Проф. Димитър Славов: Три компании крият за генномодифицираните храни. Те са опасни

Преди Нова година парламентът разгледа на първо четене промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО), които предвиждат в България режимът за отглеждане на ГМО да се либерализира. Инициативен комитет от родители и граждани подготви петиция срещу законодателните промени. На 13 януари Българската национална асоциация на потребителите и инициативният комитет организират протест пред Народното събрание.

Проф. Димитър Славов е един от противниците на либерализирането на закона. Той е агроном, ст. н. с. I степен, бил е зам.-председател на Селскостопанската академия, директор на Института по цветята и научен работник в Института по почвознание „Никола Пушкаров“. Има над 150 публикации в областта на торенето и екологията.

– Откога се модифицират генно растителните култури? Как става това? Кои са най-разпространени в света?

– Модификацията на гени е сравнително нов процес. Опитите започнаха някъде през 80-те. Това е ДНК технология, при която е възможно да се вкарват гени от един вид организъм в друг – например, от риба в домати, за да се увеличи тяхната студоустойчивост. През последните години в тази област по-интензивно работят няколко фирми – „Монсанто“, „Пионер“ и „Синджента“. Опитите са главно с царевица, соя и др.

– С каква цел се прави това?

– Предимството на генномодифицираните организми се състои в това, че вкарвайки определен ген, те го правят устойчив срещу вредители. Генномодифицираната царевица например е устойчива на хербицида „Раундъп”, който се използва срещу плевели. Може да третираш царевицата с този хербицид без никаква опасност да загине. Има царевица, устойчива срещу вредител, наречен стъблен пробивач.

– А какви са недостатъците?

– Проблемът при ГМО е, че никой засега не може категорично да каже каква е вредата от тях. А ползите са малко въображаеми – те не са доказани, защото трите най-големи фирми в тази област – „Монсанто“, „Пионер“ и „Синджента“ имат споразумение, с което не дават на независими изследователи да правят проучвания с генномодифицирани организми. И в България, и в света няма опити, при които ГМО да се сравняват с традиционните хибриди. В България през 2002-2004 година се правеха експерименти (но не научни опити). Просто се сееше ГМО царевица на полето. Аз разбирам опит на 1-2 декара, но върху хиляди декари да засееш царевица и да няма с какво да я сравняваш, без  изследвания, без да се знае какво става след това…

– Какво би могло да стане?

– Съмненията са, че тези ГМО причиняват някои заболявания. Доста изследвания, които са правени по света с мишки, хранени с ГМО, доказват, че те получават заболявания. Има факти, които доказват, че където се отглеждат по-големи количества ГМО, се появяват алергии, увеличават се случаите на рак на простата и рак на гърдата.

– Тоест, има опасност хората, които се хранят с ГМО, да увредят здравето си, така ли?

– Да, това е големият проблем. Аз съм агроном по професия и не се занимавам с генетика, но следя какво става и съм много разтревожен. Коварното при ГМО е, че отрицателният резултат не се получава веднага, а след 5-6 години, когато дори не можеш да кажеш каква храна си ял и какво точно се е случило. Генът, щом веднъж се лепне за клетката, започва да работи и да я променя. Ако организмът е слаб, генът разрушава клетката и я превръща в друг вид клетка, видоизменя я и се получават различни заболявания. И тези последици се проявяват със закъснение.

– Тоест, хората, които се хранят с ГМО, може да мутират?

– Да, трябва повече да се мисли за здравето на децата и на младите хора, които ще бъдат най-потърпевши от използването на такава храна. Моето лично мнение е, че законът за ГМО не трябва да се либерализира поне още 4-5 години. През това време науката ще получи повече резултати по отношение на ефектите и последиците от ГМО (защото се работи усилено в света). Тоест, според мен сега трябва да се направи точно обратното – да се подготвим и незабавно да въведем контрол за ГМО по митниците. Защото ние и в момента се храним с ГМО, без да го знаем. Правиха наскоро изследване във Варна и установиха, че много от храните, които се продават, са генномодифицирани, без това да е упоменато на етикета. Трябва да се установят всички опасности, за да може да се избягват.

– Има ли опасност, ако ГМО се засадят в близост до други растения, те чрез опрашване да се модифицират, подобно на ГМО?

– Това е другият голям проблем. Има опасност генните модификациии да се прехвърлят чрез опрашване от едно растение на друго – птиците може да ги пренесат на голямо разстояние. Засега в България е въведена една зона от 30 километра, извън която се смята, че не може да има влияние. Но това е малко произволно сложена зона. Тя не е научно проверена. Преди няколко години имаше скандал в Мексико, защото там не са засаждали ГМО, но установиха, че царевиците им са замърсени с ГМО. Отнякъде се е получило това въздействие.

– Какво ще се случи, ако се разреши свободно да се садят генномодифицирани растения?

– Ще се наруши и европейското законодателство. Директивата на ЕС за защитените зони в известен смисъл е в противоречие с готвените промени в Закона за генномодифицираните организми. ЕС ни задължава да поддържаме в страната си екологична мрежа от защитени зони, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Кой ще гарантира, че защитените зони ще се контролират, така че в тях да не попаднат ГМО? Говори се, че промените в Закона за ГМО се правят под натиска на ЕС, но аз се съмнявам, защото в страни като Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури, а в шест държави-членки на ЕС се осъществява строг, индивидуален подход – например със забрана на царевичния хибрид МОN810. Така е в Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург, Германия. Аз лично смятам, че законът трябва да съхрани възможността за по-голям контрол.

– Каква е разликата между селекция и генна модификация?

– Методите на селекцията са доста различни от тези на генното инженерство. При традиционната селекция не могат да се съединяват гени от един вид с друг – примерно гени на царевица с гени на фасул. Селекцията използва кръстоски между едни и същи растителни видове, естественият материал от природата, т.нар. майчини форми, които по-нататък се подобряват преди всичко чрез кръстосване.

– Ако режимът за ГМО бъде либерализиран, това ще застраши ли националните селекции, има ли опасност за традиционното земеделие?

– Това е път към ликвидиране на традиционната селекция. Българските селекции на пшеница, на ечемик, на памук са на световно равнище. Нашите сортове пшеница печелеха световни конкурси. А целта на фирмите, които държат пазара на ГМО е да бъдат монополисти в света. Ако през следващата година започне широкото въвеждане на генномодифицирани растения, до 4 – 5 години в България няма да има район без ГМО поради спецификата на разпространението им. Тоест, няма да има нито конвенционално, нито органично и екологично земеделие. Жалкият опит, който имаме от преди няколко години показа,че в България не може да се осъществи контрол върху разпространението им. Не сме готови с решенията как, къде и кой да преработва получените генномодифицирани продукти, как ще се продават, как ще се извършва контролът при разпространението им.