Къде сбърка Виктор Юшченко?

Ричард Балмфорт

Виктор Юшченко преди и след отравянето с диоксин. Снимка: нг

Къде сбърка украинският президент Виктор Юшченко? Преди пет години той стана президент като бащата на прозападната „Оранжева революция“ след вълната от масови протести срещу изборни измами. Сега 55-годишният бивш директор на Централната банка е застрашен от поражение на изборите следващата неделя, на които се кандидатира за преизбиране, сочат проучвания. Изненади са изключени.

Юшченко рискува да се превърне в бележка под линия в историческите съчинения, докато противникът му, когото унижи през 2004 г., Виктор Янукович, изглежда, е готов да се завърне на сцената. Десетки хиляди се събраха през зимата на 2004 г.- 2005 г., за да подкрепят Юшченко, чието лице бе обезобразено от мистериозно отравяне с диоксин, срещу корумпираната постсъветска политическа класа. Но историята на управлението на Юшченко, смятат анализатори, е на човек, който след като дойде на власт, изгуби безнадеждно връзката с верните му, които го издигнаха на този пост.

Той обяви, че ще изкорени корупцията, която порази украинския бизнес и официален живот. Вместо това, въпреки че самият той е смятан за чист, през петгодишното му управление корупцията и връзкарството се увеличиха. Мнозина го критикуват за това, че се е хвърлил вманиачено във възстановяването на украинската национална идентичност и изправяне на историческите грешки, както самият той смята, лишили Украйна от държава през 20-и век. Веднъж той изрази готовност да поеме втора доза диоксин, стига да защити паметта на изгубените поколения украинци. Но агресивният му подход да изведе на преден план украинския език и култура чрез разрушаване на паметници от съветско време обезпокои милиони етнически руснаци в многообразната в етническо отношение страна.

А и тези усилия често бяха предприемани за сметка на реформирането на икономиката и превръщането на бившата съветска република с 46 милиона население в държава, която може да догони Европа. Износът в ключови производствени сектори като стоманодобив спадна рязко, фалираха банки. Украйна разчита на 16,4 милиарда спасителен заем от Международния валутен фонд. Здравната система е в хаос.

Самотна фигура

Неспособността му да води балансирана външна политика между изтока и запада направи Юшченко да изглежда самотна фигура. Руският президент Дмитрий Медведев, който го определи като антируски настроен заради стремежа му да присъедини Украйна към НАТО и агресивните му ходове да зачеркне съветското минало, повече няма да поддържа отношения с него. Подобно на Русия, Съединените щати, неговият покровител в „Оранжевата революция“, го изоставиха, вероятно разочаровани от липсата на силно управление от негова страна.

Основателно или не, той скъса рано с Юлия Тимошенко, два пъти негов премиер, но и основен съюзник по време на уличните протести в шеметните дни на 2004 г. Юшченко често излиза с грешни аргументи в споровете с опитната в пиара Тимошенко, сега една от основните претендентки за президентския пост. „Когато се опитваше да спори ожесточено с Тимошенко, често ставаше по-зле“, заяви в интервю за Ройтерс британският историк Андрю Уилсън, автор на „Оранжевата революция в Украйна“. Вътрешни източници твърдят, че Юшченко няма добра преценка за хората и е променил екипа си от съветници четири пъти за пет години. Като цяло той сякаш се насочваше към грешни приоритети, докато Украйна затъваше в икономически трудности. Правомощията му да се справи с тези проблеми само намаляха с конституционната реформа, която той неблагоразумно подписа.

Резултатът бе политическа парализа на президентската власт, на властта на премиера и разпокъсан парламент безнадеждно в разрез помежду си. Той не успя да се хареса извън Западна Украйна и да привлече гъсто населените рускоезични райони, подкрепящи Янукович. „Юшченко никога не е имал стратегия как да привлече южна и източна Украйна след разделението от 2004 г.“, заяви Уилсън. Други смятат, че независимо от неговата политическа наивност трябва да му бъде признато въвеждането на наченките на демократична култура в бившата съветска република.

Украинските медии са най-свободните сред бившите съветски републики, влизащи в Общността на независимите държави. Свободата на словото и на събиранията в Украйна е обект на завист от руските правозащитници.

Политическият анализатор Сергей Руденко, който пише за списание „Тижден“, определя Юшченко като „заложник на обстоятелствата“, случаен президент. „По мнението на Юшченко благородството на историческата му мисия ще може да бъде оценено само от бъдещите поколения и електоратът не разбира напълно логиката на действията му. Човек може да се съгласи с президента само за това, че той вероятно се е оказал на неправилното място в неправилното време.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.