Русия между реваншизма и нуждата от сътрудничество

Ив Бурдийон

Исторически и географски свързана с „дъгата на кризите“, която от Кавказ до Иран и от Близкия изток до Афганистан и Пакистан държи дипломати и стратези в напрежение, Русия е призвана да изпълнява първостепенна роля през 2010 г. Дали обаче тя ще реши да прояви дръзка инициативност (съгласувана евентуално със западните страни), допринасяйки за световния мир и стабилност, или ще предпочете да заложи единствено на способността да вреди, за да възстанови „сферата си на влияние“, по която страда от сгромолясването на СССР?

Под ръководството на бинома Медведев-Путин, пораждащ спекулации и озадаченост, изглеждат възможни и двете стратегии. Всъщност двете глави на руската изпълнителна власт правят противоречащи си изказвания, като първият осъжда „съветския манталитет“ и посегателствата върху човешките права, което кара някои „кремъловеди“ да прогнозират съперничество, което неизбежно ще се изостря до президентските избори през пролетта на 2012 г.

При все това, истински конфликт между Дмитрий Медведев (действащ президент, но лишен от лоялни хора в службите за сигурност, които представляват същинския гръбнак на режима) и неговия наставник Владимир Путин, би ни изненадал.  По-вероятно е руската външна политика да се осъществява чрез разпределяне на ролите в стил „доброто и лошото ченге“. Както във филмите, в които заподозреният прави признания пред добрия полицай, след като е бил сплашен от лошия, Дмитрий Медведев омайва западните държави с изказванията, които те биха искали да чуят, докато на Владимир Путин се пада агресивното поведение.

В свят, обърнат надолу с главата от икономическа криза, която Русия понася по-зле от други страни със значителен растеж (Бразилия, Китай, Индия), Москва скоро ще получи възможност да разкрие картите си. Ще се намеси ли тя, както през 2004 г., в президентските избори в Украйна – страна, за която преди няколко години Путин възкликна: „Давате ли си сметка, че това е наченка на нация?“. На първия тур на изборите на 17 януари вероятно ще бъде елиминирана „черна овца“ в очите на Русия – подкрепящия бъдещо членство на Украйна в НАТО Виктор Юшченко, за когото биха гласували 4 процента от избирателите – в полза на предпочитания, така да се каже, от Кремъл кандидат Виктор Янукович или на особено сближилата се с Москва Юлия Тимошенко.

В раздирания от сепаратизъм, корупция и тероризъм Кавказ, най-вече в руските републики Ингушетия и Дагестан, в добавка към Чечения, Русия е изправена пред т.нар. грузински казус. Парадоксално е, но тя иска едновременно да снижи напрежението в отношенията с Тбилиси и да получи максимално широко международно признаване на независимостта на Южна Осетия – район, който армията й през август 2008 г. изтръгна от суверенитета на Грузия…

Най-важно тази година обаче ще е поведението на Русия във връзка с Иран. Западните страни очакват тя да подкрепи нови, много по-тежки санкции, целящи да накарат Техеран да се откаже от тайната си ядрена програма, която най-вероятно има военно предназначение. Санкциите изискват не само одобрението на Москва в Съвета за сигурност на ООН, но и активното й участие в борбата с контрабандата или паралелните финансови схеми. Кремъл, за който се твърди, че най-накрая е вече доста раздразнен от иранска игра на криеница, може да открие в това възможност да демонстрира глобалната си отговорност или „да осребри“ някои геостратегически придобивки, които остава да бъдат дефинирани с Барак Обама.

Наред с това обаче, не бива да забравяме, че Русия има в Иран сериозни икономически (именно тя изгражда ядрената централа в Бушехр) и политически интереси. Не е случайно, впрочем, че протестиращите срещу Ахмадинеджад в Техеран скандират редовно „смърт на Русия“. Освен това, един от кремълските кланове може да заложи на най-лошия сценарий: Ако в случай на провал на санкциите Вашингтон бъде принуден да нанесе въздушен удар по иранските обекти, с катастрофални дипломатически последици, това, в техните очи, би обслужило интересите на Русия в Близкия изток.

По всички тези проблемни теми, към които бихме могли да добавим Северна Корея, израелско-палестинския конфликт или глобалното затопляне, Русия тази година вероятно ще се постарае да лавира между реваншистки импулси и необходимостта от сътрудничество със западните страни, които остават основен пазар за нейния износ. Единствената мащабна икономика, която все още не е част от Световната търговска организация (но тази година би могла най-сетне да стане, след 15 години чакане), Русия е наясно, че има нужда от капитали и технологии от европейски страни, от Япония, Корея, САЩ (а и от Китай), за да диверсифицира своята икономика, все така разяждана от порочния ефект на доходите от петрола, и да обнови грохналите си инфраструктури.

От месец насам икономическият растеж в Русия изглежда постепенно се възстановява. Но във всички случаи степента на сговорчивост на Москва ще зависи от финансовата й състояние, тоест, както винаги, от цената на петрола.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.