Кондьо: С Господ радостта е друга. Отказах цигарите, ходя по стъпките на Бога

Чалга певецът сънувал как съживява Исус и станал вярващ

Кондьо. Снимка: bibliata.tv

На чалгапевеца Кондьо му се явил Христос насън и той станал дълбоко вярващ. Това разказва самият той в интервюто си по-долу, също и за преживяванията си в затвора.
Кондьо Стефанов от Сливен стана известен с хитове като „Доко, Доко“, Мъни, мъни“, „Аман, аман“ и др. още в началото на 90-те години. За него Слави Трифонов веднъж каза: „В България един певец като Кондьо продава повече касети от Майкъл Джаксън. Не знам дали е добре, но е факт.“ До залеза на касетките, тиражите на Кондьо се измерваха със стотици хиляди. След това той надминаваше по тиражи на дискове известни естрадни певци в България. Поради особеностите на техниката на слушане на музика днес Кондьо се слуша на емпетройки и се гледа най-вече на клипове по кабелни телевизии. Дори в Интернет, който не е най-любимото място на неговата публика, има доста високи посещения на негови клипове. В последните години най-известните му хитове са „Обич за двама“ (в дует с Лия – виж клипа по-долу) и др. През 2006 г. Кондьо беше осъден на 10 г. затвор и 100 000 лв. глоба за трафик на две жени и склоняване на едната към проституция. Освободен беше предсрочно. За това как е повярвал в Бог, Кондьо разказва пред камерата на новия сайт bibliata.tv навръх Коледа.

– Кой е Кондьо? Как би се представил на хората?

– Роден съм в град Сливен, живял съм като певец, но откакто приех християнството, съм вече друг човек. Пак ходя, пея си нормално, но животът ми се преобърна на друг градус.

Много се писа, че ти попадна в затвора, беше обвинен. Моля те да разкажеш за този период.

– Какво да кажа за този период – той е доста тежък и това вече е отминало в моя живот, затворил съм страницата. Сега съм нов човек.

Имаше ли много трудности в затвора?

– Много, много трудности, но слава Богу, после разбрах, че Господ е бил с мен.

http://www.youtube.com/watch?v=VLrWOefR3mU

Кое беше едно от най-трудните неща?

– Най-трудното беше, че съм известен. Това е най-лошото за един човек – да е в затвора и да е известен. Там се пишат едни… много глупости. Аз не ги и помня вече. И всеки ден, през ден пишеха за мен (б. р. – има предвид в медиите). Не знам защо беше това, но големи атаки имаше.

Кондьо. Снимка: bibliata.tv

Подиграваха ли ти се затворниците?

– Не. Те не ми се подиграват, но как да ти кажа – тежко ми беше. Например, пускат какви ли не затворници отпуска, аз съм имал право да изляза отпуска, а с мен се съобразяват началниците да не ги уволнят. Казват – ако го пуснем отпуска, пак отгоре някой ще ни вика. А други затворници, които въобще не работят, нямат проблеми, са си отпуска. А аз съм на лек режим, имам право на отпуска, но миналата Коледа си стоях в затвора.

Без семейството?

– Без семейството. На Нова година – пак няма отпуска.

Как е Нова година в затвора?

– Ад! Като знаеш, че трябва да бъдеш със семейството си, да прегърнеш децата си, да си кажеш по една добра дума, а ти стоиш там.

Ти казваш, че това е затворена страница в твоя живот. Всички те знаем като изпълнител на чалга песни, имаш големи хитове, всички ги знаем… Ти сам си казвал, че си ходил на Божи гроб. Разкажи ми като изпълнител, който разполага със средства и е пътувал доста, къде намери Исус Христос? На Божи гроб намери ли го?

– Да ти кажа, поканиха ме да пея в Израел. По-точно бях в Тел Авив. Ходих да пея вечерта. Имах два концерта да изпълнявам. Пълно беше, много ме харесаха израелци, араби, някакви други. Аз пеех гръцка музика, а в Израел много обичат гръцка музика. И българска пея, всичко. Обаче, на сутринта, както съм си в хотела – а то август месец, ужасна горещина и не можеш да излезеш – слязох долу на рецепцията. Това ми бяха първите стъпки към Бог. Тази долу на рецепцията беше рускиня. Горе-долу се разбирахме. И тя ми каза: „Ходи ли вече на Божи гроб?“. Аз й казах: „Не искам да ходя“.

Този, който ми урежда участията, мениджърът, нещо не искаше да ме води там, защото имаше много стрелби. Вървиш по магистралата с колата, оня дърпа спусъка и не знае дали е Кондьо, дали е друг. Не го интересува. Той казва: „Жертва – улучих един израелец“. Така е – със снайпера стоят там и гледат магистралата – когото улучат. Затова го е страх самият мениджър. Първо ми каза – ако си дошъл тук и не видиш Божи гроб, все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата. И аз това му казах: „Искам да видя Божи гроб“. И му казах: „Ако не ме закараш на Божи гроб, довечера няма да взема микрофона и няма да пея“.

Кондьо. Снимка: bibliata.tv

Той ми каза: „Ти знаеш ли колко е страшно бе, човек? Взривяване, саботажи, постоянно – най-различни“. „Не – казах – тръгваме!“ Хапнахме на обяд и тръгнахме. През това време малко ми трепна. Но си викам – ако ме утрепят…, аз отивам за Господ – той естествено, че ще ме пази. Аз отивам да видя къде е мястото му. Слава Богу, пристигнахме, влязохме вътре… Божи гроб, какво да ви кажа? За пръв път имах чувството, че летя, не съм на земята. Виждаш просто всичко – къде са го опънали на кръста, къде са го оставили на земята да му почистят раните. Много странно ми беше това. Мисля, че още тогава обикнах Бог и влезе в сърцето ми.
Прибираме се след това, включвам телевизора и гледам точно в Ерусалим автобус гори. Атентатът е страшен. Аз вече съм се прибрал в Тел Авив.

Слава на Бога!

– Слава на Бога!

Как така стана, че ти се покая? Затворът помогна ли ти за това?

– Оттам нататък, да ти кажа истината, след като ходих на Божи гроб, започнах да ходя на църква.

В православната или къде?

– В православната. Какво да кажа? Нищо не мога да кажа. И то е Божи храм. Ходих там, но седя само и гледам – пеене, хвалене там на Бог и това беше. Влязох в затвора, започнах да се моля още повече, защото няма кой да ти помогне – само Бог може да ти помогне. Обаче бях се обърнал към евангелистка църква или някаква католическа – нещо подобно – само си вярвах ей така, за мене. Молех се, молех се… Ставам сутринта и започвам да се моля. По едно време момчетата ми викат: „Абе, Кондьо, къде отиваш с тоя молитвеник?“ Аз им викам: „Отивам да се моля“. А те: „Ако има Бог, защо те вкара?“ Аз не бях още на „ти“ и им казвам: „Бог ми дава изпитание“.

Идваше един пастор от евангелистката църква, а аз гледах телевизия не му обръщах внимание. Те пак идваха в клуба, молеха се, но нещо не ме дърпаше. И после една година ме бавиха – трябваше да изляза предсрочно. Имах право на половината присъда да си изляза, обаче не ме пускаха. Постоянно журналисти, това-онова… И стоя, чакам… Пак ме предложиха за условно предсрочно и ми определиха някаква дата.

Вечерта, точно преди да се явя в съда, легнах си да спя. По едно време се сънувам, с извинение – чисто гол, с един мой приятел. На едно място, но много красиво. Ядат, пият хората и се веселят. И той ми казва: „Приятелю, хайде да отидем да се веселим и ние“. Аз му казвам: „Не мога, защото сме голи – виж се“. Той ми казва: „Хайде да отидем по-нататък, защото има някакъв панаир – да си намерим пари, да си изкараме някой лев и да си вземем дрехи“.

Кондьо. Снимка: bibliata.tv

И така стана – отидохме ние на панаира с моя приятел и влизам в една стая. Стаята е с високи рафтове, пълни с чинии. Като влизам, зад мен има хора като публика. Идва ми такава сила, че започвам с очи да местя чиниите. А хората само пляскат, аплодират: „Браво, браво, браво“. Направих много трикове и се чувствах много силен. А те ми казаха: „Сега ще ти дадем една задача. Ще се справиш ли?“ Аз бях много силен в съня си и казах: „Няма начин да не се справя“. Изкараха ме те навън на едно много красиво място – една зелена поляна и долу море. И тъкмо изгрява слънцето. Много красиво беше. Нямам думи да го опиша. И хора отстрани така… Обаче на тази поляна имаше една голяма скала. И те идват и ми водят един човек, разпънат на кръст, обаче мумия.

Аз казвам: „Та това е Исус!“. Те казват: „Ще го съживиш ли?“ Аз отначало се уплаших. Казвам: „Как ще съживя Исус?“ Представяш ли си как съм се чувствал в този сън – все едно е реалност. Те пак: „Ще можеш ли да го съживиш?“. Аз, малко плахо, но казах: „Да, ще го съживя. Гледайте какво става сега – дайте го тук!“ Точно на скалата го поставихме, а той – мумия жълто-кафява. Още си го спомням – то не може да ми избяга… Жълто-кафява мумия, поставих си го добре (легнал така), седнах на колене и започнах да му трия краката – да ги масажирам, да ги мачкам така. Почнах, почнах, натискам, натискам, натискам и по едно време – гледам как от мумия става плът до коленете. И когато мачкам, той ми казва:

– Оооо, много ме болят! Мачкай! Страшно ме болят! – (мисля, че точно, където са били забити пироните).

– Много ме болят – вика. – Продължавай, продължавай, моето момче!

И хората казват: „Гледай какво става – той почва да го съживява!“. Обаче, когато наистина мачкам, мачкам, мачкам, почва вече всичко да става на плът. И поглеждам нагоре и в един момент гледам моя баща. Моя роден баща. И казвам: „Татко, ти ли си?“, а той вика: „Да, аз съм моето момче. Разтривай ми краката, че много ме болят!“

А вече след като влязох при моите братя и им казах съня си…

Това са хората от църквата…

– Това са хората от църквата, много им благодаря, – тогава разбрах, че това е нашият баща Исус Христос. Нашият отец. Значи той е бил. И сутринта ставам, влизам в съда и слава Богу, благодаря на Господ, казаха: „Свободен си!“

Кога става това? Коя дата беше?

– На 16 срещу 17 април вечерта тази година (б. р. – 2009). Ставам на 17-и април, освободиха ме, слава на Бога, прибрах се тук, при семейството си и казах: „Яне, аз се отдавам на Бог!“

Как го възприе жена ти?

– Жена ми отдавна е отворена за Бог. И тя каза: „И аз!“ След това и дъщеря ми – и тя, даже и малкият.

Как стана така – ти като влезе в църква, хората сигурно малко се стъписаха като те видяха?

– Да, много интересно им беше, но въпреки това те много добре ме приеха, покаях се, също със съпругата си. И продължават да ме приемат много добре. Няма такова приятелство, такава радост… Имал съм приятели, но всичко е било интерес. А да живееш с Бог е много хубаво – радост голяма в теб живее.

Преди това някои не са ли се опитвали да ти говорят за Христос?

– Да ти кажа, които вярваха, аз съм им помагал много – давал съм пари за дърва, за дрехи там да им купят – когато не вярвах. Но се отнасях с уважение към тях. Защото някой път някои може и да ни мислят за луди. То така го пише и в библията. Но никой не ми е говорил за Христос – той сам дойде при мен и ме докосна.

Другите чалга певци, които са ти колеги, сигурно вече знаят, че си християнин – ти си отказал цигарите, алкохола… На участия ходиш ли?

– Отказал съм цигари, всичко, ходя си по участия, нормален живот си живея, защото все пак това ми е професията – не мога така да се откажа, но мога да кажа, че е много хубаво да живееш с Бог. Има радост в теб, живот.

Как те възприемат колегите?

– Добре. Малко някои може би с насмешка, но важното е за мен аз да вярвам, това не ми пречи на работата, само че се водя от Божи правила, ходя по стъпките на Бога.

Наскоро участва в концерт на църквата, която посещаваш в Сливен. Разкажи малко за този концерт, който беше на 22 декември.

– Този концерт беше първият мой концерт, на който направих такава изява. Направих първата си песен „Божи син“. Залата беше препълнена. Като излязох да пея, всичко беше затихнало в очакване какво ще изпея. Изпях една много хубава балада – песента „Божи син“, благодарение на моите братя и сестри, с които направихме страхотен текст. И като запях тази балада, някои после си казвали: „Какво ми направи този човек?“

(Кондьо пее песента „Божи син):
Роди се там, в обор един
роди се днеска божи син.
Няма друг спасител на света.

Дойде за теб на този свят
и стана жертва той за грях.
Исус живее в нашите сърца.

Припев:
И Христос на кръста беше,
и кръвта му там течеше.
Жертвата му днес те кани: „Ти ела“.
Светлина във теб ще влезе,
тъмнината ще излезе.
Избавител мощен той е от греха.

– Живял съм много, видял съм много, но когато си с Господ, радостта е друга. Искам да станат всички хора по-добри. Представяте ли си, ако има един добър свят? Да няма злоба в хората, всички да бъдем добри, да се уважаваме – колко ще бъде красив светът!

Виж тук интервюто на видео в bibliata.tv

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.