„Не ми заповядвайте, г-н командир!“ – армията в Турция като надзирател на държавата

Мехмет Али Биранд

Отново цари пълно объркване. Нищо не е ясно какво представлява в действителност. Медиите твърдят определени неща и публикуват някои документи. Армията настоява, че те не са нищо повече от военно учение и се базират на въображаеми сценарии.

Други казват, че това са планове за подготовка на опит за преврат. Когато говорят тези, които са подготвили плановете обаче, виждаме съвсем различна картина. Кръговете, подкрепящи армията и ролята й в обществото, са изумени от последните разкрития. Те не проумяват за какво е целият този шум и подозират Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в заговор.

Армията казва: „Правим това, което сме длъжни, което е наше задължение по конституция. Отговорни сме да браним страната от вътрешни и външни заплахи. Трябва да предотвратим религиозната ретроградност и разделението. Защо реагирате срещу нас? Какво сме направили?“

От друга страна цивилните казват: „Законите не ви дават правото да сваляте правителството, когато си искате, или да го контролирате. Има тънка линия между невинна военна игра и подготовка за преврат. Като имаме предвид досието ви от миналото, не ви вярваме.“ Това е същината на аргументите от двете страни.

Правителството не иска въоръжените сили да бъдат надзирател и собственик на държавата по всяко време. Армията вярва, че цивилната власт ръководи слабо държавата. Правителството смята, че трябва да действа свободно, понеже е дошло на власт с избори, а това е изискване на демокрацията. Армията обвинява управляващата ПСР, че вреди на лаицизма и работи за създаване на теократична държава. Основавайки се на демокрацията, тя изтъква, че режимът на може да бъде променян.

Откакто ПСР състави правителството, разногласията между цивилните и армията ескалират. Въоръжените сили не харесват ПСР. Те подозират партията и искат да й попречат. ПСР пък се опитва да държи армията в казармите и ясно заявява: „Не ми заповядвайте, г-н командир!“

Всъщност тези спорове продължават отдавна. Но никое от предишните правителства не се зае да вкара армията в ред или не намери подходящите условия за това. Всички те приемаха въоръжените сили като истинския представител на страната и вървяха на разстояние след тях.

ПСР действа по различен начин и обстоятелствата й помагат за това. Първо, в международен план, за разлика от преди, има нежелание армията да демонстрира авторитета си. Второ, ПСР разполага с мнозинство и собствена медийна подкрепа.

Какво ще стане от тук нататък? Ще продължим ли по същия начин? Не, цялата тази бъркотия трябва да спре. Ако продължи, ще бъде навредено на армията, а обществото ще се умори. На хората им омръзна. А и докато водим вътрешни борби, губим власт навън.

Какви са задълженията и отговорностите на армията? Ще продължи ли да бъде тя надзирател на законно избраните правителства занапред? Или ще бъде контролирана от правителствата? Задълженията на армията трябва да бъдат формулирани отново и да бъде парафразирана частта, в която се говори за „защитаване на конституционния режим от вътрешни и външни заплахи“. Трябва да решим дали военните ще контролират ПСР и другите политически партии, следвайки същия модел, и ще ги наказва, ако това е нужно. Или пък това ще бъде оставено изцяло в ръцете на гласоподавателите?

Време е да прочистим умовете си. И можем да направим това, като променим напълно конституцията от времето на преврата на 12 септември 1980 г. Не мисля, че козметичните промени в сегашния проект изобщо ще са от полза. Разбира се, промяната на конституцията няма да реши всички проблеми. Цивилните правителства трябва да поемат отговорност да действат като порядъчни демократи и да направят нужното. Армията трябва да стои далеч от политиката и да спре да издава заповеди на цивилните.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.