Фердинанд по розова нощница или как се става монарх

„Е, сега поне ще знам къде е”, отронила кралица Александра като видяла в ковчега Едуард VІІ, 1910 г., и „В Албания всичко е спокойно. Аз станах крал. Зог” са репликите, които, дори само те двете обясняват мотива на Джеръми Паксман за написване на „За крале и кралици” (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска). В първия случай виновник е английският крал, прочут с женските си забежки. Във втория – самообявилият се за крал на Албания през 1928-ма Ахмед Зогу, който до този момент играел и кореспондент на „Таймс”. Та цитираният телеграфен отговор е на запитване на редакцията защо изведнъж замлъкнал.

„Да открия по какъв начин една толкова стара институция оцелява в съвременна страна”, е задачата на прочутия журналист. Авторът на „Англичаните” и „Политическото животно” e точно какъвто го очакваме: дързък на половин идея над допустимото и преди всичко забавен.

Защо оцелява все още монархията? Защото така иска населението. „Струва ми се, че ние сме нещо като сапунен сериал”, отговорил принц Чарлс на съкровения му въпрос, с което ликвидира всякакви размисли. Паксман е изрисувал най-забавния портрет на монархията през 20-21 век и е успял да опази мастилото си от пожълтяване. „Той носи гривни и пудри лицето си. Спи с розови нощници от тънка коприна, поръбени с валансиенска дантела. Физиката му е толкова деликатна, а нервите – толкова чувствителни, че ползва услугите на дамски лекари”. Думи на съпругата на британския посланик в София за Фердинанд. Който се явява последен образец за сбъркана сексуалност в европейския бранш.

Изваден от контекста на повествованието, цитатът стои смехотворно, но Паксман го ползва като аргумент за една от основните си тези. Монархическите смешки задължително подлежат на по-различен прочит, в което е разликата между четивото на Паксман и жълтия вестник.

От блога Книжен Ъгъл