2010 – черна година за Европейския съюз

Андреа Бонани

Настоящата 2010 г. май ще се окаже ужасна година за Европейския съюз. През 2000 г. в Лисабон европейските държавни и правителствени лидери си поставиха за цел през 2010 г. да успеят да превърнат Европа в най-конкурентноспособната икономика в света. Равносметката сега е меко казано плачевна.

Старият континент излиза от най-сериозната криза след Втората световна война с потенциал за икономически растеж, който едва превишава един процент. Това изобщо не е достатъчно, за да може ЕС да се придържа към модела на социалната държава. Не само, че 10 процента от европейската работна ръка сега е без работа, но както неотдавна показа изследване на Европейската комисия, тази работна сила е и до голяма степен не достатъчно квалифицирана. А пък еврото, единственото голямо завоевание на изминалото десетилетие, сега е „под обсада“.

Има опасност заразата на финансовата катастрофа, която разболя Гърция, да се разпространи из Европа и да порази и други слаби брънки в Еврозоната. Испания и Португалия, с дефицити, доближаващи се или прехвърлили 10-те процента, са първи в списъка на тези потенциални пациенти. А борсите в Мадрид и в Лисабон вчера наказаха сериозно слабостта на испанската и португалската икономики и недоверието на пазарите към способността на социалистически правителства на тези две държави да започнат да прилагат необходимите драконовски планове за икономическо оздравяване.

Дори и в политически план Европа върви към загуба на влияние на международната сцена. Международната конференция за климата в Копенхаген, която трябваше да спаси планетата и да покаже, че ЕС може да заеме водеща роля в тази борба, завърши с истинска катастрофа, за която никой сега не иска да поеме отговорността. Земетресението в Хаити пък показа пълната неспособност на ЕС да координира европейските помощи за бедстващата страна които бяха доста щедри. А не бива да забравяме, че първото решение за създаване на сили на ЕС за бърза намеса при подобна природна стихия, беше взето през 2003 г.

Новият световен ред както изглежда все повече и повече е в ръцете на Г2 – САЩ и Китай. А пък последният удар за ЕС дойде именно от Барак Обама – най-обичания американски президент след Джон Кенеди – който анулира участието си на срещата на върха САЩ-ЕС, предвидена за май в Мадрид. На Обама изобщо не му пука за Европа, написа с нотка на задоволство и злорадство вестник „Уолстрийт джърнъл“. Представата, която европейските институции създават за себе си, напълно отговаря на резултатите, постигнати от тях.

Мандатът на първата Европейската комисия на Жозе Барозу изтече още през ноември. Докато обаче бъде утвърдена новата комисия, старата е натоварена със задачата да следи за прибързаното изпълнение на текущите задачи в момент, когато еврото е в тежко положение. За щастие във вторник новият състав на комисията, начело на която вече беше утвърден отново Жозе Барозу, най-накрая би трябвало да спечели доверието на Европейския парламент. Но по време на изслушванията на кандидатите за еврокомисари излезе наяве тяхното посредствено ниво.

Първият български кандидат се представи зле и се наложи излъчване на втори кандидат, който обаче успя да спечели одобрение при изслушването си. Поне четирима или петима други кандидати пък получиха положителна оценка от парламентарните комисии, които ги препитваха, само от снизхождение и за да се избегне нова институционална криза.

На 1 януари, след 9 години на отлагания, протакания и спорове, най-после Лисабонският договор влезе в сила. Но за сега единственият резултат от това е голямото объркване във връзка с разпределянето на задълженията между председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, ротационното председателство на съюза и върховния представител на ЕС за външната политика.

„Най-малкото, което може да се каже, е, че ЕС не се чувства добре. Пропуснати бяха много поводи, натрупаха се много провали“, заяви Ги Верхофстат, лидер на групата на либералите в Европейския парламент, в писмо, адресирано до председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. „През 2010 г. растежът в Еврозоната ще достигне едва 0,9 процента, докато растежът на китайската икономика ще скочи до 10 процента, този на индийската икономика ще бъде 7 процента, този на бразилската – 4,8 процента, а този на САЩ – 4,4 процента“, написа още в писмото си Верхофстат. „През 2050г . пък групата на най-развитите икономики – Г-7 – вече няма да е съставена от САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Италия, Япония и Канада, а от Китай, Индия, Бразилия, Русия, Мексико, Индонезия и САЩ“, предупреди още лидерът на европейските либерали.

В писмото си до Ван Ромпой Верхофстат анализира без увъртания европейските провали и неуспехи, от Хаити та чак до Гърция, от анулираната визита на Обама та чак до провала на срещата на върха в Копенхаген. Но причините за кризата в ЕС, било то икономическата, или политическата криза, според лидера на либералите, трябва да се търсят именно в липсата на сплотеност в съюза през последните 10 години.

Следващият четвъртък европейските лидери ще се съберат в Брюксел за неформална среща на върха, свикана по спешност от Ван Ромпой, за да започнат да обсъждат с какво да заменят провалилата се Лисабонска стратегия. И по повод на тази среща Верхофстат отправи ултиматум: „Ако на 11 февруари държавните и правителствените глави искат действително да разберат причините на последните провали на ЕС, то те трябва да направят един единствен извод: „Европа има нужда от по-голямо единство и от по-голяма сплотеност, иначе ще загуби ролята си на шахматната дъска на световната политика.

Не е достатъчно европейските лидери да са вперили само поглед в Лисабонския договор, надявайки се, че вятърът ще се промени“, предупреди още лидерът на европейските либерали. И сега разрастването на гръцката криза в обстановка, в която пазарите нямат доверие в способността на техните правителства да спасят техните икономики, показва, че Верхофстат наистина е прав.

Но възможностите пред европейските лидери да успеят да спрат точно на ръба на пропастта, не са никак много. Срещата на върха в четвъртък вечерта ще бъде, според намеренията на Ван Ромпой, неформален повод за размисъл, на който лидерите ще присъстват без своите министри и свити. Плодът на този размисъл трябва да се изрази в конкретни предложения за новата икономическа стратегия за идното десетилетие, които да бъдат формулирани на следващата европейска среща на върха през март. Накрая тези конкретни предложения ще бъдат вложени в план за действие, който пък ще бъде одобрен на срещата на върха на европейските лидери през юни.

През изминалите няколко седмици испанският премиер Хосе Сапатеро, чиято страна е ротационен председател на ЕС, обяви намерението си да предложи създаването на истинско европейско икономическо правителство, което да набележи постижими цели и да наложи санкции за онези, които не се придържат към целите. Но веднага след като Сапатеро обяви намерението си, той беше полят със студен душ от други страни членки. Германците бяха първите, които показаха, че няма да отстъпят за нищо на света суверенитета си във връзка с икономическите въпроси.

Миналата седмица обаче в края на срещата си лидерите на Франция и на Германия, Никола Саркози и Ангела Меркел, обявиха, че на идните срещи на върха ще представят конкретни предложения за извеждането на Европа от кризата. Ако Берлин и Париж подкрепят наистина призива на Верхофстат, Европа трябва може би има все още на какво да се надява.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.