Секс край Белия дом

Проститутка на улицата във Вашингтон. Снимка: скрейптв

40 долара за орален секс и 100 долара за стандартен – това е цената на Чарминг. Облечена с бяла блуза и бяла пола, които контрастират с черната й кожа и черна чуплива коса, тя чака клиенти малко след полунощ на улица „Кей” – главната улица на проституцията в столицата на САЩ Вашингтон, само на няколко пресечки от Белия дом. „Някои момичета слагат времево ограничение – 30 минути, но не и аз. Ако клиентът иска стандартен секс – водя го в хотелската си стая, но за 40 долара няма смисъл да ходим до стаята. Цената може да варира – зависи от клиента.”

Чарминг е от Северна Каролина, но живее от години във Вашингтон, в един изцяло чернокож квартал, който се пада на територията на съседния щат Мериленд. Посестримите й, на групички от две-три, се разхождат по тротоара или са насядали по капаците на паркираните си наблизо коли. Атмосферата е почти празнична – смях, викове, възгласи, рев на клаксони, силна светлина от фаровете.

Търсачите на плът минават бавно с автомобилите си и разглеждат. Младите мъже са по трима или четирима в кола; по-възрастните потенциални клиенти са сами. Някъде започват разговори и пазарене. Не всички мъже са сериозни клиенти – някои са дошли само за да дразнят и подиграват проститутките. Един от тримата бели подпийнали младежи в сребристо Бе Ем Ве чупи бутилка в тротоарните плочки, почти в краката на латиноамериканска проститутка с къса пола и високи токчета. „Да ти го начукам”, нахвърлят се върху него колежките й. Младежите отвръщат със същото пожелание и Бе Ем Ве-то им отминава.

Без да може да се конкурира с търсенето на платен секс в Ню Йорк, Чикаго и Калифорния, всяка вечер във Вашингтон излизат стотици жени и може би десетки мъже, за да упражняват професията, популярно (и погрешно) смятана за най-старата в света. Официално проституцията в САЩ е забранена (с изключение на по-голямата част от щата Невада), но реалната картина е друга. Полицията във Вашингтон има достатъчно убийства и грабежи, с които да се занимава, но понякога арестува проститутки или въвежда „свободни от проституция зони” – райони от града, в които не иска да има проституиращи. Избралите секса за начин на препитание играят на котка и мишка с полицаите, но добре знаят, че по-голямата опасност, която ги дебне, е друга – мъжете, които се представят за клиенти, но могат да ги ограбят, изнасилят, смелят от бой, осакатят и дори убият.

„Работещите в секс индустрията го правят за оцеляване”

казва Блаки Джей, чернокожа активистка на движението за права на проституиращите и виден член на ХИПС, гражданска организация, която помага на предлагащите секс по улиците на Вашингтон. Блаки е бивша проститутка и е напълно наясно с рисковете на професията. Три дни в седмицата микробусът на ХИПС обикаля районите на уличната проституция във Вашингтон от 11 ч. вечерта до 5 сутринта и раздава на проституиращите презервативи, лубриканти, шоколадови бонбони и вода. Тримесечният ми стаж в организацията започва с няколкоседмичен курс на обучение как да се общува с проституиращите. Подписвам документ, че няма да издавам самоличността на хората, с които работи ХИПС, поради което и всички имена, споменати в текста, не са реалните.

Уличната проституция е вероятно за най-опасната професия в света. Нападенията са чести и голяма част от предлагащите платен секс са били жертви на насилие. Някои биват убити или изчезват безследно.

Нападателите знаят, че шансът проституиращите да потърсят помощ от полицията е малък – проституцията е забранена и избралите секса за препитание се страхуват да се обръщат към органите на реда. Понякога при нападение полицаите казват – „ако не проституирахте, което е забранено, това нямаше да ви се случи”. Някои от латиноамериканките, работещи в сексиндустрията, са нелегални имигранти и се опасяват от задържане или депортация. Нападателите знаят, че жените имат в себе си пари в брой, които са изкарали до момента, а някои просто мислят, че проститутките са боклуци и отрепки, които не заслужават да дишат повече въздуха на планетата.

Идва дългоочакваната вечер за първата обиколка на районите на проституция на нощен Вашингтон с белия микробус Шевролет на ХИПС. Зад волана е Скоти Карпентър, бяла жена на средна възраст, медицинска сестра по образование. Тя е една от малкото бели, сключили брак с чернокож, не се страхува да живее в гето и ми казва, че, противно на цвета на кожата си, се идентифицира с черната култура, а не с бялата. Обяснява ми, че проституиращите оцеляват основно чрез интуицията си и развиват умението само за няколко секунди да преценят човек. Грешната преценка може да ги заведе в колата на някои тип, който е възможно да опре нож в гърлото им, а след това да ги намерят като разфасован труп в парка.

Първата ни спирка е в Кълъмбия хайтс, квартал на север от центъра на Вашингтон.

Кварталът нощем се контролира от чернокожа младежка банда

Това са момчета от 14 до 18 г., които седят на стъпалата на една къща близо до централно кръстовище. ХИПС е в добри отношения с тях – дават им безплатни презервативи, а младежите оставят микробуса да обикаля квартала.

Въпреки че ХИПС предлага десетина вида презервативи, всички искат златистите „Магнум”, със съкрушителната репутация на „най-големите”. Момчетата се опитват да се правят на страшни, но всъщност са дребни риби – продават само марихуана, а сериозните наркодилъри, които ги командват, мъже на средна възраст, не стоят на улицата.

Срещаме и първите проститутки по улиците на Кълъмбия хайтс. Има и бели, но повечето са чернокожи и латиноамериканки. Жените са някак си износени – повехнали лица, мърляви дрехи, некоординирани движения. Кварталът е беден, почти по равно чернокожи и латиноамериканци и проститутките са зависими от наркотици. Около половината улични проститутки във Вашингтон са редовни консуматори на дрога, главно хероин и кокаин крек. Много от тях правят секс само за да си набавят пари за наркотика. Когато сексът е с наркодилъри, получават исканата дрога, а не пари.

Всеки наркотик оставя своята следа. Взелите кокаин крек говорят бързо и несвързано и твърде енергично и некоординирано ръкомахат с ръце. Зависимите от хероин са отпуснати, меланхолични, тъжни и отнесени.

Следващата спирка е

сърцето на проституцията във Вашингтон

– кръстовището на улиците „Кей” и Четиринадесета, практически центърът на столицата. Това е „Girls Town” („Градът на момичетата”) – мястото с най-привлекателните улични проститутки във Вашингтон.

Повечето улични проститутки в столицата, вероятно над половината, са чернокожи. Това отговаря на расовия състав на града – около 60 процента афроамериканци. Латиноамериканките, работещи в уличната сексиндустрия, също са многобройни, около една трета. Останалите са бели и те изглежда преобладават на „Кей” и Четиринадесета. Повечето проститутки там са хубави и изглеждат съвсем нормални, не много по-различни от момичетата, които изпълват нощните клубове в района. Скоти обяснява, че момичетата в клубовете често са също толкова секси облечени, колкото проститутките, а понякога дори и по-разголени от тях. А това затруднява мъжете да разберат коя жена е излязла да работи и коя – да се забавлява.

Работещите момичета познават микробуса на ХИПС и с готовност приемат презервативите и овлажнителите, които раздаваме. Едно от момичетата, красиво, с чаровна и деликатна усмивка, с матова кожа, вероятно резултат от примеси на черна и бяла кръв и мрежести тъмносини чорапи със силиконова лента, споделя, че току-що излиза от затвора. Опасява се, че може да се е заразила със СПИН и Скоти й казва къде може да си направи тест.

Всички жени в този район имат сводници, които седят в колите си някъде наблизо. Някои от тях малтретират момичетата, които работят за тях. Скоти споделя, че наскоро две проститутки от Средния запад телефонират на ХИПС, че техният сутеньор отхранва в дома си тигър и ги заплашва с него, ако не изкарат достатъчно пари.

Мотивите за проституиране са различни. Често е бедност и липса на други доходи. Някои момичета са избягали от домовете си, където понякога са били жертви на насилие. Други казват, че харесват секса и той е добър източник на „бързи пари”.

След добре осветения купонджийски център на Вашингтон поемаме към дива и опасна територия – Ийстърн авеню, границата между град Вашингтон и щата Мериленд. Вече минава полунощ. Прекосяваме бедните, опасни и почти изцяло чернокожи квартали на източен Вашингтон. Ийстърн авеню е почти неосветено, мрачно и пусто място. Има малки ниски къщи, потънали в тъмнина. Изглеждат пусти, сякаш никой не живее в тях. Почти не минават и автомобили и единствените хора, които се виждат, са предлагащите платен секс. Много от тях стоят на тротоара по сутиен и пола или само по бельо и отправят предизвикателни жестове към малкото преминаващи шофьори.

Има и биологични жени, но повечето са транссексуални

– хора, които се смятат за жени, но биологично са мъже. Някои от тях изглеждат съвсем като жени – започнали са да извличат тестостерона от телата си и да си инжектират естроген още в юношеска възраст, преди още да са развили мъжки черти.

Една от проститутките, висока и привлекателна чернокожа, облечена в къса и впита по тялото й бяла рокля, разговаря на тротоара с клиент, който седи в колата си. Идва полицейски автомобил и мъжът се изнизва. Двамата бели полицаи не проявяват интерес към него. Заповядват на жената да покаже чантата си. Намират парче от огледало, което те тълкуват като оръжие и нареждат на проститутката сама да го счупи. Разстроена, тя го запраща срещу асфалта и десетки сребристи частици се разлитат в мрака.

Законите на федералната столица Вашингтон не разрешават на жителите да носят огнестрелно или хладно оръжие, което е възможно в много от щатите. Така уличните проститутки са без оръжие за защита – в столицата са незаконни дори спрейовете.

Обратно на улица „Кей” отново виждаме Чарминг, все още без клиент за нощта. Тя също има горчив опит с насилието срещу работещите в уличната сексиндустрия – нападана е два пъти с нож и един път с отвертка. Ранявана е в ръцете и в корема. При второто нападение с нож от мъж, който се представя за клиент, тя отблъсква ръката с ножа в стена и острието му се чупи, но мъжът я порязва в корема с парчето метал, останало след счупването на острието.

„Преди носех нож. Полицаите ми казаха, че не мога да го държа в себе си, незаконно било… Сега си нося ножици”. Законът не забранява ходенето с ножици на улицата, а тези в дамската чантичка на Чарминг изглеждат доста добро оръжие. Всъщност тя е транссексуална жена и може би миналото й, когато тя е била „той”, й помага да предвиди поведението на мъжете, с които се среща на улицата на проституцията.

Чарминг остава в нощта да чака клиенти на кръстовището на улица „Кей” и Шеста. Животът на улична проститутка й е омръзнал. „Мисля вече да се отказвам”, е последното, което ни споделя.

*Светлозар Кирилов е преподавател по социология във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2008 – 2009 г. е бил на специализация в САЩ, към Университета на Мериленд, по линия на програмата „Хюбърт Хъмфри“. Програмата включва стаж в американска организация и той избира ХИПС, фондация, която се грижи за проституиращи на улицата във Вашингтон, и като нейн представител е работил с тях. 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.