Гафовете в пластичната хирургия… На кой доктор може да се има доверие?

Всяка операция носи риск, няма гаранции, казва националният консултант по пластична хирургия доц. д-р Димитър Евстатиев

Белези след поставяне на силиконови импланти чрез разрез около ареолите. Снимка: sanfranciscoplasticsurgeryblog.com

В началото на 21 век физическата красота не е природна даденост, а стока, която се продава и купува. Срещу определена сума днес можеш да получиш почти всичко  – големи гърди, правилен нос, опъната кожа, дълги крака, нов пенис. Въпросът е на каква цена. Защото да си поставиш силиконов бюст съвсем не е същото, като да си купиш сутиен. Несиметрични гърди, некроза на тъканите, увиснала кожа след липосукция, огромни белези – това са само част от последствията, до които може да доведе една пластична операция. Въпреки че обещава перфектни резултати, естетичната хирургия крие и рискове, с които човек трябва добре да се запознае, преди да легне под ножа по собствено усмотрение.

„Медицината не е точна наука. Един добър резултат се очаква и предполага, но не може да бъде гарантиран. И всеки, който го гарантира, или не си разбира от работата, или има някакви други интереси – най-често комерсиални. Няма операция без риск, един цирей да срежеш, и той си носи своите рискове и своите усложнения. Затова тези рискове трябва да се обясняват на пациента, за да знае той къде отива и да бъде готов да ги поеме”, казва доц. д-р Димитър Евстатиев – председател на Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия, зам.-председател на Научното дружество по пластична хирургия и изгаряния и национален консултант по пластична хирургия. Д-р Евстатиев се съгласи да разкаже пред e-vestnik за рисковете и най-честите усложнения, които биха могли да настъпят вследствие на пластични и естетични операции.

Естетичната хирургия не е въпрос на живот и смърт

Доц.д-р Димитър Евстатиев. Снимка: авторката

По принцип това са операции, които не са животоспасяващи. Може с тях, може и без тях. И  тогава, когато човек е тръгнал  да се подлага на такава операция, той  трябва добре да знае къде отива. Тоест  да бъде запознат в какво се състои операцията, какъв ефект се очаква, какви рискове поема и какви са финансовите условия. Оттук-нататък той вече си преценява. Идват често и казват „Ами вие какво ще ме посъветвате?”. Това е като да поставим колата пред воловете. Аз не мога да ви дам съвет да се ожените за тоя мъж или да не се ожените. Има неща, които човек си решава сам за себе си. Тогава, когато се обясни в какво се състои операцията, вече има показания и противопоказания за всяка една интервенция. Противопоказанията могат да бъдат от чисто медицинско и/или от психологическо естество и задължително трябва да се вземат предвид. Ето защо и при естетичните операции индикациите за интервенцията се поставят от лекаря, а не от пациента. Все пак това е сериозна медицина, а не фризьорски салон.

Естетичната и реконструктивната  хирургия не могат да бъдат разделени. Когато примерно ние оперираме един нос, ние не подобряваме само формата, а и функцията.  А не може да се жертва функцията в името на формата, това е грешка на изкуството. Грешка на изкуството е също така, когато пациентът дойде, да кажем за нос и му кажете, „ами дайте да ви направим и скулите, дайте да ви направим това, а и онова, едни гърди и т. н.” На пациента не бива да се предлага повече от това, което желае.

Белезите остават

Мит е, че в пластичната хирургия не остават  белези. В момента, в който тъканта  се среже,  винаги остава белег. Въпросът е в това той  да е минимално забележим –  тоест, да бъде разположен или в части, които не се виждат – в окосмената част на главата, там където може да бъде прикрит от дрехите, или да съвпада с естествените бръчки и гънки на тялото, или да бъде по възможност съвсем минимален. И това е стремежът във всяка една хирургия – минимализиране на белезите. Никъде по света обаче няма тест, по който предварително да се съди при кого какъв белег ще се получи. Има хора, които имат вродена склонност да образуват груби, надигнати над кожата цикатрикси – наричат се келоиди – и тяхното  лечение е много трудно, и невинаги е успешно. А това естествено ще опорочи естетичния резултат.

Новият бюст може да се окаже  по-лош от стария

При поставянето  на силиконови импланти е много важно индивидуално да се прецени на кого какви импланти да се сложат. Не може например на една жена с малък гръден кош, грацилна, нежна, да направиш огромен бюст, който ще влиза половин час преди нея. И обратно,  на една жена, която има широк гръден кош, не можеш да сложиш малки импланти, защото тогава те няма да се виждат. Има различни начини да бъдат поставени. Най-често използваните са с разрез в гънката под гърдата, около ареолата и през мишницата. Съществуват и други достъпи, които аз наричам еквилибристики, като например през пъпа, които рядко се използват…

Операция за намаляване на бюста, след която едната гърда на пациентката некротизира. На последната снимка се вижда резултатът от повторната корекция. Снимка: архив на д-р Евстатиев

Нещо, което е типично за този вид операции, е т. нар. „капсулна контрактура” – организмът реагира към всяко чуждо тяло, включително и към силикона (който по принцип много добре се понася), с образуване на съединителна тъкан. В някои случаи тази съединителна тъкан е по-изразена, в по-голямо количество. И това води до втвърдяване, до изместване на импланта, до болки, до промяна на формата, което вече налага допълнителни оперативни интервенции за премахване на тази капсула. Могат да се получат и хематоми, сероми, това отделяне на кръв или серозна течност около импланта, което може да доведе до промяна на формата, набъбване, продължаване на следоперативния период и т. н.

Има описани случаи на отхвърляне на импланта, което аз вече не мога да твърдя дали се дължи  на техническа грешка, дали на инфекция, дали на непоносимост. Понякога слагат импланти втора употреба. Аз съм вадил импланти – два различни импланта, при ревизия по някакъв повод. Единият от една фирма, другия – от друга, с различен обем. Имал съм запитване: „Моята приятелка иска да си смени имплантите и ще ми ги подари, ще ми ги сложите ли?”. Не. Аз не взимам импланти, които ми носи пациентката. Трябва да съм сигурен, че са ми доставени от фирма, че са фабрично запечатани и т. н. Поначало е забранено тези импланти да се продават на пациентки, трябва да се продават само на лекари. Забранена е и употребата на импланти втора употреба.

Ако говорим за технически грешки, може да има изместване на импланта, поставяне неправилно, слагане твърде високо или пък към средата. Тогава, когато гърдите се събират, това се нарича синмастия. Ако са по-близо, ще бъде некрасиво, ако пък са раздалечени, разстоянието става много голямо. Това са вече грешки на изкуството. Поправими са, но трябва още една интервенция. Почти няма грешка, която да не може да бъде коригирана.

Съвършеният нос невинаги се получава с първата операция

Пациентка с операция на носа. След първата операция в горната част на носа остава издатина, която след това е коригирана. Снимка: архив на д-р Евстатиев

Най-големият риск, който  се поема при ринопластиката (б. р. – корекция на носа) е  носът да не стане точно така, както сме го нарисували на фотографиите по време на консултацията. В повечето случаи, слава Богу, става, и това е нещото, към което се стремим. Но примерно може да се получи носът да е по-чип, отколкото е искала пациентката или да стане прав, а не чип, може да се получат изменения на върха, може да се получи перфорация на носната преграда, да се изкривят хрущялите и т. н. Но това са неща, които са поправими, всичко може да се коригира. Но вторичната операция е винаги по-сложна. Даже на някои места специално в някои от западните страни, когато дойде за корекция пациент, опериран от друг лекар, цената на операцията се увеличава с около 40 процента. Аз лично, когато има нещо, сам си поемам отговорността да направя вторичната операция.

Полови  органи по каталог  – лабиопластика  и увеличаване  на члена

При тези операции въпросът е да се преценят показанията, ако  има показания – да се направи, а не просто – дай сега да си направя еди-какво си. Навремето оперирах една състезателка по гребане. Имаше толкова големи малки лабии (срамни устни), бяха като криле на прилеп, огромно нещо. И тя не можеше да осъществи полово сношение, защото при всеки опит за проникване на члена във влагалището, те се завъртат навътре и запушват входа на влагалището. В този случай операцията беше необходима.

При увеличаването на мъжкия член също има рискове. Из цяла България, не само в затворите и не само циганското население, много мъже масово си инжектират мастни разтвори. Правят го с цел да се увеличи членът, смятат, че ще станат сексуални герои и атлети. Това довежда до тежки увреждания на члена, които могат да причинят непоправими вреди, разстройство на функцията, включително и импотентност. Аз се въздържам от операции за удължаване на члена. Първо там има техника, при която членът трябва да седи известно време опънат, за да има ефект. Операцията се състои в изтеглянето навън на тази част от пениса, която е в корема. Tова е свързано с прерязване на една връзка – казва се лигаментум суспензориум пенис, при което членът вече стои напред, но не може да се вдигне нагоре. Той е твърд, голям, има си ерекция нормална, удължен е като размер, но мъжът трябва да си помогне с ръка, за да може да осъществи сношение. Няма как да се избегне. Има и други опасности, да кажем да се засегнат пещеристите тела, да направи кръвоизлив и т.н.

Лице без бръчки или маска

Филърите, които се използват за запълване на бръчки, устни и т. н., биват основно резорбиращи се, които се разнасят, и нерезорбируеми, които са трайни.  Има и полурезорбируеми, повечето се причисляват към нерозорбируемите, защото те имат една съставка, която се резорбира и друга, която не се резорбира. Напоследък хората се ориентираха предимно към резорбиращите се, защото, и да има някакъв лош ефект, с времето те се резорбират и този ефект изчезва. Най-широко разпространеният е на базата на хиалуроновата киселина,. От колагена малко се отказаха заради лудата крава, алергични реакции и т. н. Силиконът не се резорбира – когато се постави, могат да се получат силикономи, възли, въпреки това има хора, които продължават да го слагат.

Всяко нещо трябва да бъде направено както трябва. Напоследък куцо и сакато тръгна да прави тези манипулации, включително козметички, които  хал хабер си нямат, инжектират се какви ли не субстанции. Пак се връщам на това – всяко нещо си има показания, противопоказания и усложнения.

Примерно, когато се инжектира хиалуроновата киселина, в зависимост от нейната концентрация, тя трябва да се инжектира на определено ниво в кожата. Някои се инжектират по-повърхностно, други по-дълбоко, в зависимост от това какъв ефект се цели, дали ще се увеличават скулите или устните, дали ще се запълват гънките около устата.

Ботоксът е ботулинов токсин, който парализира нервите. Има временен ефект, подходящ е за лицето, за бръчки „пачи крак” (около очите), които благодарение на него се изглаждат. Когато го използвате 5-6 пъти обаче, настъпва атрофия на мускулатурата, за което почти никой не говори – мускулът изчезва от бездействие и вече не може да се възстанови.

Как да изберем пластичен хирург

Най-добрият начин  е пациентите да не се подвеждат по агресивната реклама – „специализирал тук, специализирал там, работил в Танганайка, в Испания, в Китай, в Америка, не знам къде си”, и вече станал пластичен хирург. Има много хора, които се хвърлят да работят естетична хирургия от чисто комерсиални намерения. Много от тях нямат дипломи. А примерно бил при професор не знам си кой си, еди-къде си, завършил курс … това не е диплома за специалност. В България дипломата за специалност е единственият признат документ. Който трябва да се показва, както е на Запад.

Не трябва да се ходи при първият срещнат лекар. Жените са странни същества – един парцал да купят, ще обиколят десет магазина, а се хвърлят на първия попаднал „пластичен” хирург, „отиди там, той много хубаво работи” –  и отиват. Най-добрият начин е да обиколят поне двама-трима пластични хирурзи и да изберат този, който им вдъхва най-голямо доверие.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.