Защо и в Брюксел мразят френския?

Жан-Пиер Стробантс

В Европейската комисия по време на голямото медийно събиране, което е ежедневната пресконференция, организирана от изпълнителния орган на ЕС за стотиците кореспонденти в Брюксел, френският се бори да запази позициите си. Редом с английския той е един от двата езика, на които се води тази малко скучновата пресконференция, по време на която говорителите на председателя на ЕК Жозе Барозу и на различните еврокомисари отговарят на най-различни въпроси.

Било то водени от дадено убеждение, или пък поради разсеяност или непознаване на френския, някои от тези европейски чиновници избягват да използват френския език. За този техен пропуск им напомнят често франкофонските журналисти, подкрепяни от много от техните колеги от Латинска Европа, от много страни от Източна Европа и от някои германци, които макар да не говорят френски, са против да се налага използването само на английския.

Малко по-далеч, в генералния щаб на НАТО, френският език действително е в опасност. Дори и да е вторият официален език в атлантическия алианс, френският сега почти отсъства от заседанията и пресконференциите. Прекомерно доминиращата роля на американците, поредицата от генерални секретари на алианса, идващи от англоговорящи страни, продължителното парадоксално положение на Франция – ту с единия крак вътре, ту с другия извън алианса, и така до неотдавнашното й завръщане във военните структури на НАТО, решено от президента Никола Саркози – или пък ограниченото присъствие на кореспонденти от френскоезични медии – всички тези елементи обясняват това положение на френския език в алианса.

За някои журналисти да зададеш в Евер, централата на организацията, въпрос на френски е следователно цяло изкуство, дори игра. Репортерите на радията и телевизиите пък са принудени поради технически причини да помолят говорещия да им отвърне на техния език. И трябва да бъде подчертано, че новият генерален секретар на алианса, датчанинът Андерс Фог Расмусен с удоволствие откликва на молбата им. Този влюбен във Франция политик, който има къща там и който е страстен почитател и на френската колоездачна обиколка Тур дьо Франс, се справя много добре с френския език, който той има намерение да уважава.

В Брюксел, двуезичен район, населен с около 90 процента френскоезични хора, френският не само губи своята роля в лоното на големите международни организации, но навсякъде направо „бие отбой с шеметна скорост“, както се изрази организацията Мезон дьо ла франсите (Дом на френскоезичността), която насърчава използването на езика на Волтер. В публикувана неотдавна брошура тази организация, създадена от регионалния брюкселски парламент, изтъкна степента на поангличанчване на Брюксел, което може да се обясни със статута му на международна столица. Това обаче не намалява степента на тревога.

„Английският позволява на организациите и на предприятията не само да избягват многоезичието, което би било логично, но също и да омаловажават чисто и просто действителната значимост на френския език“, казва Серж Муро, председател на Мезон дьо ла франсите. Той описва френския като „фундаментално богатство, което позволява да се подреди мисълта, да се твори и да се живее, без между хората да настъпва отчуждение“. Муро отхвърля идеята за глобален изкуствен език, въпреки че Мезон дьо ла франсите си е поставила за цел да се показва като „мирна, отворена, модерна и амбициозна“ организация.

Но каква ли тежест имат пред тежестта на фактите твърденията на защитниците на френския език? Не голяма, очевидно. Изводите на Мезон дьо ла франсите, направени в тази насока, също не оставят място за каквато и да е илюзия. В официалните послания на белгийските административни органи, в предприятията, било то държавни или частни, в света на културата или на медиите, английският си е извоювал лъвския пай чак до степента на карикатура. Там например се толерира фраза като: „Ще ти направя един принт с болднати слашове в него“ (или казано на нормален език: „Ще ти разпечатам едно копие, в което наклонените черти ще бъдат удебелени“). Там може да се види национална авиокомпания, чието мото е Flying your way (в превод: Лети във вашата посока). Там може да се открие конгресен център, наречен Brussels Meeting Center (в превод Брюкселски център за срещи).

Защо омразата към френския език е толкова голяма? Защото английският е тук, повече откъдето и да е другаде, най-общият идиом, този, който позволява на всеки да разбере, полагайки минимални усилия, какво иска да каже другият. Защото английският помага да се избегне правенето на избор между френския и холандския – два от трите официални езика на Кралство Белгия, редом с немския.

Защото английският като цяло не пречи на никого, дори и на френскоговорящите в тази особена страна, която си няма нито един общ език. Белгийски език не съществува. Фламандският и белгийският френски пък са спрямо техните по-големи братя – холандския, говорен в Холандия и френския, говорен във Франция – като това, което е за лъва мушичката, тоест генетични малформации, казва писателят и журналистът Никола Крус, автор на книгата „Белгийският комплекс“.

В колкото отчайващ, толкова и затрогващ опит Мезон дьо ла франсите се опитва въпреки всичко да спаси онова, което може. В своята брошура тя изброява списък с англицизмите, които могат да се използват, и списък с онези, които трябва да се избягват. Към първите спадат: milk-shake (млечен шейк), call-girl (момиче на повикване) или pole position (термин от автомобилните състезания). Към вторите са bulldozer (булдозер), chatter (чатя) и camping-car (каравана). Но кой ли ще използва френските им еквиваленти – bouteur, clavarder и autocaravane?

По БТА