Кога ще бъде нанесен ударът срещу Иран?
Евгений Шестаков
Иранските военни успешно изстреляха двустепенна ракета с твърдо гориво, способна да поразява цели, отдалечени на две хиляди километра. Това поставя под заплаха от удар на практика всички военни обекти на САЩ и на Израел в Близкия изток. Редица експерти предположиха, че с този пуск започва обратното броене до избухването на нова война в региона.
Кога ще бъде нанесен ударът срещу Иран? Точно така стои днес въпросът. Рано или късно това ще стане, стига Техеран да продължи днешната си политика в сферата на „мирния“ атом. Особено след като шефът на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи публично заяви, че страната му се нуждае само от няколко месеца за дообогатяване на своя уран. Салехи съобщи освен това, че в близките месеци Ислямската република ще започне изграждането на 5 от предвидените 10 нови завода за обогатяване на уран. Предприятията ще бъдат пръснати из цялата страна; предвижда се да бъдат строени „под земята в планински местности“.
Парадоксалното е там, че от гледище на международните закони и собствените си ангажименти Иран не нарушава нищо. Правилата на МААЕ задължават страната да информира за нови предприятия за обогатяване на уран не по-късно от шест месеца, преди там да бъде доставена суровината. Техеран обаче не е задължен да предоставя никакви данни за бъдещите си атомни обекти, докато трае строежът им. Още няма окончателно решение кога да започне военна операция срещу Иран. Един рядък шанс за нормализация на положението в региона бе пропуснат, щом Техеран в последния момент отказа да обогатява своя уран в Русия и във Франция. И съзнателно постави неприемливото условие за поетапна размяна на ядрени материали на своя територия.
Планът, подготвен от Москва и Париж, предвиждаше Иран да изпраща част от своя уран за дообогатяване извън страната. Техеран обаче отказа да изнася ядрени материали. И настоя да получи руски обогатен уран, както е думата, в аванс. А собствените му запаси от ядрено гориво да си останат в родните скривалища. Иранските власти постоянно си служат с подобни хитрини и недомлъвки дори пред своите най-верни партньори. Последен пример е заводът за обогатяване на уран край град Кум, за който иранците уведомиха едва наскоро инспекторите от МААЕ. Независимо от партньорските отношения с Русия, включително във военнотехническата сфера, Техеран изобщо не бе казал на Москва за това предприятие. Докато западните ни партньори, напротив, отдавна знаеха за него със сигурност от собствени източници. Но също си траеха, гледайки да не си разкрият картите преждевременно.
Тази тактика на иранските власти – а заводът в Кум далеч не е единствен пример – неизбежно кара Москва да преразгледа своите представи за перспективите на партньорството с Техеран. И най-важното, за това какво доверие заслужава информацията, предоставяна от иранците. Не е изключено Съветът за сигурност на ООН в най-близко време пак да разгледа въпроса за въвеждане на нови санкции срещу Иран. Без да изчака решението на ООН, Конгресът на САЩ одобри в сряда законопроект, който ограничава износа на бензин за тази страна. Разширен бе списъкът с административни и финансови мерки срещу компании, които инвестират над 20 милиона долара в енергийния сектор на Иран. Възможно е примерът на американските законодатели да бъде последван от Евросъюза и той да обнародва собствен списък със санкции, както неведнъж вече е ставало.
При все това и Вашингтон, и Брюксел твърдят, че тези стъпки съвсем няма да възпрепятстват дискусиите за иранските проблеми в Съвета за сигурност. Представители на администрацията на САЩ неведнъж заявиха, че според тях е крайно важно да сътрудничат с Русия и Китай, когато ще се разглежда нов списък от санкции спрямо Иран. Засега впрочем заплахите от този род, както и всички опити Иран да бъде придуман, остават безрезултатни. Щом някой понечи да му наложи мир, Техеран отвръща с войнствени изявления и ракетни пускове. Всички опити за споразумяване, предприемани нееднократно на различни равнища, бяха разглеждани от Иран единствено като проява на слабост от страна на Запада. При това положение се очертава като неизпълнима задача за дипломатите да постигнат договореност за нещо тъй деликатно като ядрената програма.
Ето как изглежда типичният сценарий за война с Техеран, описван, повече или по-малко подробно, в световните медии. Израелската авиация първа нанася удар по ядрените обекти на Иран, известни на разузнаването. В атаката се включват военноморските сили на САЩ, които използват крилати ракети с цел да причинят максимални щети на противника. В отговор иранските военни изстрелват ракетите си, останали невредими след първия удар, срещу базите на САЩ в Персийския залив. И се обръщат към „Хамас“ и „Хизбула“ с молба да изпратят терористи самоубийци да атакуват Израел. Възможно е с ракети да бъде обстрелян и Тел Авив, но всъщност повечето ще бъдат свалени и няма да стигнат целта. Ако въздушните удари продължат, Иран ще потопи няколко кораба в Ормузкия проток, с което ще затвори достъпа до петролните находища в Залива. Това ще предизвика рязък скок в цените на петрола.
По БТА