Хаити, вудуистите, баптистите и цената на живота
Ежедневний журнал
Полицията в Хаити задържа 10 американци, готвещи се да изведат от страната 33 сирачета, за да ги настанят в детски приют в Доминиканската република. Американците са баптисти, сред тях са съпругата и дъщерята на баптисткия проповедник Шон Лангфорд от щата Айдахо. Хаитянските полицаи заявиха, че американците нямали необходимите документи за децата. И прозрачно намекнаха: имало подозрение, че кръвожадните гринговци планирали да отвлекат децата в чужбина и да ги изколят за органи.
Една малка сценка: разговарям със свой познат, Александър Коц, специален кореспондент на „Комсомолская правда“, съпровождал в Хаити екип от руското министерство на извънредните ситуации. И го питам как е станало тъй, че нашите спасители намирали живи хора под развалините дори след цели 15 дни? „Че те не ги вадят“ – отвръща ми Коц, говорейки за самите хаитяни.
Тоест човекът лежи, надава викове изпод руините, без да е затиснат от нищо, дори се вижда през дупките, но те го оставят там, както си е затрупан. Понякога дори му дават и храна, вода, нали… После казват: ей, хубаво стана, че минаха бели хора, казахме на белите хора, та те го изровиха.
Спасителите не работеха нощем из улиците в Хаити – хвана ги шубето, ще вземе някой да ги изяде. Полиция нямаше ни през нощта, нито денем. Най-подир се явиха полицаи и задържаха 10 американци, загдето извеждали от страната деца без документи.
Имам редица въпроси. Ето първия: знае ли да чете хаитянската полиция?
Втори въпрос: къде точно човек може да извади документи в една страна, чийто президент и до днес не знае колко са жертвите, а знае само, че той, президентът, има нужда от 10 милиарда долара за възстановяване на Хаити – за предпочитане сигурно в брой или направо в офшорната сметка.
Трето. Хаити е страната с най-високата детска смъртност и най-ниското жизнено равнище в Западното полукълбо. Кой и кога в Хаити се е тревожил за съдбата на тези деца или на други, независимо кои? И ако си сложим ръка на сърцето, дали хаитянските полицаи наистина мислят, че жената и дъщерята на един баптистки проповедник са искали да изнесат децата за органи?
САЩ са събрали най-много средства в помощ на Хаити. Американската армия харчи милиони долари на американските данъкоплатци, в опит да въведе ред. Същевременно изпълнява функциите, които хаитянската държава не може да поеме, защото такава липсва: това подобие на държава не може дори да организира самостоятелно кацането на самолетите с хуманитарна помощ на местното летище.
Заради своята безкористна помощ наивните американци вече обраха куп л…а от цялата световна общност и от самите спасявани. Хаитянските интернет ресурси са пълни с разсъждения, че американската помощ била само una pretexto para justificar la enesima invasion – предлог за ен-то нахлуване в страната. Че причина за бедствията, сполетели Хаити, не е земетресението, а интригите на проклетите американци, и че целият свят всъщност е длъжник на Хаити, загдето е насърчил света да поеме „по пътя на борбата за свобода против робството“ (sur le chemin de la liberte contre l’esclavage).
И това налудничаво бръщолевене се подхваща от представители на ООН, които отдавна подпомагат Хаити и са заинтересовани да го правят вечно, тъй като на всички подпомагани от ООН е гарантирана вечна мизерия.
Какво да каже човек? Истината е само една. И тя е, че има загинали хора и че американците реагират на тази смърт и страдания тъй, сякаш страдат те самите. И си мислят наивно, че за хаитянското общество гибелта на 200 хиляди хаитяни е същото, което би била смъртта на 200 хиляди американци за обществото в САЩ.
За жалост не е така. В Хаити, както и в Палестина, човешкият живот има съвсем друга цена. Човешкият живот не може да има висока цена в държава, чиято официална религия е вуду.
Ако цената му бе висока, в Хаити жертвите нямаше да са толкова много, защото земетресението бе с магнитуд 7,1 по Рихтер, а това е най-долната граница на разрушителните земетресения. Сградите в Хаити падаха, защото 99 на сто от хората в Хаити живеят в мизерия и строят къщите си от бетонни боклуци.
Ако цената на живота бе висока, президентът Превал щеше да знае колко от хората му са загинали – 50 или 200 хиляди. Ако цената му бе висока, жителите на Хаити нямаше да задминават по 15 дни наред хора, които крещяха изпод развалините. Нямаше да вдигат и барикади от трупове в знак на протест, че проклетите бели им помагали твърде бавно.
Има неща, които може да бъдат разбрани, други обаче не. Можем да разберем, че там разграбват магазините – във всяка страна в подобна ситуация плъзват мародери. Но живи хора да лежат затрупани по 15 дни и никой да не ги вади – това е невъзможно за разбиране. Можем да разберем, че някой оздравял хаитянин не иска да напусне болницата – просто няма къде да ходи, а в болницата поне ще го нахранят. Не можем да разберем обаче как тъй един ранен хаитянин се връща при лекаря, който вече е капнал от умора, за да му смени лейкопласта, понеже не харесвал цвета на лепенката.
Можем да разберем защо хаитянската полиция е избягала от улиците: там цари ад. Но когато вудуисти задържат баптисти, измъкващи деца от този ад, и скромно намекват, че са задържали търговци на органи – това човек не може да го проумее.
По БТА