни като Китай и ЕС, без обаче да изгуби подкрепата на скептично настроените депутати в парламента.

САЩ са една от основните части в климатичния пъзел. Страната отделя близо 20 на сто от световните емисии на парникови газове, които причиняват глобалното затопляне. Делът на Китай, другото ключово „парче“ , също е 20 процента.

Обама е сред най-гласовитите защитници на климатичната кауза. Той обаче трябваше да си вземе няколко трудни поуки от президентстването на Бил Клинтън, който през 1997 г. подписа протокола от Киото, първия световен климатичен договор. Тогава заради почти непреклонната съпротива на депутатите Клинтън дори не успя да внесе договора за ратифициране в Сената. Това означава, че именно Сенатът, а не Обама ще диктува политиката на конференцията на ООН в Копенхаген от 7 до 18 декември. Сенаторите обсъждат мащабен закон, който да ограничи парниковите емисии в страната, но той едва ли ще бъде приет преди 2010 г.

Заради липсата на ясен мандат от Конгреса Обама, който ще пристигне на конференцията на 9 декември, ще има ограничено поле за действие, каза Тимъти Уирт, главният преговарящ на администрацията на Клинтън в Киото. „Няма окончателни указания от Конгреса и екипът на Обама няма да направи нищо извън това, което според тях ще направи Конгресът“, каза в интервю за ДПА Уирт, който сега оглавява Фондацията в подкрепа на ООН, неправителствена благотворителна организация, подпомагащи каузи, издигнати от ООН.

Дългите обсъждания в Сената забавиха целия процес в Копенхаген. Вече се говори за споразумение на два етапа: най-спорните въпроси да бъдат изгладени в Копенхаген, но реалната законова рамка на световния договор да бъде очертана някъде през 2010 г., когато американският Сенат би трябвало окончателно да е ратифицирал закона. Климатичните промени остават изключително спорна тема в САЩ. Според резултатите от неотдавнашно проучване на Центъра „Пю“ 57 на сто от американците смятат, че има „солидни доказателства“ за глобалното затопляне, докато през април 2008 г. на това мнение бяха 71 на сто. Едва 36 процента от анкетираните смятат, че този феномен е резултат от човешката дейност.

По тази причина глобалното затопляне не е сред най-наболелите проблеми и не е ясно дали евентуалният климатичен закон изобщо ще мине гласуването в Конгреса. Голяма част от политическата енергия тази година отиде за здравната реформа, основния приоритет във вътрешната политика на Обама.

„Успехът на първия мандат на Обама до голяма степен ще се определи от съдбата на здравната реформа и няма нищо общо с резултата от Копенхаген“, каза Уирт. Още повече, че много американци са загрижени за икономическите измерения на това, което според природозащитниците трябва да се направи – драматичен преход от изкопаемите горива (петролът и въглищата) към чистите енергоизточници (вятърът и слънчевата енергия).

Климатичният закон ще наложи система, която за пръв път ще принуди компаниите да плащат за въглеродните си емисии. Повечето законодатели от опозиционната Републиканска партия казаха, че прилагането на такива мерки ще ликвидира работни места и то в момент, когато САЩ започват да излизат от рецесията. Освен това критиците искат гаранции, че Китай ще се заеме със собственото си замърсяване преди САЩ да пристъпят към действия.

Карл Поуп, председател на най-старата природозащитна организация в страната „Сиера клъб“, каза, че регионалният ефект от намаляването на американското замърсяване ще бъде по-забележим, отколкото в повечето страни. Въпреки това обаче дори депутатите с леви убеждения от селскостопанските щати се противопоставиха на по-строгите мерки за контрол върху замърсяването.

„Проблемът на Съединените щати е, че в рамките на една държава има „страни“, чиято енергийна икономика е като тази на Франция, и „страни“, чиято енергийна икономика е като тази на Полша“, каза Поуп. „Истинският проблем не е какъв ще е ефектът за икономиката на САЩ, а какъв ще е той за икономиката на Западна Вирджиния“.

Всичко това накара Обама да действа внимателно преди срещата на върха в Копенхаген, където останалите лидери ще окажат силен натиск върху САЩ да поемат твърд ангажимент за съкращаване на вредните газове. Миналата седмица Обама предложи към 2020 г. вредните емисии да бъдат намалени със 17 процента от нивото на 2005 г. съгласно закон, гласуван в долната камара през пролетта. Сенатът обсъжда 20-процентно намаление, което обаче в окончателния вариант на закона вероятно ще бъде много по-малко.

САЩ тепърва ще трябва да кажат колко пари ще дадат на развиващите се страни, за да изчистят икономиките си. Нововъзникващите икономики като Китай и Индия настояват да получат помощ от богатите страни, които според тях носят историческата отговорност за глобалното затопляне. Финансовият въпрос вероятно е най-голямото препятствие пред споразумението в Копенхаген. По думите на Поуп САЩ не са готови да предоставят такава помощ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.