Случаят Берлускони или защо нападат политиците

Ариел Дейвид

Пострадалият Берлускони и нападателят му. Снимка: от тв екрана

Човекът, стиснал сувенир в ръка, който нападна италианския премиер Силвио Берлускони, влезе в дългия списък от неканени гости, хвърлячи на обувки или нарушители на сигурността по други начини, които са смущавали, наранявали и дори убивали лидери в целия свят. Докато Берлускони продължава и днес да е в болница със счупен нос и два избити зъба, служители на съответните институции обещаха да преразгледат мерките за сигурност, отклонявайки в същото време засилващите се критики срещу охраната на премиера.

Психически неуравновесен мъж разкървави лицето на Берлускони в неделя, като го удари със сувенирна миниатюра на Миланската катедрала, докато премиерът бе сред тълпите на политически митинг в града. Дебатите в Италия следват познатия шаблон: колко сигурност е необходима, когато лидерите се стремят да се смесят с хората? „Мерките за сигурност не сработиха, защото – както обикновено – Берлускони направи онова, което не би трябвало да си позволява никога: потърси пряк контакт с тълпата“, заяви Андреа Нативи, изследовател в римския Военен център за стратегически проучвания.

Появата пред публика и разходките на политици по улицата без охрана са магнит не само за терористи, а и за хора, които протестират срещу дадена политика, търсят известност или които просто имат психически проблеми. Президентът на САЩ Барак Обама призна за станал миналия месец гаф, когато двама неканени гости успяха да влязат на официална вечеря в Белия дом и дори се ръкуваха с него. Трима униформени служители на Сикрет сървис бяха отстранени от работа, докато трае разследването на нарушението на сигурността.

Случаят от миналата година, когато иракски журналист замери тогавашния президент на САЩ Джордж Буш с обувките си, се превърна в пример за подражатели в цял свят. Сред „жертвите“ е китайският премиер Вън Цзябао, който бе замерен от студент по време на реч в Университета в Кембридж. Качеството на сигурността в Европейския съюз също бе поставено под въпрос миналата седмица, когато група членове на екологичната организация „Грийнпийс“ проникнаха в сградата в Брюксел, където се бяха събрали лидерите на страните членки на ЕС. А през март член на екологичното движение успя да залее със зелена боя тогавашния британски министър на икономиката Питър Манделсън в момент, в който той пристигаше на конференция, посветена на намаляването на въглеродните емисии.

Други пробиви в сигурността се оказаха смъртоносни. В Холандия сигурността на правителствените служители бе затегната след убийството на политика-популист Пим Фортаун през 2002 г. Една година по-късно убийството на шведския външен министър Анна Линд предизвика съмнения дали политиците би трябвало да продължат да се разхождат по улиците на Стокхолм заедно със семействата си. А шведската охранителна полиция увеличи броя на телохранителите на политиците.

През 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи на Германия Волфганг Шойбле бе прострелян по време на митинг от психически неуравновесен мъж. Шойбле, който днес е министър на финансите на Германия, остана парализиран от кръста надолу. Според Андреа Нативи в Италия, която преживя вълни от тероризъм и политическо насилие през 70-те и 80-те години на миналия век, охраната не би трябвало да разрешава на Берлускони да се смесва с приветстващите го тълпи, както той обича често да прави. Консервативният лидер, който поляризира обществото в Италия, бе обект на нападение и през 2005 г., когато мъж го удари по главата с триножник от камера и го рани леко на оживения римски площад „Навона“.

Папа Бенедикт Шестнайсети също е смятан за един от уязвимите лидери. Той често приветства вярващите на площад „Свети Петър“, качен на бавно движещ се открит джип – и тази практика продължава въпреки факта, че неговият предшественик, папа Йоан Павел Втори, през 1981 г. бе прострелян по време на такава публична проява. Нативи настоява, че Италия трябва да прочете някои страници от устава на американската Сикрет сървис, чиято конкретна задача е да охранява президента.

В Италия службата за вътрешно разузнаване официално отговаря за сигурността на Берлускони, но екипът от охранители е смесица от местни полицаи, тайни агенти и лични бодигардове. „Няма нито един високопоставен служител, който има достатъчно власт, за да му каже: Не бива да правите това“, посочи Нативи в интервю по телефона. Депутатът от опозицията Франческо Рутели, който ръководи парламентарната комисия за контрол на италианските разузнавателни служби, обяви, че мерките за сигурност ще бъдат преразгледани.

Министърът на вътрешните работи Роберто Марони настоя, че в охраната на премиера няма никакви проблеми и хвърли вината за нападението върху все по-напрегнатия политически климат в страната. „Всички проверки са били направени“, заяви Марони след заседание, на което бяха обсъдени проблемите на сигурността. Според него Берлускони „има право да бъде близо до своите привърженици, тъй като именно това е в основата на демокрацията и политиката“.

Италианският печат разкритикува неуспеха на екипа от охранители на Берлускони да задържи и тълпата, и нападателя на разстояние. Задава се и въпросът защо след като бодигардовете натикали Берлускони в автомобил, мотоциклетният ескорт на премиера останал на място, а на премиера било позволено да излезе от колата, за да покаже на всички, че се чувства добре, макар че в този момент никой не знаел, че нападателят е бил сам. „Това бе неестествено. Първото нещо, което се прави в такъв случай, е да сграбчиш лидера и да подкараш колата“, заяви Нативи. „Това не беше терористично нападение. Но ако беше, Берлускони щеше да е мъртъв.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.