Разгневени актьори спасиха „Сълза и смях“ временно. Замириса на „Мултигруп“
Гражданското общество в България сработи. Гневни актьори и ръководството на театър „Сълза и смях“ събраха над 20 000 поддръжници в Интернет и над 1500 подписа срещу закриването на театър „Сълза и смях“. След неколкодневна медийна атака се задейства и министерството на културата. Накрая уж се стигна до хепи енд. Театърът ще запази сегашното си местоположение поне още 2 години и половина, въпреки че собственикът на сградата – читалище „Славянска беседа“, беше на път да „изсели“ театъра от ул. „Г. С. Раковски 127“ в София със съдия изпълнител.
Но на пресконференцията на настоятелите на читалище „Славянска беседа“ вчера се появи Стоян Денчев, бивш вицепрезидент на „Мултигруп“, бивш депутат от ДПС и бивш главен секретар на министерския съвет (в кабинета на проф. Беров). Той сега е председател на Съюза на народните читалища и професор в библиотекарския институт. С това работата с високия наем, който искаше читалището от „Сълза и смях“ – 30 000 лв. на месец – се размириса. Може да се предположи, че след 2 и половина години театър „Сълза и смях“ ще трябва да си търси нова сграда, а в помещенията на „Раковски“ вероятно ще се пръкне някоя инвестиция на „Мултигруп“, с грандиозен проект за преустройство. Подобно вече се случи със сградата на стария хотел „България“ на бул. „Руски“, за който фирма на „Мултигруп“ беше приготвила проект за цялостно преустройство и превръщането му в 10-етажен мол и луксозни бутици (виж тук). Проектът изчаква по-добри времена след кризата.
Опасността от закриване на театъра надвисна, когато след 11-годишни съдебни битки Върховният касационен съд реши окончателно, че сградата на „Раковски“ е собственост на читалище „Славянска беседа“. Настоятелството на читалището подготви проектодоговор, с който искаше театър „Сълза и смях“ да плаща 30 000 лева месечен наем (което е по 1000 лева на ден). Субсидиран държавен театър като „Сълза и смях“ няма откъде да извади тези пари и съответно не подписа договора. След като уведоми министерството на културата за намеренията си, читалище „Славянска беседа“ предупреди, че ще пристъпи към принудително изземане на имота си.
Вчера, на среща при министъра на културата Вежди Рашидов, двете страни се споразумяха „Сълза и смях“ да плаща тройно по-нисък наем – по 10 000 лева месечно в следващите 2 и половина години. Проблемът беше решен вероятно само за определения срок. Читалище „Славянска беседа“ е наследник на собствеността на дружеството „Славянска беседа“. Дружеството е основано през 1892 година и е изградило цял комплекс от сгради на улиците „Раковски“ и „Славянска“. Преди 1998 година театър „Сълза и смях“ се помещаваше в още една от тези сгради – на „Славянска 5“, където бяха административни части на театъра, 4 репетиционни, гардероб и др. През 1998 година читалището си взе помещенията на ул. „Славянска 5“ и театърът се принуди да се смести изцяло на ул. „Раковски“.
Касационният съд, който присъди на „Славянска беседа“ през май 2009 година и сградата на ул. „Раковски“, даде срок до 30 септември 2009 година театърът и читалището да сключат договор, с който да се уредят отношенията помежду си. До този момент „Сълза и смях“ изобщо не е плащал наем, защото теренът се е водел държавна собственост.
До 30 септември 2009 година договор за наем не е сключен. Ръководството на читалището се обръща за съдействие към министерството на културата, което забавя нещата още няколко месеца. Така се стига до заплахата от изгонване на театъра. „Нашата цел беше тези разговори да се проведат много по-рано и да не се стига до инфарктни ситуации“, каза Петър Райжеков, председател на настоятелството на читалище “Славянска беседа”.
От цялата драма се създаде впечатлението, че настоятелството на читалище „Славянска беседа“ извива ръцете на театъра, за да привлече вниманието на министерството на културата и да получи максимален наем за собствеността си. Петър Райжеков каза, че по експертна оценка реалният наем, който „Славянска беседа“ е трябвало да поиска от „Сълза и смях“, е 52 000 лева на месец. Не е ясно кои експерти са измислили такъв наем, защото агенциите за недвижими имоти отчитат катастрофален спад на наемите и липса на интерес у инвеститори да наемат площи в центъра. А помещенията на театъра се нуждаят от сериозно преустройство, за да може да се дадат под наем за повече пари. Изниква и въпросът – какъв е смисълът от това читалище – да печели пари от търговски площи или да подкрепя българската култура?
Самият Райжеков се е изявявал някога като актьор в трупата на „Сълза и смях“ и заяви, че от солидарност, ръководството на читалището е решило да започне преговори с театъра за „ниската“ сума от 30 000 лева. В крайна сметка двете страни си стиснаха ръцете за наем от 10 000 лв.
Актьорите и ръководството на „Сълза и смях“ направиха всичко по силите си да спасят театъра, получиха голяма обществена подкрепа и успяха. Макар и временно.