Външната политика на ЕС в лабиринтите на Брюксел

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Като правило в Европейския съюз великолепието на нечий офис е обратно пропорционално на очарованието на неговата работа. Това е особено вярно за външната политика. В Брюксел сивата сграда „Юстус Липсиус“ приютява служители, които преговорят с Иран и изпращат миротворци на Балканите. Това е базата на Съвета на Европейския съюз, малък секретариат в Брюксел за 27-те национални правителства в ЕС. Той е лабиринт от коридори с нисък свод и покрит с балатум под в пурпурно, кафяво и никотиново жълто. Ако не вземем предвид впечатляващо укрепените му архиви (защото очарователно съхраняват тайни документи), той можеше да бъде и ж.п. ведомство.

От другата страна на улицата е „Берлемон“, зашеметяваща сграда от стъкло и стомана, където е настанена Европейската комисия, непреходната бюрокрация на ЕС. Комисарите упражняват относителна власт: техните хиляди служители харчат милиарди за неща като помощ за развитие на Африка (и субсидии за фермерите у дома). Комисарите изготвят търговски споразумения с външния свят и подлагат на щателни проверки страни, които искат да се присъединят към ЕС. Това е важно, но не е бисмаркска реална политика. Комисарите се нуждаят от желаещи партньори с проверени сметки: техният свят е свят на планове за действие, проекти и договори. Според жлъчната оценка на един национален бюрократ, служителите на Комисията се справят „прекрасно“ с управление на програми, но „им липсва опит в това, което наричаме дипломация“. Офисите на комисарите са като петзвезден дизайн на ИКЕА: светли паркети, изискани дивани и модерно изкуство.

Най-голямата и най-величествена сграда е Европейският парламент, където депутатите говорят много за външната политика, но нямат почти никакво влияние върху нея. Комплексът им е фараонски. Председателят на парламента няма никаква външнополитическа роля, но може да се похвали с четирима дипломатически съветници (заедно със служители от прес-службата, протокола, политически съветници, писачи на речи, секретари и личен разпоредител).

До този месец различните институции в ЕС се състезаваха за външната политика. В сградата на Съвета седеше Хавиер Солана, върховен представител за външната политика с малко пари, но голямо политическо влияние. В Комисията бе Бенита Фереро-Валднер, комисарят за външната политика, с голям бюджет, но незначителна глобална тежест. На 1 декември Лисабонският договор обедини двата поста със създаването на нов върховен представител, който е също заместник-председател на ЕК, подкрепен от дипломатически корпус или Служба за външно действие /СВД/ от членове на Съвета, Комисията и националните външни министерства.

За всеобща изненада позицията бе възложена на Катрин Аштън, бивша британска министърка, само с година опит в ЕС като комисар за търговията. Повечето правителства се въздържат от оценки за липсата на дипломатически опит на лейди Аштън. Тя е умна и очарователна и колегите й искат тя да има успех. Но дори и при това положение се прокрадват политически опасности. Много столици роптаят, че Брюксел иска да им отнеме новия външнополитически апарат (и лейди Аштън с него). Някои големи правителства, включително германското, обвиняват еврократите, че искат да държат националните дипломати далеч от висши постове в СВД. А както големи, така и малки страни казват, че председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу се опитва да включи автономната СВД в империята си. Те са особено недоволни от решението на Барозу да изземе политиката на „съседство“, т.е. външната политика в задния двор на ЕС – от портфейла на лейди Аштън и да го даде на предложения му комисар по разширяването, чех на име Щефан Фюле.

Някои висши дипломати твърдят също, че депутати се опитват да използват своя бюджетен контрол върху СВД, за да заграбят нови правомощия. Исканията на парламента варират от високоамбициозни (като правото да налагат вето на нови посланици начело на най-големите делегации на ЕС) до пародийни (като искането европейските делегации да наемат служители, чиято единствена задача ще е да проследяват депутатите при безсмислено скъпите им визити в чужбина). И накрая, национални дипломати казват, че били шокирани, когато лейди Аштън предпочете да запази комисарския си офис в Берлемон и да изгради новия си личен кабинет около бившия си екип – широковъзприеман сигнал, че тя се смята преди всичко и най-вече за комисар.

До колко са оправдани тези оплаквания? Твърде рано е да се започне преброяване на националните дипломати в СВД, каза вътрешен източник. Никаква сериозна работа не е свършена все още по отношение на кадрите. Високопоставени източници от Комисията твърдят, че Барозу отнел всекидневната политика на добросъседство от лейди Аштън, за да облекчи товара й и да й помогне в почти невъзможния обем работа. Те отбелязват също, че канцеларски служители за съседни страни ще работят в СВД, която ще бъде под контрола на лейди Аштън, дори и да получава политически инструкции от Фюле. В случай на сблъсък между Фюле и лейди Аштън, Барозу ще има крайната дума, добавят те. По този начин, добавя национален дипломат, Барозу ще играе на „разделяй и владей“.

Всички страни са единодушни по един въпрос: за символичното значение на избора на лейди Аштън на офиса в Берлемон и решението й да държи наблизо бившия си екип. Един съюзник одобри избора й, наричайки го прагматичен. Ако тя се бе преместила в Съвета и си бе изградила нов личен кабинет, какво би спечелила?, пита той. Щеше да угоди на някои столици, но и да създаде големи подозрения сред комисарите и дори у Барозу.

Друг източник обаче е по-предпазлив: лейди Аштън „трябва да поработи“, за да разсее впечатлението, че е в „хватката“ на Комисията, твърди той. Може да звучи тесногръдо, но избирането на нов офис – вероятно нито в опърпания „Юстус Липсиус“, нито във величествения Берлемон – може да изпрати сигнал, който европейците незабавно ще разберат. Лейди Аштън има опасно много работа: „Най-привлекателното нововъведение на Лисабонския договор“, както казва високопоставен служител. Тя трябва бързо да демонстрира самостоятелност, ако иска да постигне успех.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.