„Гардиън“: ЕС дискриминира Турция на верска основа

Дейвид Кронин

Турското знаме може да се види навсякъде в Истанбул. Снимка: тюркнюз

Истанбул е обитаван от уникален вид меланхолия, пише Орхан Памук в удивителната си книга за най-големия град в Турция. Известно като huzun, „черното настроение, споделяно от милиони хора“ е особено осезателно в студените зимни утрини, „когато лъчите на слънцето внезапно огряват Босфора и лека мъгла едва-едва се стеле над повърхността“.

Много турци сигурно са обзети от същата изнемога (но не такава, каквато предизвиква например един красив пейзаж), когато слушат за безкрайния поход на страната им към членство в Европейския съюз. Повече от 22 години след като Турция за пръв път кандидатства за членство, перспективите за присъединяването й остават все така далечни, макар че официалните присъединителни преговори започнаха през 2005 г.

Напредъкът на тези преговори и без това беше бавен, главно заради нерешени въпроси около бъдещето на Кипър, а сега се появи и ново препятствие за преодоляване. България даде сигнал, че ще блокира членството на Турция, ако не бъдат платени компенсации за прогонването на тракийските българи от османските сили в началото на 20 в.

Единственото коректно искане към Турция, за да може да се присъедини към ЕС, е да подобри спазването на правата на човека. Гореспоменатият Памук е сред тези, които паднаха жертва на ограниченията на свободното слово; Нобеловият лауреат беше съден заради интервю от 2005 г., в което повдигна въпроса за геноцида, извършен от османските сили срещу 1,5 милиона арменци преди девет десетилетия. Макар че обвиненията срещу него в крайна сметка бяха снети по технически причини и макар че сегашното турско ръководство направи важни жестове на приятелство към Армения, властите в Анкара продължават да заглушават гласовете на несъгласие. Свидетелство за това беше решението на турския Конституционен съд миналия месец да забрани кюрдската Партия за демократично общество.

Тези посегателства върху свободното слово обаче нямат нищо общо с антипатията, която изпитват към Турция Никола Саркози във Франция и Ангела Меркел в Германия. Техните възражения срещу кандидатурата на Турция за членство в ЕС по-скоро се обясняват с това, което в понеделник журналистът от в. „Хюриет“ много точно описа като „основни факти, които не се изричат открито“. „Турция е мюсюлманска държава“, писа Мехмет Али Биранд. „А Европа все още не е готова за приемането на мюсюлманска държава в ЕС.“

Тази антитурска предубеденост е равносилна на расизъм. Макар и институциите на ЕС официално да твърдят, че ценят многообразието, между някои от най-влиятелните лидери има негласно споразумение, че Съюзът трябва да остане преобладаващо християнски. Новият президент на ЕС Херман ван Ромпой е един от малцината, които изказаха на глас това желание при публична проява (и то много преди скорошното му повишение в йерархията). „Универсалните ценности, които се прилагат в Европа и които са също така основни ценности на християнството, ще се обезсилят си с приемането на голяма мюсюлманска страна като Турция“, каза той на заседание на белгийския парламент през 2004 г.

Като християнин (макар и не много ревностен) не съм много сигурен кои точно проповеди на бедния Назарянин, които Ван Ромпой претендира, че следва, оправдават захлопването на вратата пред изповядващите друга религия. Ако един голф клуб приеме подобна политика на изключване, има голяма вероятност той да бъде съден за нарушаване на законите за равенството. ЕС се представя за клуб на демокрациите; защо му е позволено да дискриминира на верска основа?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.