Казахстан – неизпълнени обещания за реформи

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Казахстан постигна една от най-жадуваните си външнополитически цели, като пое председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, агенцията, която следи за спазването на човешките права. Казахстан, която е първата бивша съветска република, оглавяваща 56-членната организация, пое председателството от Гърция този месец. Тази роля обаче носи рискове за богатата на петрол централноазиатска страна, защото насочва светлината на прожекторите към плахите му политически реформи.

ОССЕ е известна най-вече с осъществяване на мониторинг на избори, особено в държави от бившия източен блок. Външният министър на Казахстан Канат Саудабаев каза пред съвета на министрите от ОССЕ миналия месец, че Астана „ще се ангажира дълбоко с основните принципи и ценности на ОССЕ“. Като председател обаче, той каза, че страната ще се съсредоточи върху тероризма, околната среда и енергийната сигурност, а това ще подчертае потенциала й на глобална петролна сила.

Западни правителства спряха критиките си срещу нарушаването на човешките права в централна Азия, загрижени, че предишните упреци накараха режимите да заздравят връзките си с Русия и Китай. Влошаващата се обстановка в обхванатия от война Афганистан придаде съществено значение на централноазиатското сътрудничество за операциите за доставки за силите на НАТО в момент, когато талибанските атаки нанесоха голям удар върху доставките през Пакистан.

Астана започна да води кампания за оглавяване на ОССЕ през 2006 година. САЩ и Великобритания гледаха на това с неохота, предвид ролята им в насърчаването на демокрацията, но се съгласиха да отложат председателството с година до 2010 в замяна на реформи. Активисти твърдят, че оттогава Казахстан се е отметнал от обещанията си. „Хюмън райтс уоч“ каза, че правителството е нанесло серия удари по човешките права през 2009 г. със затягане на контрола върху медиите и започване на политически мотивирани дела срещу негови критици.

Закон за интернет, одобрен през юли, разшири държавната цензура върху уебсайтове. Съдебни дела, заведени в рамките на правителствена кампания за борба с корупцията, взеха на прицел бизнесмени, свързани с опозицията. На процес през ноември водещият правозащитник в Казахстан Евгений Жовтис бе осъден на четири години затвор за небрежно шофиране след пътно произшествие, в което имаше жертви.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.