Режисьорката Ясмила Збанич: Уахабизмът разрушава душата
Босненската режисьорка Ясмила Збанич се завръща на берлинския филмов фестивал този месец със своя нов филм, посветен на радикалния ислям в Босна. „На пътя“ е вторият филм на Збанич и ще има световната си премиера като част от основните претенденти за награди на Берлинале. „Филмът бе направен в резултат на моята необходимост да разкажа за неща, които са ме докоснали, които са ме наранили и които са истинският проблем на Босна и Херцеговина“, казва Збанич.
„На пътя“ се появява три години след като дебютният филм на Збанич „Гърбавица“, посветен на ужасите на войната в Босна, бе награден със „Златна мечка“. Последният филм на Збанич разказва историята на влюбена двойка. Мъжът обаче постепенно се обръща към религиозния радикализъм, в този случай уахабизъм. „Филмът не се опитва да обясни уахабизма политически, а да покаже как влияе на живота на двама души“, казва тя.
Збанич е написала сценария и е режисирала продукцията с бюджет от два милиона евро. Тя казва обаче, че е трудно да се каже, каква е националността на филма, тъй като в него участват актьори от Хърватия, а продуцентите са от Босна, Хърватия, Австрия и Германия. „Що се отнася до мен, това е европейски филм“, казва тя. Збанич казва още, че тя разделя филмите от англоезичните и не-англоезичните страни.
„Създателите на филми от страни извън англоезичния свят имат доста по-трудна задача, докато достигнат до публиката с творбите си, отколкото тези, правещи холивудските хитове“, казва тя. „Дистрибуторите в региона се насочват предимно към холивудските продукции, така че на нас ни се налага да търсим нови креативни начини, за да стигнем до публиката с нашите филми“.
Филмовата индустрия на Босна все още е относително неразвита в сравнение със съседните държави Сърбия и Хърватия. Въпреки това единият или двата босненски филма, които се произвеждат годишно, редовно печелят международни награди. „Не знам как да обясня този парадокс, как толкова малко филми имат такъв голям успех на международни фестивали“, казва Збанич. „Единствено съм наясно, че съм заобиколена от много талантливи хора и то не само в областта на правенето на филми, но във всички сфери на културата, които очевидно има какво да покажат“, казва тя. „Но творците в целия регион имат проблеми не само при намирането на пари, за да снимат филми, но също и в тяхното разпространение“.
Печеленето на престижни награди е важно за творците, особено при намирането на нови проекти. „Наградата определено помага, защото се чувстваш по-спокоен, но не може да ти помогне да създадеш нов филм. Наградата сама по себе си не ми помага да реша за определена сцена от новия проект, защото това зависи от мен, от създателя на филма“. Но представянето на филма у дома на родна публика, след като той е бил показан на големи международни фестивали като Берлинале, също е проблем, казва тя.
„В Босна и Херцеговина определено работим в средновековни условия. Повечето градове днес дори нямат киносалон“. „Преди войната беше различно, защото предишната система съзнаваше силата на киното и обръщаше много повече внимание на кинематографията“, казва тя. „Но само защото сега е по-трудно, не означава, че трябва да се откажем. Напротив, трябва да намерим алтернатива, по-оригинални и креативни начини за дистрибуция на филмите“, казва тя. „Ние искаме да предложим нашия филм на хората във всички части на Босна на всяка цена. Ако там няма киносалон, ще го покажем в хотели, спортни зали, навсякъде, където може да стигне до публиката“.
По БТА