Мерките на Папандреу срещу кризата будят съмнения
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу пое нещата в свои ръце, обявявайки план за изправяне на икономиката на крака, чиято цел е да възвърне доверието на европейските партньори. Анализатори и синдикати обаче поставиха под въпрос реалното въздействие на планираните мерки. Два месеца след идването си на власт, Папандреу грижливо беше подготвил изявата си в понеделник вечерта с цел да увери пазарите и партньорите, както и общественото мнение, в способността си да измъкне страната от една от най-тежките бюджетни кризи, която разтресе цялата еврозона.
„Трябва да се променим или да потънем“, заяви той пред представители на управляващите и синдикатите, призовавайки за нов „социален договор“ в подкрепа на оздравяването и възстановяването на доверието в страната. Папандреу обеща да намали бюджетния дефицит под 3% от БВП през 2013 г. с годишен темп от -2% от началото на 2010 г., както и бързото приемане на няколко ключови мерки, сред които данъчно облагане на 90% от бонусите на банкерите и отменянето на редица данъчни облекчения в държавния сектор.
Европейската комисия приветства плана за оздравяване на икономиката, но очаква Гърция да даде обяснения за „конкретните мерки“, които ще бъдат изпълнени за намаляване на дефиците. „Взимаме под внимание ангажимента на гръцкото правителство да намали публичните дефицити и гръцкия дълг чрез ограничаване на разходите и увеличаване на приходите“, посочи в изявление европейският комисар за икономическите и валутни въпроси Хоакин Алмуния. „Обсъжданият в гръцкия парламент бюджет 2010 и изявлението на Папандреу са стъпки в правилната посока“, допълни той.
`
„Тонът на речта на Папандреу беше добре ориентиран, но той не навлезе в конкретни детайли“, както искаха пазарите, подчерта Миранда Ксафа, директор на инвестиционния съвет в Женева. След срещи в Берлин и Париж във вторник, министърът на финансите Георгиос Папаконстантину трябва да продължи да лобира за гръцката кауза пред институционални инвеститори в сряда в Лондон и в четвъртък във Франкфурт. След това той трябва да се заеме с националната програма за стабилност, която Европейската комисия трябва да оцени през януари.
Кампанията на Папандреу, който беше подложен на натиск от европейските си колеги на срещата на върха в Брюксел да вземе спешни мерки, ще има „ограничен положителен ефект, тъй като пазарът очаква главно действия, а не думи“, се посочва в анализ на БНП Париба. Макар и да не спечели подкрепата на синдикатите, премиерът не предизвика и остра съпротива. Савас Роболис от Общата конфедерация на труда ГСЕЕ твърди, че Папандреу е „спечелил отсрочка“ чрез „упражнение за баланс, чиято ефикасност предстои тепърва да се докаже“.
„Изборът е да се заздравят държавните финанси, но без да се нанася твърде силен удар върху ниските и средни доходи. Всичко ще зависи от капацитета на държавния апарат да приложи тези мерки“, за да се пребори ефективно с укриването на данъци и разхищението на средства, същевременно без да пожертва обещаните насърчителни мерки. „Държавните служители със сигурност ще бъдат засегнати, остава да разберем точно до каква степен, но принципно планът е приемлив и може да предотврати използването на по-твърди мерки, като тези, които изисква Брюксел“, допълни той.
По БТА