НАТО още търси смисъла да си сътрудничи с Русия
Михаил Вигнански, Елена Супонина
Визитата на генералния секретар на НАТО, датчанина Андерс Фог Расмусен, в Москва в средата на декември ще позволи връзките с Русия да се развият. Отношенията тепърва се възстановяват, след като през август 2008 г. се влошиха заради войната в Кавказ. Въпреки това заседанието на Съвета НАТО-Русия в Брюксел на 4 декември на ниво външни министри убедително показа, че двете страни не могат една без друга. Както заяви Расмусен, направена е „първата реална крачка към сътрудничеството“.
Русия и 28-те членки на НАТО подписаха три работни документа, както бе планирано. Единият от тях призовава дипломатите да анализират новите заплахи, да им дадат обща оценка и да определят мерки за противодействие. Вторият документ трябва да улесни работата на Съвета НАТО-Русия посредством редица административни мерки, а в третия се говори за активизиране на военното сътрудничество, включително по въпроса за Афганистан и борбата срещу тероризма. В същото време Русия се отказа да участва през 2010 г. във военноморската операция на алианса с кодово име „Активни усилия“ за залавянето на подозрителни кораби в Средиземно море, въпреки че по-рано участваше. Работата е там, че операцията носи разходи, а Москва не вижда особена заплаха в този регион.
Министърът на външните работи Сергей Лавров потвърди, че Русия ще продължи да помага на алианса в Афганистан, като предоставя своята територия за транзит на натовски товари. Включен е още един аспект – доставките на руска военна техника в Афганистан и ремонт на намиращото се вече там оборудване.
Страните решиха да създадат няколко работни групи. Една от тях ще се заеме по настояване на Москва с подготовката на сътрудничеството между Русия и НАТО за Афганистан. Министърът отбеляза, че трябва да се има предвид не само позицията на Русия, но и на останалите страни членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Другата група ще се заеме с въпросите на противоракетната отбрана и евентуалното сътрудничество в тази сфера на Русия със страните от алианса, и преди всичко със САЩ. Първата среща на групата по данни на „Время новостей“ ще се състои през януари след новогодишните празници. Не е изключено това да стане в Москва. Сергей Лавров проведе в Брюксел отделна среща с американската си колега Хилари Клинтън, наблягайки на въпроса за съкращаването на стратегическите нападателни оръжия.
Москва обърна внимание и на това, че алиансът ще се заеме с разработването на собствена стратегическа концепция. За тази цел генералният секретар на НАТО формира „Съвета на мъдреците“ от 12 независими експерти. „Това е интересен ход. Расмусен не се доверява напълно на натовската бюрокрация и поръча на хора отвън да напишат стратегическата концепция. Те ще изложат смисъла на съществуването на тази западна военнополитическа организация през последните 10-15 години. За нас това е изключително важно“, отбеляза постоянният представител на Русия при НАТО Дмитрий Рогозин.
Разногласията обаче остават. Москва не е съгласна с разширяването на НАТО чрез присъединяването на нови членове. Алиансът подкрепя териториалната цялост на Грузия и настоява Русия да се откаже от признаването на Абхазия и Южна Осетия. „НАТО не се отказа от старите клишета“, заяви руският министър, добавяйки с надежда, че „това обаче ще мине“. Той посъветва натовците да обърнат внимание на милитаризацията на Грузия, която активно купува ново оръжие.
Грузия и Украйна, които се стремят към членство в НАТО и поддържат хладни отношения с Русия, не посмяха да възразят срещу нормализирането на връзките между алианса и Москва. „Така Русия може по-бързо да се научи да се държи цивилизовано“, каза грузинският министър на външните работи Григол Вашадзе. Украинският му колега Петро Порошенко заяви за „Время новостей“: „Диалогът е необходим във всяка ситуация, особено в конфликтната. Когато някой е притиснат в ъгъла, това не е безопасно за съседите му и за целия свят. Впрочем, липсата на диалог между Русия и Грузия не помага за нормализирането на ситуацията.“ „Сътрудничеството с Русия е много важно за сигурността на целия континент“, каза от своя страна външният министър на Албания Илир Мета от името на НАТО.
По БТА