Вадим трупове с багер – или за необходимостта от известна езикова хигиена
“Румяна Желева е супер интелектуалка и нобелов лауреат по каквото си щете в сравнение с тоя.” Това гласеше още първия постинг към публикуваните в “Медиапул” откъси от публичната лекция “Свобода и демокрация. Българският европейски път след 1989 година”, изнесена от българския премиер Бойко Борисов в централата на фондация “Конрад Аденауер”.
Това мнение звучи пресилено, разбира се. Но не звучи чак толкова пресилено, ако се абстрахираме от вече създадения медиен облик на Бойко Борисов. Представете си сега, че България е посетена от някакъв негов източноевропейски колега, който – изнасяйки публична лекция за свободата и демокрацията, вземе че изтресе нещо такова: “Колегата Цветанов ходи с багер и копае трупове”. Какво ще си помислите за този премиер – а и за тази страна?
Разбира се, думите трябва да се мислят в контекста, в който са употребени. Контекстът е хвалбата за големите постижения на новото (дясно!) правителство. Ето го между впрочем и него – със съответното “за пръв път”: “За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват – в тая ливада има труп.”
Тъй – картинно и с думи прости, разбираеми за всичкия народ, българският премиер иска да похвали себе си и своето правителство за най-важната (от рекламна гледна точка) и във всеки случай най-зрелищна акция: разбиването на “наглите”. Да покаже, че тъй обговаряния в контекста на ЕС български парадокс: наличието на над 150 поръчкови убийства от 2000 г. насам, без да има нито един осъден, вече е започнал да се пропуква.
Желанието е похвално – но начинът, по който го прави, не е. Първо защото трябва да си много тъп, за да не ти дойде на ум един много съществен въпрос: кои именно поръчкови убийства се разкриват? Тези на някакви крадци на коли, дръзнали да поискат от “наглите” повече пари. Да е разкрит убиецът на Емил Кюлев? Да се знае кой стреля по Манол Велев? Не.
Или – ако става дума за гангстери – знае ли се кой уби Илия Павлов? Ами Иван Тодоров – Доктора? Ами Самоковеца? Ами Фатик? Ами Стоил Славов? Ами Георги Илиев? Ами бай Миле с всите му бодигардове? Ами Димата Руснака? Ами Клюна – барабар с Цайса и Призрака?
Така можем да си броим до сто и едно. Проблемът е, че всичките тези гангстери бяха изтрепани, докато не друг, а тъкмо Бойко Борисов стоеше на самия връх на оперативното ръководство на МВР (над 60 000 души щатен състав по последни данни).
Тогава обаче, кой знае защо, той не ходеше с багер и не копаеше трупове. Тъй че един доста съществен въпрос е – защо Цветан Цветанов може да бъде квалифициран трупокопач, а Бойко Борисов – при наличието на същите възможности – не може?
Няма отговор на този въпрос. Може би тогава в МВР не са се били сетили да закупят багер.
Второ – и много по-важно от въпроса кой го може и кой не го може. Словото е експресивен инструмент – то не само отразява някаква действителност, но и дава представа за интелектуалното равнище и ценностните критерии на този, който го употребява. Когато потребяващия словото е премиер, вниманието към експресивните функции на казаното от него е твърде изострено. Когато някой изтърси нещо от рода на “Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове”, то представите, които подобен израз провокира у слушащите го, са… хм, меко казано, пейоративни. Човек веднага си представя сградата на българското вътрешно министерство, на което виси голям афиш: “Вадим трупове с багер – всякакви, на конкурентни цени”.
Ясно е, че българският премиер е такъв именно поради барабския и пичовски начин, по който се изразява. Ясно е, че българският народец харесва именно подобен тип говорене – и съпровождащите го жестикулации тоже. Но ако не на самия премиер, то поне на неговите PR-съветници би трябвало да е ясно, че не всичко, което харесваме в България, ще бъде харесано и извън нея. Че колкото и дивиденти да носят някои изхвърляния тук, другаде може да прозвучат като тупане по космати гърди, съпроводено с възгласа “Булгар!… Булгар!…”
Очевидно обаче такива съветници няма – или ако е имало, премиерът е иззел техните функции и ги е превърнал в свой основен прерогатив. Затова – трето – нали кабинетът е колективен орган. Ясно е че премиерът толкова може и толкова прави – по-точно играе. Ясно е, че играе най-различни роли – кога кога тази на шута, кога тези на драматичен страдалец, кога тази на Полоний, скрит и слухтящ зад завесата. Именно защото играе различни роли, не е редно да бъде оставян без режисьорски надзор. Не защотото ще си обърка ролите – но защото ще обърка публиките, пред които следва да играе съответната роля.
Затова, уважаеми г-да министри, осигурете му такъв режисьорски контрол. Обяснете му тихо и кротко къде какво се играе и къде какво се говори. Вменете му поне абсолютния минимум езикова хигиена. Ще бъде от полза за вас, а също и за България.
Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com