Обама обижда Великобритания

Кон Кофлин*

Барак Обама в кабинета си. Снимка: Белия дом

Великобритания е единствената европейска страна, на която президентът Барак Обама може наистина да разчита, че ще отговори положително на молбата му към НАТО да изпрати допълнителни сили в Афганистан. Защо тогава се получава така, че правителството на Обама едва успява да прикрие презрението си към страната, която с действията си отново и отново доказва, че е най-непоколебимият и надежден съюзник на САЩ?

Малко преди Обама да произнесе речта си за стратегията в Афганистан в Уест Пойнт по-рано този месец, британският премиер Гордън Браун обяви намерението на Великобритания да изпрати още 500 войници в размирната страна, с което броят на британските войници там ще достигне близо 10 000. И все пак Обама така и не спомена подкрепата, оказана му от Великобритания, въпреки че, за разлика от повечето европейски войници, британските сили са подготвени да водят бойни операции и вече понесоха много жертви в хода на военните действия.

Докато официалните представители на НАТО радостно тръбяха, че са осигурили още 7000 войници от различни страни членки и други държави в подкрепа на стратегията на Обама за усилване на контингента в Афганистан, Франция и Германия мълчаха. Поради вътрешнополитически причини френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел не са склонни да увеличат военния си принос.

Това означава, че Великобритания е най-важният европейски участник във войната на Обама срещу талибаните, в която британските войници се бият редом с американските морски пехотинци в Южен Афганистан. Към това трябва да се прибави фактът, че между разузнавателните служби на двете страни отдавна съществува отработена схема за обмен на оперативна информация, благодарение на която бяха предотвратени няколко чудовищни терористични атентата. В този смисъл е съвсем разбираемо защо връзката между САЩ и Великобритания представлява ядрото на трансатлантическия съюз.

Правителството на Обама обаче вижда нещата по друг начин. Преди идването на Обама на власт се говореше, че той храни дълбоко недоволство срещу Великобритания заради колониалното й минало. Твърдеше се, че дядо му по бащина линия Хюсеин Онянго Обама бил измъчван от британците по време на въстанието „Мау Мау“ в Кения през 50-те години на миналия век, когато страната е под британска власт. В своята автобиографична книга „Дързостта на надеждата“ Обама прави нелицеприятен паралел, сравнявайки Британската империя с южноафриканския режим на апартейд и бившия Съветски съюз.

Малко след встъпването си в длъжност, Обама върна в Лондон бюста на сър Уинстън Чърчил, който бе предаден във временно владение на президента Джордж У.Буш след атентатите от 11 септември и бе поставен на почетно място в Овалния кабинет. Другата важна причина за това, че САЩ все по-често игнорират водещи британски политици е идеологическа – някои от ключовите външнополитически съветници на Обама са активни защитници на идеята за федерална Европа, според която Европейската комисия в Брюксел трябва да бъде главният център на властта и влиянието, а не отделните столици като Лондон, Париж и Берлин.

В този контекст упоритата привързаност на Великобритания към „специалните отношения“ с Щатите се смята за смущаваща реликва от отминала епоха. Мишел Флорной, заместник-министърът на отбраната на САЩ, е една от основните поддръжнички на предложението за интегрирана политика в областта на европейската отбрана, което при управлението на Буш бе смятано за смъртен грях, тъй като застрашало бъдещето на НАТО. Филип Х.Гордън, помощник държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, също е заклет еврофил.

Преди да поеме премиерския пост Гордън Браун написа, че Съединените щати трябва да „подкрепят европейския проект“ и предупреди, че историческата опозиция на Великобритания срещу по-тясната европейска интеграция може сериозно да подкопае позициите на Лондон във Вашингтон. „Бидейки напълно европейска страна, Великобритания има шанс да остане предпочитания и привилегирован партньор на САЩ“, каза той. „Ако бъде маргинализирана в ЕС, влиянието на Великобритания може да намалее и във Вашингтон“.

Въпреки всичко през последните години всеки път, когато Брюксел се изправяше пред голяма международна криза, дали на Балканите или в Близкия изток, големите европейски сили поставяха собствените си интереси на първо място. Ярка демонстрация на това видяхме в Босна, както и в навечерието на иракската война. В Афганистан Европа отново е разделена на такива, които са готови да воюват, като Великобритания, и другите, които не са – Франция и Германия. Това е достатъчна причина, поради която Обама и неговите съветници може да съжаляват за пренебрежението си към най-важния съюзник на бойното поле в Афганистан.

По БТА

*Авторът е главен международен редактор в лондонското издание „Дейли телеграф“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.