Боби Цанков или мафиотите на перото и словото

Застреляха Боби Цанков. Посред бял ден, в центъра на европейска София. Никой не заслужава подобна смърт. Ние не заслужаваме държава, в която мафиотите се стрелят по улиците. Но въпросът е кой беше Боби Цанков? Приживе си вървеше със станалото банално определение „скандалният радиоводещ“. Днес медиите започнаха да го наричат „нашия колега“, „най-добрия водещ“ и пр.

Може би моментът не е подходящ, но все пак трябва да признаем, че Боби не беше колега на журналистите. Беше обвиняем за измами, момче за поръчки на мафията и напоследък неин наемен стрелец. С думи.

Самият той описа как е прал пари чрез радиопредаванията си, как е носил пликове с фалшиви паспорти и пари от един мафиотски бос на друг и т.н. В последните му писания един от босовете, който е в затвора и губи територии, е целият в бяло, „точен пич“, а всички престъпления се приписват на други, които всъщност сега изземат бизнеса с дрогата. Боби просто участваше в престрелките между бандитите. На страната на онези, които му плащаха и уж щяха да го закрилят. Е, когато няма органи, които да ги пресекат, в престрелките падат жертви.

Едно бивше ченге от ДС вече обяви, че за смъртта му са виновни издателите му, които го подкокоросали да напише книгите си. Издателите сигурно са се надявали да спечелят от неговите книги. Но съществените „хонорари“ навярно са идвали от другаде – от истинските поръчители. Затова разкритията на Боби Цанков трябва да се четат с много на ум. Макар че явно са жегнали дълбоко някои от героите в тях. Не става дума и за свобода на словото и разследваща журналистика. Става дума за войни между групировките. В които участват и наемници на перото.

Лека му пръст на Боби Цанков. Вече ще го съдят другаде.