Когато гущерите наистина стават пари

Индонезийски гекон. Снимка: кълчъркуест

Дребно индонезийско гущерче се превърна в сериозен източник на доходи за обеднялото селско население в Индонезия, след като растящото търсене в Азия за нуждите на традиционната медицина доведе до бум в бизнеса с гекони. В Индонезия тези издаващи характерен звук гущерчета с дискретна окраска и мека кожа, които според поклонниците на китайската и корейската традиционна медицина помагат за лекуването на рак, кожни и респираторни заболявания, са в изобилие.

Мизерстващите жители на село Банджарсауах, в източната част но остров Ява, установили, че геконите могат да бъдат изненадващо доходоносни. Тохасиим, 32-годишен ратай, който припечелва 10 000 рупии (около долар) на ден, като храни чужд добитък – сега печели месечно по един милион рупии (към 110 долара) от лова на гекони в местната гора.

Започнах да ходя на лов за гекони вечер, след като свърша другата си работа. Обикновено се занимавам с това между 6 ч. вечерта и 5 сутринта, казва Тохасиим, който, като много индонезийци, има само едно име. Бизнесът се зародил преди четири години, когато друг човек от селото, Абдурахман, започнал да суши гекони в дома си и да ги продава на износител.

Сега над 100 ловци сноват из гората всяка нощ в преследване на пъргавите гущери, после ги предават на 40-годишния Абдурахман, който пък ги доставя на износителя. Днес повечето от жителите на Банджарсауах участват в „производството“ на изсушени гекони. Ловците влизат в гората на групи от по четирима-петима души със захранвана с батерия лампа за глава и хващат гущерите с ръце, облечени в ръкавици.

Десетина работници, предимно жени, прекарват дни наред в разпъване, сушене и опаковане на гущерите. Те често работят от 7 ч. сутринта до 4 ч. следобед в мрачната бамбукова къща на собственика на бизнеса. При повишено търсене се трудят и по-дълго като заработват по около 20 000 рупии дневно. „Задачата ми е да разпъвам геконите. Печеля по 525 000 рупии на месец. Смятам, че това е достатъчно за покриване на ежедневните нужди“, казва Хобия – бременна с второто си дете фермерска съпруга, която върши тази работа от около шест месеца.

Разгарът на лова на гекони е през дъждовния период в Индонезия – от декември до февруари. Абдурахман, баща на две деца, казва, че не може да разкрие колко печели от геконовия бизнес, но е доволен от това, което получава. „Средно на всеки три дни ловците ни носят между 5000 и 10 000 гекона, а произвеждаме максимум 1600 изсушени гекона на ден“, казва той. Абдурахман продава геконите по два броя. Двойка гущери в добро състояние струва 4000 рупии, а чифт повредени, с липсваща опашка, докарва 2000 рупии.

Ловът на гекони обаче тревожи природозащитниците. Ар Три Праюдхи, представител на базираната в Източна Ява природозащитна организация „ПроФауна“ казва, че когато животните не били застрашени, играели важна роля в екосистемата и трябва да си останат в гората. „Геконът е същество от дивата природа и с него не бива да се търгува. Проблемът е, че тези животни не са защитени в Индонезия. Нашето правило е, че мястото на дивото животно е сред природата“, допълва Праюдхи.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.