Палестинците и мирът: Ще се включи ли в танца Махмуд Абас?
Година след като обеща да постави мира между Израел и палестинците начело на дневния си ред, Барак Обама все още се мъчи да задвижи отново преговорите. Неговият пратеник Джордж Мичъл напразнво сновеше между израелския премиер Бенямин Нетаняху и Махмуд Абас в опити да примами палестинския президент да се върне на масата за преговори. Какво повече би могъл да направи?
Мичъл дори не се опитваше да сключва сделки по такива големи проблеми като премахването на еврейските селища на Западния бряг или изобретяването на начин за споделяне на суверенитета над Ерусалим. Вместо това той се положи усилия да накара двете страни да вземат по-скромни мерки за изграждане на доверие – размяна на пленници, разрешение за доставки на цимент в Газа (засега забранени, защото според израелците той може да се използва за построяването на стартови площадки за ракети) и израелско съгласие за връщането на малко повече земя на палестинците и за прекратяване на военните акции в палестинските градове на Западния бряг.
Хората около Абас обаче казват, че нито едно от тези неща не би било достатъчно, за да го върне обратно на масата за преговори. Възобновяването на преговорите според тях просто би дало на Израел прикритието на палестинско позволение да строи още еврейски жилища на палестинска земя. Всъщност, изтъкват те, колониите в миналото са показвали тенденция да се разрастват дори по-бързо, когато мирният процес е бил в ход. „Колкото повече преговаряме, толкова повече губим“, казва бивш палестински участник в преговорите.
Някои западни дипломати и палестински представители обаче намекват, че Абас, с малко помощ от арабските държави, дискретно се готви да отстъпи. Според тях той се отказва от предишното си искане за пълно замразяване на заселването и ще склони да приеме план за започване на индиректни преговори или преговори на ниско равнище, за да излезе с чест от положението. Абас, твърдят те, добре знае, че никога няма да намери по-симпатизиращ американски президент от Обама и затова се страхува да не пропилее времето си. Нещо повече, палестинската автономна власт, която оглавява, зависи изцяло от американските пари.
И все пак, ако Абас наистина е решил да отстъпи, операцията ще бъде трудна. След като месеци наред публично заявяваше, че ще остане непреклонен, не би имал с какво да оправдае промяната на мнението си. Нетаняху не проявява особена охота да изпълни палестинските искания за официален термин, признаващ някои от най-важните проблеми, като този за статута на Ерусалим. Абас иска също Мичъл да заяви, че градът трябва да бъде признат като бъдеща столица и на двете държави. И сякаш нарочно за да сипе сол в палестинските рани, Нетаняху участва в церемония за засаждане на дръвчета в еврейско селище, докато Мичъл още беше в региона. И между другото израелският премиер обяви, че палестинската държава ще трябва да бъде напълно обкръжена от израелски въоръжени сили.
Абас, който проявява забележителна гъвкавост, откакто наследи Ясер Арафат след смъртта му преди пет години, разполага с много слаби карти. Администрацията на Обама, може би прекалено самоуверено, го убеди да приеме позицията, че пълното замразяване на заселването е цената за рестартиране на преговорите. И когато тя се отметна, Абас остана в много неловко положение. Във всеки случай изглежда, че му липсва стратегия. Критиците в собствената му партия Фатах, както и яростните му противници в Хамас, ислямисткото движение, което управлява Газа, се подиграват на провала му и искат замяната му. Той дори вече каза, че ще подаде оставка. „От месеци не правим нищо. Няма избори, няма помирение с Хамас, няма и преговори. Станахме за смях“, казва ветеран от Фатах, често споменаван като приемник.
Ако Абас се заинати още дълго, някои американски посредници търсят алтернативи. Те лансират план, предложен от палестинския премиер Салам Фаяд, да се започне изграждането на държава, която после може да бъде представена за признаване от Съвета за сигурност след някоя и друга година. Малцина палестинци обаче биха рискували да разчитат на Съвета за сигурност, където американците имат право на вето. Ако американците и европейците тогава се отметнат, Фаяд ще изглежда също толкова глупаво като Абас.
По-радикално предложение, формулирано от други палестинци, е да се разпусне изобщо автономната власт и да бъде оставен Израел да поеме отговорност за окупацията. Само че и най-твърдите палестински критици на Абас вътре в автономията са изкушени от личните облаги от статуквото. Много палестинци се наслаждават на нарастващото благоденствие на Западния бряг. Рамала, административната столица, гъмжи от нови строежи, магазини за електроника и алкохол и други разнобразни странични ефекти от чуждестранната помощ. Нощем градът грее в ярки неонови светлини. Други палестински градове, макар и не толкова лъскави, също сякаш са подминати от световмната икономическа криза.
Междувременно трайно се настанява политическата апатия. Шумно рекламирано събитие неотдавна, на което палестинците трябваше да заявят претенциите си върху арабски Източен Ерусалим, събра публика от под 50 души. Докато чуждестранните дарители плащат заплатите на автономната власт, едва ли някой очаква нова интифада (въстание). Бивш палестински министър със съжаление призна, че Нетаняху е бил прав, че икономическото развитие носи мир, поне за известно време.
Спрямо онези палестинци, особено в селските райони и бежанските лагери, които не се съблазняват толкова лесно от блясъка на кафенетата, властите продължават да прибягват по-скоро до тоягата, отколкото до моркова. Напътствани от американски генерал – Кийт Дейтън, стотици членове на палестинските сили за сигурност действат в палестинските градове в координация с израелските сили, за да потушават недоволството. Макар че правозащитните организации признават, че изтезанията на дисиденти са намалели, броят на арестите рязко е нараснал.
Юсуф ал Карадауи, виден проповедник от Мюсюлманското братство, свързано с „Хамас“, неотдавна дори отправи призив Абас да бъде линчуван с камъни в Мека заради отлагането на дебатите в ООН по доклада на южноафрикансикя съдия Ричард Голдстоун за предполагаемите престъпления на израелската армия по време на офанзивата в ивицата Газа преди година.
Автономната власт на Абас отвърна, като разлепи из целия Западен бряг плакати, показващи Карадауи да прегръща ортодоксални евреи по време на междурелигиозни срещи, с надпис „Карадауи се среща с израелци“. И толкова очевидно успешно е потискането на „Хамас“ на Западния бряг, че подигравателните постери по стените, обикновено надраскани с графити, останаха непокътнати. Това обаче няма да помогне на Абас в усилията да започне преговори по същество с Израел.
По БТА