Ариел Шарон – 4 години в кома. Идеите му също
Той беше убеден, че може сам да начертае границите на Израел, като наложи своята воля на палестинците и на израелските заселници. Но от този внушителен проект не е останало почти нищо четири години след като неговият автор Ариел Шарон изпадна в кома. Нито един политически ръководител не възприе плана на Шарон за едностранно разделяне с палестинците, чийто първи етап трябваше да бъде изтеглянето на израелците от ивицата Газа през 2005 г. Днес управляващата десница поддържа тезата, че това изтегляне, което имаше за цел да укрепи сигурността на Израел, като изведе израелската армия от блатото на Газа, има ефект на бумеранг.
Две години по-късно, през 2007 г., радикалното палестинско ислямистко движение Хамас завзе със сила властта в Газа. Израел отвърна, като засили блокадата на ивицата и двамата врагове се озоваха въвлечени в спирала на насилие, чиято кулминация бе кървавата израелска офанзива в ивицата Газа от миналата зима. Левицата, сега доста отслабнала, не може да забрави, че Шарон беше шампион на колонизацията и въплъщение на юмручната политика към палестинците, преди да се убеди, че Израел трябва да се откаже да брани по-голямата част от териториите, завзети през войната от 1967 г., ако иска да бъде еврейска и демократична държава. Само центристката партия Кадима, която Шарон създаде, все още твърди, че е негов приемник и че работи по завещаното от него дело, но дори и тя напълно забрави плана му за разделяне.
Израел не се е сбогувал с Шарон, защото той е все още на границата между живота и смъртта, поддържан изкуствено в състояние на живот, изпаднал в кома, която, както изглежда, е необратима. Но Шарон изчезна от новините. Само неговите близки и бившите му сътрудници са твърдо убедени, че ако беше останал на власт, благодарение на военния си опит бившият генерал нямаше да допусне, провала на втората война в Ливан през лятото на 2006 г., триумфа на Хамас в Газа през 2007 г. и растящата изолация на Израел на международната сцена през последните няколко години.
Бившият дипломатически съветник на Шарон – Дов Вайсглас е убеден, че той нямаше да допусне сегашното напрежение с Вашингтон по въпроса за продължаващата колонизация на Западния бряг. „Специалните отношения, които Шарон съумя да изгради с Вашингтон при Джордж Буш син, позволиха да се управляват кризите в климат на доверие“, спомня си Вайсглас. „Шарон беше истински лидер. Той взимаше ясни решения и знаеше как да ги отстоява“, допълва Вайсглас. „Това е факт. Шарон беше един от малкото политици със стратегическо мислене. Проблемът е, че това мислене дълго време беше неправилно“, отбелязва анализаторът Йоси Алфер, специалист по въпросите на израелската колонизация. Той припомня ключовата роля, която изигра Шарон при първата израелска военна операция в Ливан през 1982 г., възприета в Израел като истинска политическа и морална катастрофа.
Посещението на Шарон на 28 септември 2000 г. на Храмовия хълм в Източен Ерусалим – светиня за исляма – беше възприета като провокация от палестинците и наля масло в огъня. Втората палестинска интифада избухна следващия ден. Шарон видя в нея само още едно премеждие в „стогодишната война“ срещу Израел и ционизма. Обещавайки да смаже палестинския бунт – което трябваше да направи – той беше избран победоносно на премиерския пост на 6 февруари 2001 г., а после преизбран с голямо мнозинство на 28 януари 2003 г. Според Алфер Шарон ще бъде запомнен с това, че никой преди него не дръзна да разруши израелски селища на Западния бряг и в ивицата Газа. Шарон искаше разделяне с палестинците, но при условие, че Израел сам определи условията на развода. Тази мечта напълно угасна.
По БТА