Западът в клопката на Йемен

Антоан Бабу

Йеменски войници арестуват заподозрян терорист на границата със Саудитска Арабия. Снимка: емптикуортър

Йемен бе грубо изтикан на преден план на международната медийна сцена на Коледа, след като нигериец, обучен в страната, се опита да взриви американски самолет над Детройт. Дотогава световните лидери не се трогваха нито от деградацията на един изчерпан и корумпиран режим, чийто създател Али Абдула Салех преди 32 години заграби властта, нито от десетките хиляди хора, убити и ранени от 2004 г. насам в конфликта около бунта на проирански шиити хути (по името на водача им Абдел Малик ал Хути – бел. ред.) от Саада (Северен Йемен), нито от сепаратисткия спор на юг, а още по-малко от настъпателното настаняване на Ал Каида в страната, от където произхожда рода на Бин Ладен.

Събуждането бе кошмарно: от една страна, банкрутирала държава, която губи контрол над северните си райони, раздирана е от отцепнически стремежи на юг, а в централната си част си съперничи с мрежата Ал Каида, възползваща се изцяло от племенните структури. От друга – богати монархии от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, които досега държаха Йемен в изолация, отказвайки да му се притекат на помощ и да инвестират в него. А за капак – срив в приходите от петрола от 4,2 на 1,5 милиарда долара за първите десет месеца от 2009 г. заради понижаването на цената на барел и съкращаването на изнасяните обеми.

Още по-лошото е, че режимът на президента Салех бе съучастник на хутите, които финансира от 1994 г., за да ограничи влиянието на проповедника Мокбел ел Уадии. Пак той подкрепяше ислямисткото движение при джихада му в Афганистан (1979-1989 г.), преди да превърне в маши неговите лидери. Бившият вицепрезидент на републиката шейх Зандани, бивш деец на афганистанския джихад, стои начело на университета „Ал Иман“ (сунитско религиозно училище в столицата Сана – бел. ред.), който е инкубатор на джихадизма. Тези „опасни връзки“ между режима и радикалния ислямизъм доведоха през 1992 г. до взривяването на хотел, където отсядаха американски военни, а през 2000 г. до атентат срещу американския ескадрен миноносец „Кол“ в пристанището на Аден.

Йемен не само захрани джихада с голям брой атентатори самоубийци, но и повечето от затворниците в Гуантанамо са йеменци (92-ма от общо 198 души). През 2006 г. пък съучастничеството на държавните структури даде възможност на 23-ма от най-опасните терористи да избягат от строго охранявания централен затвор в Сана. Сред тях бяха и бъдещите ръководители на Ал Каида на Арабския полуостров.

Салех всъщност е президент опортюнист, чиято основна грижа винаги е била да се задържи на власт и да се обогатява, осланяйки се на тесен кръг хора от семейството си. Винаги готов да предложи реформи в Съвета за сигурност на ООН или Арабската лига, той никога не е полагал усилия да реформира страната си или да се помири с враждебните малцинства от собствения си народ.

Доволни от йеменското крушение са две страни – Иран и Ал Каида. Техеран се стреми да дестабилизира арабските си съседки, за да отклони вниманието от ядрената си програма. Иран без съмнение е насърчил през ноември хутите да атакуват Саудитска Арабия, нарушавайки умишлено нейните граници. Защото Техеран се опасява, че с евентуални бъдещи санкции ООН ще му попречи да изнася петрола си, залагайки на саудитския капацитет за свърхпроизводство, за да избегне дерегулация на пазара. Впрочем, палейки „огньове за ограничаване на пожара“ в периферията на Саудитска Арабия, Иран застрашава тази перспектива, разкривайки крехкостта на едно неспособно да изпълни утре тази мисия кралство.

Ал Каида на свой ред също е доволна от разрухата на Йемен, от превръщането му във втора Сомалия, от изтощителната война на север и пробуждането на сепаратизма на юг. Терористичната мрежа смята, че ще може да си създаде там неприкосновено убежище след поражението си в Саудитска Арабия и да превърне Йемен в нов Афганистан. Макар идеологически тези две радикални тенденции – сунитската и шиитската – да изпитват непоносимост в най-висша степен, в лицето на Йемен, изглежда, са намерили общи цели.

Те искат да накарат САЩ и техните съюзници да се намесят на нов фронт. За Техеран би било добре дошло американската армия да е ангажирана на няколко места едновременно, така че да й е трудно да се насочи към Персия, дори и ако използва заслужаващи внимание заплахи по неин адрес. За Бин Ладен и неговите агенти целта е създаването на нов фронт пред портите на Мека, за да се привлекат там джихадисти, да се дестабилизира Персийският залив, да бъда свалена монархията на династията Сауд – съюзници на Запада – и да бъде доведена до разгром американската „свръхмощ“.

В тази сложна и упадъчна обстановка Западът трябва да отхвърли категорично всяка възможност за сухопътна намеса на нов фронт, при положение че войските му срещат сериозни трудности в Афганистан, полагат усилия да се изтеглят с чест от Ирак и са изправени пред опасността талибаните да завземат властта в разполагащ с ядрено оръжие Пакистан. Решението минава през вече изтърканата небезусловна подкрепа за президента Салех, за бъде принуден той да промени политиката си, да се помири с опозицията и да подели властта. И накрая, необходимо е монархиите в Персийския залив да предоставят нужните средства за развитието на Йемен. Става дума за тяхната сигурност и стабилност, както и за успеха на нескончаемата борба с тероризма на световната шахматна дъска.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.