Д-р Петър Янков: Една вятърна перка убива десетки птици годишно, но фирмите крият

Във Великобритания със защита на птиците се занимават милиони хора, в България - десетки, казва ученият

Д-р Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците. Снимка: авторката

Д-р Петър Янков е председател на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Завършил е Биологическия факултет на „Софийския университет”, специалност „Екология”. Защитил е дисертация по „Птиците на София”. Работил е 12 години в БАН до 1988 година, когато става един от основателите на БДЗП и работи за него до днес. Два мандата (колкото е максимумът) е бил представител за Източна Европа в управителния орган на Световната организация за защита на птиците Bird life international.

Колко вида птици има в България?

– Броят на  видовете птици, които се срещат в една държава, е нещо много условно. България, колкото и да е малка в сравнение с големите европейски страни като Франция и Украйна, благодарение на географското си положение и природни условия, има изключително богата птича фауна. В Европа има около 1000 вида птици, като сред тях са и видовете птици, пренесени от урагани или от други въздушни фронтове (примерно от Америка). В България от тези 1000 вида се срещат около 417 доказани до момента.

От колко време се наблюдават птици в България?

– Във Великобритания птици се наблюдават и се описва това, което е видяно, от 13-14 век. В България орнитологията и записването на наблюденията на птиците е започнало в края на 19-и – началото на 20-и век. Тоест, за един век ние сме установили, че има 417 вида птици. В България преди 20 години имаше само 15-20 човека, които се занимаваха с птици. Във Великобритания само едно от дружествата им наброява над 1 милион члена – Кралското дружество за защита на птиците. Тоест, несъизмерими са нещата. Гледането на птиците е част от британската традиция. Още Шекспир пише как кралят отишъл да гледа птици и т. н. Докато в България на това се гледа с насмешка. Хората си мислят, че ако си над 12-13 години и се занимаваш с наблюдение на птици, нещо си не си наред.

Убита от ветрогенераторите на нос Калиакра птица. Ветропаркът на Калиакра е изграден в зоната на Натура 2000 без предварителни орнитологични проучвания и игнорирайки отрицателните становища на БДЗП и на български научни институти за възможното отрицателно въздействие върху птиците. Снимка: Сайт на Българско дружество за защита на птиците.

Кои са най-редките птици в България?

– Има птици, които, които веднъж на 100 години идват тук, подгонени от силен студен фронт. Това са най-редките птици, но те са изключения – т. нар. вагранти. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) обаче не поставя за свой приоритет тези редки птици поради случайния характер на присъствието им. Но има една друга категория редки птици, които са естествени за тази територия, трябва да ги има, а някои от тях ги е имало в изобилие само допреди 20 или 50 години, а вече са на ръба на изчезването.

Има ли птици, които вече са изчезнали от България?

– Да, има. Такава е белошипата ветрушка – малко соколче (колкото гълъб), което се храни с насекоми, с попови прасета и др. То гнезди на колонии – има много птички на едно място и за България е било най-обикновена птица като гугутките. Гнездило е в населените места – под покривите, в разни кухини и др. Било е разпространено в градове като Карлово, Пловдив, в Южна България. Само в Карлово една от колониите е описана с над 100 двойки. От вече близо 10 години нито една двойка не гнезди в България и вероятно сме го загубили. Без да разберем дори защо. Само на 30 км. от нас, в Македония, селата са пълни с такива ветрушки.

Гнездилка за ловен сокол. Снимка: Българско дружество за защита на птиците

Как в БДЗП помагате да се съхранят редките видове птици?

– Като всяка природозащитна организация средствата ни са ограничени. А има много и различни видове птици, които се нуждаят от помощ. БДЗП е член на най-старата птицезащитна организация – Bird Life International. В нея членуват организации за защита на птиците от цял свят. От тях сме се научили на много неща, включително и на това ограничените средства да отиват там, където ще допринесат най-голяма полза. Много хора действат емоционално. Виждат примерно, че лебедите във Варненското пристанище няма какво да ядат и започват – репортажи по телевизията, подхранване и др. Или още по-класически пример – нефтен разлив, стотици хиляди птици омазутени, хора тръгват самоотвержено да ги спасят, похарчват се милиони. Безсмислено е – тези птици са загинали. Ако милионите, които се харчат по емоционални причини, се дадат за някой вид, който е оцелял само на един остров на света и там плъховете го изяждат, а когато го унищожат, то ще е завинаги, той може да бъде спасен. Затова ние се опитваме да бъдем не емоционални, а рационални. Основният критерий, по който работим, е реалният принос за природата.

Какво сте направили в този смисъл?

– За щастие можем да се похвалим с такива случаи. Между 1950 година и 1978 година един вид птица – белоглавият лешояд – беше изчезнал от България и нямаше нито едно известно гнездо. През 1978 година намерихме гнездо с една двойка. Започнахме системно и целенасочено различни действия – от изкуствено подхранване и изнасяне на мърша за него до работа с местните хора и подпомагане на животновъдството в района. Приложихме комплексен подход, за да намалим колкото е възможно повече заплахите върху него. Резултатът е, че през 1984 година вече гнездеха 4 двойки. Оттогава до момента в България вече има над 50 двойки, които се размножават по естествен път по цялата долина на р. Арда.

Служители на предприятие „Електроенергиен системен оператор” на НЕК и членове от Българското дружество за защита на птиците поставят гнездилки за ловен сокол по мрежата високо напрежение на България. Снимка: Българско дружество за защита на птиците

Какви бяха заплахите за белоглавия лешояд, с които трябваше да се борите?

– Много трикове и тънкости трябваше да приложим. Примерно, отначало птиците бяха на едно място. Те се хранят с трупове. Един гневен овчар, на когото вълк е изял две агнета, ако сложи отрова (което се правеше редовно и сега се прави нелегално), цялата колония на лешоядите загива. При вида на мърша, всички белоглави лешояди от България пристигат за 20 минути , защото това е единственият им начин на хранене – те не могат да убиват. Така че
трябваше да ги разделим, за да намалим риска. Започнахме да ги подхранваме на две места, отдалечени на 20 километра едно от друго, по долината на р. Арда, където имат подходящи скали за гнездене. И те се разроиха. В момента имаме минимум две големи групировки. Така че, дори сега някой да сложи мърша с отрова, имаме шанс поне част от птиците да оцелеят. Има още един вид, който до голяма степен също съществува в българската природа, благодарение на БДЗП – това е царският орел. Той също беше почти изчезнал – с една или две двойки. В момента са 18 сигурни, а може би има и повече. Нашите колеги намериха добра групировка гнезда и в Турция, така че заедно с турските колеги ги опазваме. Както и белоглавите лешояди – заедно с гръцките колеги. Защото птиците не признават, че има граница, митница и т.н. – те си летят и ако гръцкият овчар сложи отрова, точно толкова бързо ще ги убие, колкото и българският.

Снимка: авторката

Кои други птици са застрашени от изчезване в момента?

– Имаме два вида, които са на прага да изчезнат – единият е ловният сокол. Емблематична птица, която допреди 20-ина години се срещаше на доста места. От 2006 г. насам работим по специални проекти за неговото опазване. Въпреки целенасочените ни търсения, вече 4 години не можем да открием нито едно обитавано гнездо на ловни соколи. Има ги птиците, наблюдаваме ги, опитваме се да проследим къде отиват, за да установим мястото и да вземе мерки да ги опазим, но не можем да го намерим. Най-големият проблем на ловния сокол е, че гнездата му се ограбват от хората. Соколарството, за съжаление все още е много популярно, особено в арабските страни. Това е културологичен проблем. Арабските шейхове плащат скъпо за диви птици и в България гнездата десетилетия наред са били обект на ограбване. Лошото е, че някои хора се опитват да възстановят соколарството и в България. Чудно ми е дали няма да се опитат да върнат и харемите?

Ловен сокол, от който са останали по-малко от 10 двойки в България. Най-големият проблем на тази птица е, че хората крадат малките соколчета от гнездата им, за да ги продават на запалени по соколарството богаташи от ориента.

Как възнамерявате да предпазите ловния сокол?

– Искаме да приложим опита на унгарските си колеги. При тях положението с ловния сокол е било същото преди около 25 години. Те започват с физическа охрана на последните гнезда (слагат един фургон с хора, които се сменят, докато птиците не отгледат малките си). Отделно поставят изкуствени гнезда на труднодостъпни места – например на електрически стълбове с високо напрежение. Едва ли някой нормален човек ще се качи там. Ние вече също сме сложили близо 200 гнездилки за ловен сокол по високоволтовата мрежа на България, съвместно с предприятие „Електроенергиен системен оператор” на НЕК. Ще продължим и догодина. Финансово ни подпомагат BBC и Европейската комисия, защото тези гнездилки излизат доста скъпо. Унгарците по този начин са вдигнали популацията от 18-20 двойки през 1985 година до около 300 двойки ловни соколи в момента. Искаме и ние да направим същото и искрено се надяваме да проработи и при нас. В момента наблюденията ни сочат, че имаме минимум 9 двойки. По закона за ентропията лошото става много по-лесно, отколкото доброто, но се надявам, ловните соколи и в България да се увеличат и да се появят по нашите гнездилки, както се е случило в Унгария.

Казахте, че покрай защитата на птиците помагате за развитието на животновъдството в определени райони? Как точно и с каква цел?

– Даваме на фермерите пари да си купят добитък. Европейският съюз субсидира фермери, които имат над 50 овце. Ако някой има само 15 овце, купуваме му още 35, за да взима субсидии. Имаме такъв проект в Община Годеч, Община Своге, край Чипровци, Берковица и др. Подпомагаме тези хора, защото за нас е важно те да имат повече овце, които да опасат тревата. Когато се опасе тревата, идват лалугери, а с тях се хранят нашите ловни соколи, царски орли и други. Тоест, опитваме се вече не само да управляваме популацията на намаляващия вид, а и местообитанието му. Природозащитните дейности на много хора в България им се струват детска работа – да се сложат къщички и хранилки за птиците. Не че не слагаме такива, но процесът е много по-сложен.

Белошипа ветрушка – малко соколче, което е било много разпространено в България и е гнездило в населените места, но вече е изчезнало. Снимка: авторката

Колко често в България има инциденти с птици заради ветрогенератори?

– Разбираемо е, че инвеститорите във ветрогенератори искат да се защитят като твърдят, че техните перки не причиняват щети на птиците. Но и за нас е нормално, когато има факти, да ги казваме. БДЗП по принцип не е против алтернативните източници на енергия. Ние дори работим съвместно с инвеститори във ветропаркове и някои от тях се вслушват в съветите ни. В Североизточна Добруджа  например, фирмата си премести генераторите по-навътре от морския бряг. Колкото по-близо са перките до морския бряг, толкова по-интензивен е прелетът на птиците – това е доказано. Виа Понтика, този прелетен път, е известен още от древността, както и Виа Аристотелис по долината на р. Струма. Ние искаме инвеститорите да разполагат перките си там, където вероятността за конфликт с птиците е най-малка. Бяхме категорично против няколко парка. За единия бяхме съюзници с курорта „Албена” ЕООД. Спечелихме, благодарение на тяхното мощно рамо и осуетихме поставянето на първите 12 големи перки, които се опитаха да сложат край Балчик. Там е изключително опасен за птиците район.

Д-р Петър Янков. Снимка: авторката

Къде не успяхте да предотвратите строежа на вятърни централи, въпреки че има голяма опасност за птиците?

– За съжаление, не можахме да предотвратим ветропарка край Калиакра. А той се намира на място, където наистина има големи струпвания на птици. От това изпищяха дори ловците в района. Там по принцип е най-доброто място за лов на пъдпъдък в България – птиците идват от север, те са лоши летци, придвижват се нощем и щом усетят полъха от морето, кацат. Виждал съм с очите си навремето, в мутренските години, как идват мутри с джипове с хладилни ремаркета, на лов за пъдпъдъци. Избиваха стотици, слагаха ги в хладилниците и ги изнасяха за Италия. В момента ловците в този район (по данни на колегите ни от Ловно-рибарския съюз) нямат лов на пъдпъдък. Не коментирам случая, когато перките убиха пеликан, бухал…

Сателитни предаватели, които се закрепят на птици, например соколи. С тях може да се проследи къде нощува птицата, в коя държава се намира и др. Един такъв предавател струва около 8000 долара. Снимка: авторката

Инвеститорите казват, че най-много по една-две птици годишно умират от сблъсък с перките. Вярно ли е това?

– След случая с пеликана инвеститорите са наредили на пазачите си да ходят сутрин и да събират труповете. Затова са толкова курназ и казват, че няма риск за птиците. Погрижили са се труповете да изчезват. Но дори и да не се грижат, те имат много добри естествени помощници – лисиците, чакалите и скитащите кучета, които усещат миризмата на кръв още през нощта и събират всички трупове. Така че е изключително трудно да се докаже. Ако вие сте един инвеститор, аз ще ви повярвам и ще ви се извиня публично (по начин, който вие искате), ако направите следното – окачете една мрежа на 3 метра над земята под перките си и да видим какво ще падне в нея. През септември – октомври, когато е прелетът на пъдпъдъка, аз ви гарантирам, че в тези мрежи ще има десетки, ако не стотици пъдпъдъци под всяка перка.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.