Едноетажна Америка не вярва в климатичните промени
Шарън Байърс не е убедена, че човешки дейности като изгарянето на въглища и други изкопаеми горива стоят зад климатичните промени. „В миналото е имало времена с глобално затопляне в отсъствието на човека. То е част от един естествен цикъл. Смятам, че е малко абсурдно да мислим, че човекът може да разруши тази огромна планета“, каза Байърс, бивша медицинска сестра, която живее в Лий’с Съмит, Мисури.
В централните райони на САЩ глобалното затопляне често се смята за празни приказки, а проучванията на общественото мнение показват нарастващ скептицизъм, който подхранва консервативната опозиция към закон за климатичните промени, приоритет за президента Барак Обама и който вероятно ще уязви позициите на някои демократи за междинните избори за Конгрес през ноември 2010 г. Америка ще обещае на климатичните преговори под егидата на ООН в Копенхаген, които започнаха днес, да съкрати емисиите си от парникови газове до 2020 г., които според много учени са главният фактор за климатичните промени, със 17 процента под нивата от 2005 г.
В световните научни кръгове това се смята за жизненоважно, тъй като Америка отговаря за една пета от глобалните емисии. Но за някои консервативни американски активисти това изглежда страшно. „Ние нямаме интерес от глобално управление, към което изглежда ще бъде насочена срещата на върха“, каза Дейл Робъртсън, основателят на организацията „Тий парти“, която организира редица протести в цялата страна срещу дневния ред на Обама. Постоянна тема по консервативните и християнските радиостанции, които достигат десетки милиони американци, е, че страхът от глобалното затопляне е измама, която има за цел да „осакати“ американската икономика и начин на живот.
Всичко това натиска тънка струна в тези тежки икономически времена и според проучвания на общественото мнение американците стават равнодушни към въпроса. Проучване на „Вашингтон пост“ и Ей Би Си Нюз от ноември сочи, че според 72 процента от анкетираните американци има глобално затопляне, което е понижение в сравнение с 80-те процента от миналата година. Но дори и американците, които приемат, че температурите се покачват, не са склонни да обвиняват за това човешката дейност. Според проучване на института „Пю“ от октомври 57 процента от американците смятат, че има доказателства за затопляне на Земята – понижение от 71-те процента през април 2008 г. Но само 36 процента отдават това на човешката дейност в сравнение с 47 процента от миналата година.
С това задачата за популяризиране сред американската общественост на законодателство, определящо таван на емисиите, става по-трудна. Постигането на този ефект през следващата година в американския Сенат заема важно място в дневния ред на Обама. Камарата на представителите едва прокара собствената си версия и републиканците вече съзират в това възможности на изборите за Конгрес следващата година, когато демократите ще се борят да запазят мнозинството си. Републикански стратези заявиха в Камарата на представителите, че Хари Тийг от Ню Мексико и Бетси Марки от Колорадо са сред многото демократи, които ще бъдат уязвими по този въпрос през 2010 г.
В 100-местния Сенат, някои демократи, които се очаква да бъдат преизбрани следващата година, ще бъдат в трудно положение, както са мнозина в момента с дебатите за здравната реформа. „Ако Сенатът гласува за климатичните промени по някое време следващата година, със сигурност сенаторите Барбара Боксър (Калифорния), Майкъл Бенет в Колорадо, Бланш Линкълн в Арканзас, Арлън Спектър в Пенсилвания и Хари Рейд в Невада могат да станат уязвими в зависимост, разбира се, от това как гласуват“, заяви Дженифър Дъфи от политически необвързаното издание „Кук политикъл рипорт“.
Независимият сенатор Джоузеф Либерман каза миналата седмица, че преговарящите в Сената са далеч от написването на детайлите на компромисен закон за климатичните промени и че най-малко две ключови комисии в Сената, финансовата и за селското стопанство, все още не са изработили своята част от законопроекта. Дотогава компромисен проектозакон няма да бъде съставен, каза той. Анализатори твърдят, че нарастващият обществен скептицизъм по въпроса се обяснява отчасти с рецесията и загубата на работни места. „До преди няколко години, когато хората се чувстваха относително богати и сигурни, бяха склонни да възприемат климатичните промени като проблем, с който трябва да се занимаваме. Но сега, когато се чувстват по-бедни и уязвими, са скептични“, отбеляза Кал Джилсън, професор в Южния Методистки университет в Далас.
Има и други уникални американски културни черти, които определят нагласите към темата като отдавнашната любов към големите автомобили, която намаля, въпреки че бе незначително накърнена от миналогодишните рекордни цени на газа. Един от четирима американци в зряла възраст е християнин евангелист и докато нерелигиозните европейци може да намират това за странно, мнозина наистина смятат, че според библейското пророчество предстои краят на планетата. „Ако си ревностен американски християнин евангелист, ще смяташ, че е наша отговорност да се грижим за планетата, но тя в крайна сметка ще бъде унищожена независимо какво правим“, каза Барт Барбър, проповедник от южната баптистка общност в малкия северен тексаски град Фармърсвил.
По БТА