Дрехи втора употреба – за някои срамно, но си сменяш гардероба за 10-15 лв.
Кризата напълни с клиенти магазините за дрехи втора употреба
Възможно ли е да си купиш оригинално яке „Benetton” за 5 лева, дънки „Sisley” за 10 и чанта „Prada” за 3? Разбира се – стига да не се притесняваш от факта, че няма да си първият им притежател. „Някои казват, че употребяваните дрехи носят негативна енергия, аз не мисля така, иначе нямаше да съм тук”, обяснява елегантна дама на около 55 години, влязла да си пазарува в магазина за дрехи втора употреба „Мис Суит” на ул. „Пиротска”. Докато се рови сред закачалките, тя допълва, че се ядосва на хората, които често посещават „втората употреба”, но ги е срам да си признаят. „Какво лошо има в това? Какво значение има дали пазаруваш от „Витошка” и си дал сума ти пари или оттук…”. В този магазин се продават дрехи на килограм – има всичко – от домашни халати до кожени палта, чанти, шапки, колани.
Докато лъскавите бутици бяха принудени да стегнат коланите и да опразнят скъпите си помещения или да привличат клиенти с всевъзможни отстъпки, кризата се отрази положително на собствениците на магазини за дрехи втора употреба. През последните няколко години т.нар. „секънд хенд”-ове никнат като гъби по софийските улици и до днес не се оплакват от липса на клиенти. Даже напротив – принудени от обстоятелствата и намаляващия бюджет, все повече хора се насочват към тях, за да „обновят” гардероба си. Предимствата са ясни – изборът е огромен, а цените – пренебрежително ниски на фона на нормалните магазини за дрехи. Ако човек трябва да отдели поне 50-100 лева за ново зимно яке, например, в „секънд хенда” може да си купи две на цена от 12 лева. С малко повече търсене човек може да попадне на добре запазени маркови дрехи, които по нищо не се отличават от новите.
Магазините за дрехи втора ръка в столицата вероятно са стотици. Наред с големите вериги като „Шик-шик”, „Мания” и „La Fiesta”, почти на всяка крачка в града се срещат и по-малки магазинчета, в които се продават купища употребявани дрехи. На столичната улица „Пиротска” на всеки ъгъл има табели с надписи, рекламиращи „маркови дрехи от Западна Европа ”, „Всяка седмица ново зареждане!”, „Само днес 5 лв. за килограм!”. Някои са просторни и подредени, други малки и претрупани със стока. В повечето дрехите се продават на килограм, а цената е различна за всеки ден от седмицата.
В деня на зареждане с нова стока, дрехите са най-скъпи, след това цените започват да падат. В „Шик-шик” например цените започват от 26.90 лв./кг. в сряда и стигат до 14.90 във вторник, деня преди зареждането. В магазин „Мис Суит” цените са между 12 и 7 лв. за килограм, на същата улица по-малки магазини продават и дрехи за по 5-6 лв. килограма. В „Четири сезона” на „Стамболийски” цените са между 24 и 12 лв., в „Show Mod” – между 18 и 12 лв. Редовните клиенти добре знаят кога какви са цените и посещават магазина или в деня на зареждане, когато изборът е най-голям или пък, когато не е останало кой знае какво, но пък дрехите са най-евтини.
Има и друг тип „секънд хенд” магазини, в които дрехите се продават на бройка и имат различна цена. Обикновено те са подбрани и доста по-запазени от това, което можете да купите на килограм. Не е задължително да са по-скъпи, но в „La Fiesta” и „бутиковия” магазин на „Мис Суит”, например, можете да попаднете и на цена от 50-60 лева за употребявано яке, 20 лева за дънки, 15 за блуза. В магазините от веригата „Мания” има цени и за бройка, и за килограм и клиентът сам преценява как ще му е по-изгодно да плати.
27-годишната Христина, която работи като преводач, пазарува от „втора ръка”, защото иначе трудно си намира дрехи с голям размер. „Дрехите в нормалните магазини в България се внасят от страни, където размер XL може да стане на малката ми братовчедка. Няколкото международни вериги, които в момента са на пазара в България и предлагат по-големи номера, са изключително скъпи и за мен като вариант остава втората употреба. Въпреки, че дядо ми от години твърди, че тези дрехи ги взимат от мъртъвци, аз не се притеснявам”, казва Христина и допълва, че е купувала дрехи и на детето си оттам. „Последното нещо, което купих беше много странно – кашмирен пуловер, от който уших на бебето спален чувал”, обяснява тя.
В магазините за втора употреба се разхождат всякакви клиенти – от опърпани пенсионери до бизнесмени и тийнейджъри, но пазаруването от такива места не е за всеки. Някои хора не могат да си представят да носят чужда дреха, камо ли да отидат и да платят за нея. Други смятат, че е обидно да купуваш употребяваните парцали на западноевропейците. Трети се гнусят от неугледния вид на дрехите и обстановката, която в никакъв случай не прилича на тази в мола.
Атмосферата в много от „секънд хенд” магазините е далеч от приятна. Част от стоките са изсипани върху щандовете в безразборен вид, продават се не само дрехи, но и покривки, пердета, чаршафи, пижами и дори стари обувки, чиято продажба по принцип е забранена. Дрехите задължително се обработват с химикали, преди да бъдат пуснати за продажба и изпълват помещенията със специфична миризма, която няма нищо общо с парфюмирания въздух в бутиците на „Витошка”. Част от тях са в безобразно състояние – скъсани, лекьосани, разтеглени от употреба. Това вероятно е и причината магазините „втора употреба” да си спечелят умилителното прозвище „дрип-шоп”. В дните, в които карат нова стока или цените са най-ниски, магазините се пълнят с пощурял народ, част от който не си пада по хигиената и не познава дезодоранта. Клиентите се блъскат и ръгат с часове, твърдо решени да преровят всичките 2000 закачалки в магазина, преди да е изтекла промоцията.
На всичкото отгоре половината гледат гузно и се правят, че не са там. Много хора се срамуват, че пазаруват от втора употреба, оглеждат се да не би случайно да ги забележи някой познат. Което обаче не им пречи да продължават да посещават „дрип-шопа” и да се прибират вкъщи с торби дрехи, бивша собственост на някой трудолюбив германец. А после да се хвалят с какви маркови дрешки са се сдобили, естествено запазвайки произхода им в тайна.
„Чат-пат пазарувам в „секънд хенд”, защото повечето неща, които ги има там, ги няма в мола. Имам страшни „old school” блузи и гащи, каквито не мога да си намеря в нормалните магазини. Правя го основно качеството на някои много добри марки, които същевременно са на супер цени, без да им има нищо. – казва 23-годишният Юлиан, студент в Нов български университет – Има страшни раперски неща. Но се чувствам като баба, бореща се за хляб, когато докарат нова стока…. Не ми пука колко ми струват панталоните, а дали са ми удобни. Наскоро си купих едни супер изчистени дълги черни гащи за 3 лева… чисто нови”.
В „секънд хенд” магазините наистина се намират и нови дрехи, които още стоят с етикетите и цената в евро. Има и добре запазени употребявани и с една обиколка на няколко подобни места човек може да си спретне цял тоалет, за който да плати не повече от 10-15 лева. За тази цел обаче трябва сериозно да се разрови. Само така сред износените пуловери може да попадне на почти нов суетшърт „Nike” или да се снабди с вълнен пуловер „Lacoste” само за 2.50.