Ива Георгиева – българката в престижните галерии на Лос Анжелис
Художничката от български произход предава неспокойствието върху платно. Тя скоро ще гастролира в Лукс Арт институт в Енсинитас
Лия Олман
Съществителните и прилагателните са най-подходящи за описание на творбите на живописта, но вихрушката в картините на Ива Георгиева изисква глаголи – много глаголи. Фигурите се въртят, пулсират и разпръскват; линиите се издигат и спускат; цветовете се сблъскват, преливат, крещят и въздишат. Картините поглъщат тялото. Изпращат проблясъци към очите. Движението, промяната и преобразяванията са в изобилие, но някои виждат и насилие в творбите. „Аз го приемам, казва Георгиева след кратък размисъл. Мисля, че думата е доста многопластова. Има го това мощно въртеливо движение, което сякаш носи насилие и заплаха, като бързо движещите се облаци или проливния дъжд. Силите, посоките, тласъците – всичко винаги е в състояние на непрекъснато зараждане, а така се заражда и насилие.“
Този кипеж в картините на Георгиева може да изглежда напълно абстрактно, създаван от художничка, която на 35 се радва на стабилността на постоянните възможности за изложби (следващата, на местно ниво, в Кълвър през април), на преподаването в Университета на Калифорния в Лос Анжелис и в Университета Клармонт, както и на дом, съпруг и малък син. Но неспокойствието е присъствало реално в нейния живот и се е превърнало в определяща особеност на нейното творчество.
Родена в София, България, през 1989 г. Георгиева вече е учила две години по традиционната учебна програма в училище за приложни изкуства, когато комунистическото правителство рухва, а с него и вроденото й чувство за ред. „Цялото общество се разпадна, казва тя, седнала на картонен кашон в студиото си в центъра, докато отпива от чашата чай в хладната утрин. Беше някаква истерия. Половин година не ходих на училище. Висях навън с анархистите и активистите от университета, блокирахме улиците. Всичко, което дотогава изглеждаше стабилно, беше в състояние на пълно разпадане и изчезване. За една нощ всичко в България се промени – семейство, работа, основни неща, които приемаме за даденост.“
Нейното семейство тръгва за Австралия, но се озовава в Балтимор. Майка й, лекарка, и баща й, инженер, намират работа в захарен завод, оставяйки Георгиева, тогава на 16, да се грижи за нейните двама по-малки братя. „Бяхме натикани като животни в един сутерен, спомня си тя. Контрастът с мястото, където съм израснала, беше огромен. Никога не бях виждала пистолет или чувала изстрел. Никога не бях виждала пожар, всеки ден да намушкват, застрелват, преследват някого. Хора, вземащи хероин по улиците. Бяхме толкова наивни, въобще не разбирахме какво е това.“
Бурни времена
Политическият катаклизъм, изтръгването от корените и установяването в чужда среда разкъсват усещането за приемственост на Георгиева и в крайна сметка пораждат тази атмосфера на неопределеност в нейните картини. „Част от тази експлозивност, от тази фрагментация и множественост на пространствата, на образите, на структурите в състояние, за което не може да разбере дали се изгражда или се разпада – всичко това идва от тези преживявания. То има много общо с пространството в картините, с това, което мисля и как виждам света около мен.“ Тя е силно повлияна и от италианските футуристи, от Джеймс Енсор, Георг Грос, Курт Швитерс и Джорджо Моранди.
След няколко месеца в Балтимор един съсед, който е забелязал, че децата на семейството не ходят на училище, почуква на вратата и в крайна сметка им помага в прехода към американския живот. Георгиева се записва в Балтиморското училище за изкуства, а после продължава да учи философия в колежа „Гоучър“. „В колежа трябваше да се науча да мисля. Знаех, че мога да нарисувам кофа така, че да изглежда като кофа, но какво от това? Чувствах се изключена.“ Завършва през 1997 г. и знае, че иска да бъде художничка. След като прекарва една година в подготовка на портфолио, влиза в магистърската програма на Училището по изкуство „Тайлър“ в Университета „Темпъл“, под наставничеството на художничката Дона Нелсън.
Изпитва натиск да се премести в Ню Йорк, но вместо това се заселва в Ню Орлеанс. Прекарва там близо четири години преди, както тя се изразява, съчетанието от жега, корупция, замърсяване и всеобща лудост да я прогони. Тя и нейният съпруг, Матю Макгарви, звуков художник и критичен теоретик, се местят в Лос Анжелис през 2005 г., само няколко месеца преди да удари ураганът Катрина.
Преместването на Западното крайбрежие е „крачка в неизвестното“, тъй като Георгиева не познава никого тук, но тя казва: „Винаги съм харесвала изкуството, които се създава в Лос Анжелис – Ед Кенхолц, Ед Моузес, Моник Прието – затова си мислех, че всичко ще се оправи.“ По-трудно за нея е да си създаде чувство за общност тук, отколкото във Филаделфия или Ню Орлиънс, където творците живеят в по-голяма близост, но градът с готовност прегръща и нея, и нейното творчество. След преместването е имала три самостоятелни изложби в галерии и се включва в групови изложби.
Да нарисуваш водовъртежа
Ребека Макгрю, която курира изложбата на Георгиева в Музея на изкуството на колежа „Помона“ през 2007 г., открива в творбите й мрачно политическо подмолно течение, силата на карикатурното, на трагикомичното и абсурдното. „Нейните работи може да са абстрактни, но имат фокус, нужда да кажат нещо, да доведат нещата до знанието на хората. Тя съчетава емоционална наситеност и физическа страст. Тя е толкова дълбоко загрижена за света и за изкуството.“
Нейните топли кафяви очи се усмихват или разширяват от въодушевление, Георгиева говори оживено за работата си, като споменава често героите, които се показват във водовъртежа – основният, който е закръглен и тромав в една картина, но чудовищен получовек, полумашина в друга. Виждат се също портрети и автопортрети. Проблясват възможности за повествование, но остават неуловими. Преобладава изцяло дълбокото чувство за неотложност.
Напоследък тя е започва да прави колажи от парчета муселин – скъсани ленти, изрязани форми, обагрени или изрисувани – върху платната си. Фрагментите се превръщат във втора кожа и създават нови напрежения между повърхност и изображение. Тя приготвя запаси от парчета плат, които ще вземе в Лукс Арт институт в Енсинитас, където ще бъде от 16 януари до 6 февруари. През часовете за достъп посетителите ще могат да гледат как Георгиева работи над най-голямото си платно, 5 на 3 метра.