Огромен дефицит и стряскащи цифри в бюджета на Обама

Барак Обама на съвещание за бюджета. Снимка: Белия дом

Представеният от президента на САЩ Барак Обама проектобюджет за следващата финансова година предвижда значителен дефицит и съкращаване на разходите по редица правителствени програми.

Обама прогнозира дефицит от 1,56 трилиона долара и иска от американците да пестят колкото могат, да харчат само колкото е необходимо и да живеят в рамките на възможностите си, пише британският вестник „Индипендънт“. Притиснат от свиващите се приходи от данъци и нуждата да се харчи от все още крехката икономика за устойчиво възстановяване, президентът с неудоволствие обяви новия бюджет, предвиждащ рекорден дефицит, и предложи малко краткосрочни перспективи за спасяване на САЩ от опасността да мине на червено.

Проектобюджетът, който подлежи на поправки в Конгреса, подейства като охлаждащо напомняне както за огромната тежест на американския бюджетен дисбаланс, така и за дълбочината на политическите затруднения, в които той поставя Обама. Президентът и икономическите му съветници се мъчат да постигнат баланс между сериозни намерения за справяне с държавния дълг и полагането на необходимите усилия за ускоряване на начеващия икономически подем. Основни печеливши в проектобюджета са дребният бизнес, безработните и Пентагона, който продължава да води две войни, коментира „Индипендънт“.

При обявяването на проектобюджета за 2011 г., Барак Обама заяви пред американците, че ще трябва отново да живеят според възможностите си и да престанат да гледат на долара като на парична единица, разполагаща с монопол, отбелязва друг британски вестник – „Гардиън“. С бюджет, предвиждат повишаване на държавните разходи до 3,8 трилиона долара и рекордно висок федерален дефицит от 1,6 трилиона долара, Обама предложи перспективата за инжектиране на ресурси в училищата, зелената енергия и двете продължаващи войни в Ирак и Афганистан, за сметка на космическите програми и отчасти на плановете за здравна реформа, допълва всекидневникът.

Вторият проектобюджет на американския президент, откакто зае поста през януари миналата година, търси баланс в данъчните задължения с достатъчна разходна част за стимулиране на заетостта, посочва вестник „Дейли телеграф“. Той съдържа известни съкращения в държавните субсидии, но запазва високите разходи за две войни и повишаване на разноските за образование, екологична енергия и научни изследвания. Според досегашния опит, на Конгреса ще му трябва около година, за да реши до каква степен да следва препоръките на президента. В съвременната епоха отхвърлени са били само шепа проекти за бюджет.

НАСА се превръща в „агенция на бляновете и фантазиите“ според предложението на президента Обама, което унищожава плановете за нова пилотирана мисия до Луната, пише „Таймс“. Вестникът цитира сенатор републиканец, който се присъединява към критичните гласове, че Америка ще отстъпи водещата си позиция в космическата надпревара през 21-и век.

Като припомня обявените миналата седмица от Индия планове да изпрати пилотирана мисия в космоса към 2016 г., „Таймс“ изтъква, че САЩ ще продължат да работят по изстрелването на хора с несъществуващи ракети, докато Русия, Китай и Индия ще вършат това реално. Ако този бюджет влезе в сила, НАСА вече няма да е агенция на иновациите и сериозната наука, а на кулите от слонова кост и приказките, допълва сенаторът, цитиран от британското издание.

В проектобюджета за 2011 г. Барак Обама се опитва да балансира между визията за бъдещето и настоящите нужди, отбелязва американският вестник „Вашингтон пост“. Обама, който започна предизборната си кампания преди три години с идеята да промени страната, полага все повече усилия просто да запази дългосрочната си визия сред стоварилия се върху него засилващ се натиск. Предложеният от президента проектобюджет подчертава дилемата, с която се бори, откакто пое поста: как да постигне равновесие между непосредствените нужди от стимули и намаляване на дефицита, и плановете си за траен и стабилен растеж, допълва вестникът.

В изпълнения със стряскащи цифри федерален бюджет две числа се открояват като особено шокиращи заради начина по-който могат да променят американската политика и американското влияние, пише вестник „Ню Йоркс таймс“. Първото е прогнозираният дефицит, който се равнява на близо 11 процента от брутния вътрешен продукт.

Явлението не е безпрецедентно – през Гражданската война, Първата и Втората световна война САЩ имаха много сериозен дефицит, но живееха с очакването, че след настъпване на мира и отпадането на военните разходи всичко ще си дойде на мястото. Второто число обаче, заровено дълбоко в предвижданията за бюджета, изисква сериозно внимание. Според оптимистичните прогнози на президента американският бюджетен дефицит няма да се върне към стабилни равнища през следващите десет години. Проектът му очертава картина на страната, която не може да изплува над водата.

За Обама и неговите приемници резултатът от предвижданията е ясен: ако по някакво чудо – чудодеен растеж или политически компромиси – през следващото десетилетие не настъпи неочаквана промяна, на практика няма да има място за нови национални инициативи на сегашния и бъдещите президенти. Освен това съществува възможност САЩ да започнат да боледуват от същата болест, която засегна Япония миналото десетилетие. Тъй като дългът се увеличаваше по-бързо от приходите, влиянието на страната на международната сцена ерозира, припомня „Ню Йорк таймс“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.