Могъщият Китай вече е свръхсила. Кога ще го покаже?

„Нека светът разбере мощта на Китай“ – пародийна реклама, дело на агенция в Гуанджоу. Снимка: данвей

„Бедността не е социализъм. Да забогатееш е прекрасно“. Така бе заявил Дън Сяопин и ако е бил прав, то Китай вече е на път настина да стане прекрасна държава. Неговият икономически растеж е толкова бърз и стабилен, че инвестиционна банка „Голдман Сакс“ прогнозира, че към 2027 г. националният доход на Китай ще надхвърли този на САЩ.

И все пак, ако да си могъщ означава и да си чудесен, китайците няма защо да чакат, тъй като вече се превърнаха в задължително действащо лице в световните дела. Няма решение, свързано с проблемите за световното управление, което да е възможно без подкрепата на Китай. Ние не чакаме да настъпи ерата на свръхсилата Китай, ние живеем в нея.

Това могъщество е свързано с икономическата реформа, изтръгнала Китай от бедността, която не бе социализъм. Реформата стимулира селскостопанското производство, повиши доходите, освободи работната ръка и й позволи да се насочи към градовете, насърчи бързата индустриализация. Миналата година Китай стана най-големият автомобилен пазар в света, изпреварвайки САЩ. Пак миналата година той изтласка Германия от позицията й на най-голям световен износител.

След жестоката валутна криза в Азия през 1997-98 г., когато спекулантите взеха на прицел първо тайландския бат, а после други регионални валути, Китай изплува от нея без поражения. Неговите държавници обаче решиха, че страната трябва да натрупа валутни резерви, за да устои на бъдещите кризи.

Създаде се огромна маса от вътрешни спестявания. Относителната изостаналост на китайската банкова система и капиталови пазари бе предпоставка тези спестявания да бъдат „рециклирани“ в западната финансова система – главно чрез инвестиране в американски държавни ценни книжа. Американските потребители можеха да живеят над възможностите си, тъй като всъщност парите им ги даваше назаем Китай.

Така западната финансова криза от 2008-2009 г. по-скоро подчерта, отколкото предостави централно място на Китай в световната икономика. Китай игра ключова роля на срещата на Г-20 в Лондон след банковия колапс. Всъщност британският външен министър Дейвид Милибанд дори се пошегува, че след 1989 г. капитализмът бил спасил Китай, а след 2009 г. Китай спасявал капитализма.

И ако Г-20 е единият кандидат за спасяване, очакващ включването на Китай като политическа свръхсила, то вторият е климатичната конференция в Копенхаген. Постигнатите заключения за климатичните промени може и да бяха неясни и двусмислени, но изводът, че Китай сега е централен световен фактор, за сметка на това, бе категоричен и неминуем. Ако погледнем на нещата, след като отшуми събитието, може да се окаже, че това е най-важният резултат от форума.

Автократичното политическо управление се трансформира и в икономическа мощ. Средствата, натрупани в държавните инвестиционни фондове на Китай, вече финансират инфраструктурните и енергийни инвестиции в Латинска Америка и Африка. Китай финансира също най-големия чужд инвестиционен проект в Афганистан – медното находище в Айнак.

Китай вече упражнява влиянието си, по свой начин. Въпросът сега е дали разискваните от западната дипломация въпроси като тероризмът в Йемен и Афганистан, израелско-палестинският конфликт, иранската ядрена програма, ще привлекат вниманието и на Китай. Това може да се окаже и големият въпрос на политиката на 21-ви век: дали благосъстоянието на Китай ще ускори или ще възпрепятства постигането на траен мир.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.