Изборите в Украйна и безразличието на Москва

Татяна Ивженко

Идеалният президент на Украйна (Тимошенко+Юшченко+Янукович). Колаж: прикол.проекст

В Украйна се състояха първите избори, в които прословутият руски фактор не изигра никаква роля. През всичките 18 години независимост украинските политици успяваха най-малкото да спекулират с тази тема, но този път официална Русия не им даде такава възможност – демонстративно се отказа да влияе видимо върху ситуацията, без изобщо да прояви интерес към хода на нещата. В крайна сметка изгубиха и онези, които разчитаха на подкрепа от Москва, и други, които очакваха намесата й, за да се възползват и да сплотят електората пред лицето на „външния враг“.

Най-странното обаче е там, че към края на кампанията „антируският“ президент Виктор Юшченко е бил принуден според политолози да се прехвърли в лагера на „проруския“ кандидат Виктор Янукович, та заедно да воюват срещу премиера Юлия Тимошенко. Същата, която преди година бе обвинена от Юшченко не само в проруска политика, но и в предателство спрямо националните интереси, дори в държавна измяна. Добрите отношения на Тимошенко с руското ръководство не я сближиха с Янукович; това сочи колко малко означава всъщност руският фактор за украинските политици и колко е незначително влиянието на Москва върху ситуацията в Украйна като цяло.

Обяснението съвсем не е, че Русия наистина не се интересува от Украйна. Причината е друга: много преди изборите се разбра, че до балотаж задължително ще стигнат Виктор Янукович и Юлия Тимошенко. И двамата кандидати са удобни за Русия точно доколкото й дават възможност да обяви, че слага край на дипломатическата война. Да изпрати в Киев руски посланик, да размрази преговорния процес и да уговори компромисни решения по най-острите въпроси.

„Москва чудесно разбира, че никой украински президент няма да е проруски в същинския смисъл на думата. През 2004 г. за такъв бе смятан Янукович, но после той демонстрира, че е готов да се разбере с Юшченко дори по въпроси от принципен характер за Партията на регионите, включително за статута на руския език и за влизането в НАТО (…) Тимошенко също действа, водена от собствените си интереси. Тя договаря с Путин доставки на газ, но същевременно отказва да отговаря на руски в интервю за руска телевизия“, отбелязва политологът Константин Бондаренко.

Застанал обаче на президентския пост, всеки от двамата – и Тимошенко, и Янукович, ще се опита да положи всички усилия, за да нормализира отношенията с Руската федерация. Не само защото избирателите очакват да го направи и това ще е в интерес на държавите от ЕС, зависими от руските газови доставки, а и заради натиска върху политиците в Украйна от страна на едрия бизнес, за който са неизгодни постоянните неясноти в междудържавните отношения, породени от неспособността на украинския президент да сключва договори.

Решаването на най-острите украинско-руски въпроси – идеологически, исторически, езикови и интеграционни, крие риск от разцепление на държавата, съответно новият президент ще се опита да го отложи и така да ги заобиколи. Политологът Виталий Бала е убеден, че който и да стане президент – било Тимошенко, било Янукович – ще заяви, че страната се ориентира едновременно към сътрудничество с Русия и сближаване с Евросъюза.

Тъкмо това е позицията, максимално отговаряща на очакванията на украинците от всички региони в страната. На практика това значи само, че за разлика от Юшченко новият президент няма да торпилира въпроса как точно ще бъде изтеглен от Крим руският Черноморски флот, че ще забрави за НАТО и ще наложи негласно табу върху дебатите за Големия глад и за ролята на ОУН-УПА (Организацията на украинските националисти и Украинската въстаническа армия – б. р.). Сиреч без да сподели изцяло позицията на руската власт, той ще се откаже все пак от дискусиите по остри въпроси.

„В Русия са убедени, че през идните пет години Украйна при всяко положение ще води проруска политика, и без да се обвързват твърдо с никого, изчакват изборите, за да научат името на човека, с когото ще се наложи да сътрудничат. Там искат човек, който ще може да взема решения и да гарантира стабилност“, обясни преди около месец Микола Маломуж, ръководител на украинската Служба за външно разузнаване. Той каза, че нито една държава не е проявила сериозна заинтересованост от победата на определен кандидат в президентските избори в Украйна и не е направила опит да влияе върху предизборната кампания.

Мнозина експерти впрочем изтълкуваха срещата между Тимошенко и руския премиер Владимир Путин през ноември в Ялта като демонстрация, че Русия подкрепя този украински кандидат. Още повече че след преговорите бяха подписани допълнения към газовите договори, които премахват възможността Украйна да бъде глобявана, ако не получава в пълен обем договорените количества газ.

При това, „Газпром“ неочаквано лесно склони да вдигне с 60 на сто заплащането за транзита на руски газ през украинска територия и същевременно да намали изискванията за количеството газ, което Украйна ще купи през 2010 г. А часове преди Нова година говорителят на „Газпром“ Сергей Куприянов информира, че руската компания се е отказала от делото срещу „Нафтогаз Украйна“, заведено преди година в Стокхолмския арбитражен съд – оттеглила е всичките 9 иска във връзка с провала на европейските газови доставки в началото на 2009 г. Всичко това позволи на Юлия Тимошенко да се представи като успешен преговарящ, способен да отстоява националните интереси дори в толкова трудна област като отношенията с Русия.

Веднага след разговора между Тимошенко и Путин впрочем представители на „Единна Русия“ се опитаха да изгладят това впечатление – те публично заявиха, че Кремъл не подкрепя никого от украинските кандидати, но партията им залага на Виктор Янукович. „Естествено има някакви консултации, без обаче да става дума за нещо системно. Нито пък сме открили програми, чрез които кандидатите да бъдат финансирани от политици, специални служби, още повече от държави“, уточни шефът на украинското външно разузнаване.

Директорът на украинския Център за политически и икономически анализ Олександър Кава коментира: „Русия показа, че не желае да слага всичките яйца в една кошница, отправи сигнал, че е готова да поддържа добри отношения и с двамата фаворити в президентската надпревара“. Това обаче не изключва проблеми в бъдеще, отбелязват политолози. Янукович например редовно критикува газовите споразумения, подписани от Тимошенко, а служители на „Газпром“ намекват чрез медиите, че нямат намерение да преразглеждат тези документи.

Затова пък Янукович е готов да формира газов консорциум, който да управлява газопреносната система, а Тимошенко отказва да обсъжда въпроса.

Има и системни проблеми, които не са изгубили остротата си – те просто бяха отложени, докато завърши президентството на Юшченко. Отворен остава например въпросът за участието на Украйна в редица наддържавни структури в рамките на ОНД – по-специално в проекта за Единно икономическо пространство (ЕИП). След като Украйна стана член на Световната търговска организация, фактически е изключено да се интегрира в ЕИП. Но всеки опит да бъдат приключени преговорите за създаване на украинско-руска зона за свободна търговия, без да има ограничения и изключения, неизбежно ще се сблъска с проблема за членството в ЕИП.

Същото важи за Митническия съюз и редица други обединения, да не говорим за проектите в сферата на отбраната. Наистина Тимошенко и Янукович заявяват в един глас, че страната им не е готова да обсъди въпроса за членството й в НАТО, но тази перспектива фигурира в програмите и на двамата. Няма гаранция, че след като наближи времето руският флот да напусне Крим, въпросът няма да бъде повдигнат отново и да прерасне в пореден конфликт.
Като цяло, Тимошенко и Янукович избират едни и същи ориентири във външната политика. Това позволи на Виктор Юшченко да заяви неотдавна, че двамата лидери в надпреварата са „двойка, която носи заплаха от кремълска политика за Украйна“. В отговор десетина национално-демократически партии, клонящи към Тимошенко, обвиниха Юшченко в сговор с „проруския“ Янукович и в антидържавна политика.

Обкръжението на Юшченко първоначално залагаше на възможността да използва споменатия руски фактор като плашило за избирателите, но този път не успя да спечели. Ниският рейтинг на държавния глава показва, че за украинците са по-важни проблемите в самата страна, и че те не възприемат Русия като външен враг. Според анкетите, над 90 на сто от хората в Украйна имат интерес от нормализация на двустранните отношения.

Тимошенко и Янукович са способни да гарантират, че ще се води съответният курс, и всеки от тях ще се опита да го съчетае с ориентация към сътрудничество с ЕС. Колкото до вътрешната политика, повечето украинци (близо 60 на сто) нямат доверие в твърде сходните популистки лозунги. Ето как украинската писателка Оксана Забужко формулира мнението на хората: „Ако президент стане Тимошенко, очакват ни няколко години безумие и пълен колапс, ако президент стане Янукович – няколко години стагнация и бавно гниене“.

Политолозите потвърждават, че положението ще се промени, чак щом наближат следващите президентски избори, когато ще идат в политическа пенсия „комунистите“, „комсомолците“, хората от „режима на Кучма“ – онези, които, сменяйки различни постове, са били на власт през всичките години независимост на страната. Веднага щом моментът стане наистина определящ и преломен, Русия отново ще изпита интерес към събитията в Украйна.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.