Банки кръвопийци дерат потребителя – за такса от 1 лев, плащаш 2 за превод
На всеки се е случвало да плати дребна държавна такса, а банката, в която внася парите, да го одруса с голяма комисионна. За преглеждане на документ от архива на Агенцията по вписванията например, държавната такса е един лев, но за да се внесе левчето в гишето на банката (ЦКБ) в същата сграда, трябва да се платят още 2 лева.
Форумите в интернет са пълни с примери от различни институции. Хората се възмущават: „За плащане по наказателно постановление в КАТ за около 20 лв. глоба се дължат 2 лева комисионна на СИбанк”; „КАТ Велико Търново – един лев такса за издаване на талон „без нарушение“ към шофьорска книжка и три лева банкова такса. 18 лв. за преиздаване на книжката и още три лева такса. Не може с един превод – трябва с два отделни, за да вземат два пъти комисионната. СИбанк – 6 лв за две минути”. Друг форумец се оплаква: „Наскоро вадих „Удостоверение за вещни тежести“ в гр. Трявна. Удостоверението е 5 лева, а банковата такса – 4 лв“. Четвърти се ядосва, че за държавна такса от 2 лева в Асет банк е трябвало да плати комисионна от 1.50 лв.
Всички държавни институции – съдилищата, Националния осигурителен институт, данъчните, КАТ, МВР и техните подразделения са избрали банки, които да ги обслужват. НАП например проведе такъв конкурс през 2006 година и оттогава в София всички данъци и осигурителни вноски се плащат на гишетата на СИбанк (допреди това осигуровките минаваха през ДЗИ Банк). За Варна, Пловдив, Плевен, Ловеч, Велико Търново и някои по-малки градове обслужваща банка на НАП е Инвестбанк. Райфайзенбанк е за София-област, Бургас, Благоевград и други. HVB Bank Biochim е в района на Сливен, а Интернешъньл Асет банк – в Кюстендил. ЦКБ обслужва териториалната дирекция “Големи данъкоплатци и осигурители“.
Интернет потребители си спомнят обстоятелствата, около които са били избирани обслужващи банки за държавните институции през годините. В блога Gregory’s Blog форумец с никнейм Марин пише: „СИБанк още от времето на Славчо Христов се вреди (набута) по разни държавни институции и пое „банковите“ (инкасо) услуги. При положение, че голяма част от тези институции осигуряват охраната на конкретния банковия клон, не е справедливо човек да плаща 2.50 лв. за някаква смешна банкова „услуга“. Потребителят plamenj допълва: „СИБанк и Славчо Христов, кръга Олимп и Иван Костов… навремето с колко пари се нагушиха покрай смяната на документите. Едно гише в паспортното, чакаш на опашка, плащаш таксата за документите + 10% комисионна за банката, редиш се на друго гише с бележката и т.н.“
Интересното е, че в през 2006 година, когато обявяват конкурс за обслужващи банки, дирекциите на НАП поставят условие – ще спечелят тези, които предложат най-ниска цена за превод (същата цена, която сега се случва да е в пъти по-висока от държавната такса). Много банки кандидатстваха с предложението да правят безплатни преводи за граждани, нерегистрирани по Търговския закон. В информация на НАП до медиите от 2006 година, при обявяването на банките, спечелили конкурса, се казва: „Ако граждани, които не са регистрирани по Търговския закон, внесат дължимата сума в клон на банката, отворен в офисите на НАП, те няма да плащат такса за превода. При плащане чрез банков офис извън НАП таксите са в рамките на 0,40-0,80 лева”.
По-късно банките едностранно въведоха такса и за гражданите. Оправдаха се, че имали разходи за издръжка на офисите в сградите на НАП. Ръководството на НАП безмълвно прие промяната в условията на договорите, с което узакони принудата над гражданите да плащат надутите комисионни.
Защо комисионните на тези банки, и то само, когато се прави плащане на държавните такси, са в пъти по-високи от нормалните такси за банкови преводи, които са около 1 лев? „Става въпрос за създаването на местни монополи от съответните държавни учреждения в полза на отделните банки, които монополи позволяват на банките произволно да си надуват цените на преводната услуга”, обяснява адвокатът Георги Керелов. Той е подал жалба в Европейската комисия срещу тази практика, но още няма отговор. Според него разпределението на пазара с държавните такси между клоновете на съответните банки се извършва по корупционни схеми – шефовете на банки се разбират с шефовете на държавни институции на високо ниво, а ръководители на местни учреждения масово получават подкупи от управителите на местните банкови клонове.
Според изпълнителния директор на Българската национална асоциация на потребителите Богомил Николов високите такси, с които банките – местни монополисти товарят потребителя, не само са несправедливи, но и противоречат на пазарната логика. „Съответната институция овластява банката да събира държавни такси. Тоест – банката получава поръчка в голям обем, гарантират й се приходи, следователно би трябвало да предложи отстъпки. А те правят точно обратното – хем получават гарантирани приходи и обороти, хем напомпват таксите до абсурдни размери. Не може при средна такса на повечето банки за превод или за внасяне на каса от 1-1.50 лева, те да искат 4-5 лева. Това е в пъти повече”, казва Богомил Николов.
Според него има няколко варианта за решаване на проблема. Първият е БНБ да ограничи размера на таксите на банките. Другата възможност е държавните институции да поставят условие в договорите с банките таксата за превод да не надвишава определена сума или процент.
Третата възможност, която е регламентирана и по закон, е таксите да се плащат чрез държавни гербови марки. „Това е една практика, която почти не се използва, а в случая е много уместна. Ако имаш такса примерно от 5 лева, с нея си купуваш марка и я залепваш върху съответния формуляр. Този метод би спестил много разходи на потребителите”.
Според Богомил Николов не трябва да се разчита на добра воля от страна на банките, защото те се възползват от монополното положение, в което са поставени. Но държавността изисква друг начин на мислене – да се оптимизират икономическите процеси и паричния оборот, така че нацията да върви нагоре и да печели. Вместо това, държавата създава банки монополисти и им позволява да товарят гражданите с необосновани разходи.