Европа обещава помощ на Гърция, но не с пари

Антъни  Файола

В четвъртък европейските лидери обещаха да помогнат на Гърция да се справи с проблемите с дълга, които подкопават позициите на еврото на световните пазари, но се въздържаха да обещаят исканата от инвеститорите незабавна финансова помощ, която да уталожи опасенията от разпространяване на кризата в Европа.

Еврото е изправено пред най-голямото си изпитание откакто основната европейска валута беше пусната в обращение преди 11 години; нараства безпокойството, че дефицитите могат да доведат Гърция до дефолт по държавния дълг. След като подобни опасения плъзнаха и за Португалия и Испания, лидерите на най-силните икономики в региона, Германия и Франция, се присъединиха към инициативата на други страни от еврозоната да предложат косвени гаранции. На среща в Брюксел те допуснаха възможността при необходимост да се намесят в помощ на Гърция, но заявиха, че все още е твърде рано да се предлага пакет спасителна финансова помощ, изтъквайки, че Гърция трябва първо да изпълни обещанието си да направи болезнени бюджетни съкращения у дома.

Макар че германски и френски официални представители се суетяха зад кулисите на срещата в опит да уточнят детайлите на план при кризисна ситуация, който да задържи Гърция на крака, липсата на конкретен план разби на пух и прах надеждите за ясен път към възстановяване на доверието на пазарите, предизвиквайки нов срив на еврото. То се срина до най-ниското си ниво спрямо долара за последните осем месеца, при нестабилна търговия на пазара на облигации и фондовия пазар.

Ако дълговата криза обхване по-голяма държава като Испания – което все още се смята за малко вероятно – това може да отприщи по-мащабни пазарни трусове и да има по-непосредствен ефект върху американските банки и пенсионни фондове, притежаващи европейски облигации. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози заявиха на обща пресконференция в четвъртък, че Гърция се ползва с подкрепата на страните от еврозоната, но отказаха да съобщят подробности за това докъде ще се разпростре тази подкрепа. Те отбелязаха, че Гърция все още не е поискала помощ.

При всички случаи, казаха те, помощта ще зависи от това дали Гърция ще се придържа твърдо към ангажимента си да намали драстично разходите, което тя обеща да направи, като намали заплатите в държавния сектор и повиши данъците – мерки, които доведоха до стачки по улиците на Атина. „Няма да оставим Гърция сама, но има правила и тези правила трябва да се спазват“, каза Меркел пред репортери в Брюксел.

По думите на европейски официални представители подкрепата за Гърция вероятно ще включва преки заеми или гаранции за заеми от Германия и Франция, и вероятно някои от останалите финансово стабилни членове на 16-членната еврозона. Друг вариант е консорциум от банки, подкрепян от Берлин и Париж, да предложи да изкупи гръцкия дълг. Очаква се на срещата си следващата седмица европейските министри на финансите да доуточнят в подробности стратегията. Мнозина смятат, че скоро трябва да бъде постигната сделка, за да се повиши доверието в Гърция преди пролетта, когато страната трябва да продаде 25 млрд. долара облигационни заеми.

Като част от споразумението от Международния валутен фонд ще бъде поискано да дава консултации на Гърция, въпреки че няма да предоставя финансова помощ – нещо, което партньорите на Гърция в еврозоната считат за твърде унизително за Европейския съюз. МВФ заяви в четвъртък, че приветства решението на Европа, определяйки го като „важна нова стъпка“.

Не всички са съгласни с това. „Това, което те реално направиха, е да кажат, че ще помогнат на Гърция, ако тя изпълни условията на плана за намаляване на дефицита, но ако успее да направи това, Гърция няма да има нужда от помощ“, отбелязва Саймън Тилфорд, главен икономист на Центъра за европейски реформи. „Определено смятам, че ще предложат нещо по-съществено. Днешният ден обаче показва, че може би кризата в Гърция трябва да се разрази с пълна сила, за да се решат да сложат пари на масата“, допълва той.

В Германия, икономическото сърце на еврозоната, се гледа с лошо око на евентуална спасителна помощ. Германските данъкоплатци отдавна се опасяват, че могат да бъдат принудени да спасяват по-безотговорните си партньори. „Не помагаш на алкохолика, като му даваш нова бутилка“, коментира Франк Шафлер, депутат от Свободната демократическа партия, която е част от управляващата коалиция на Меркел. „Не трябва да изпадаме в паника само защото няколко гърци са излезли по улиците. Ако днес почнем да помагаме на Гърция, Испания може да се окаже следващата, и така нататък“, смята той.

Според анализаторите неволите на Гърция са направили еврото уязвимо, както и политическият и икономическият съюз, който го поддържа. Така например, действащите правила забраняват на Европейския съюз и на Европейската централна банка да помагат на страна-членка с фискални проблеми с мотива, че подобна „спасителна мрежа“ не би насърчила държави като Гърция да контролират разходите си.

В същото време обаче липсата на план за управление на кризата накара големите европейски икономики да потърсят начини да спрат паниката на инвеститорите в Гърция и да смекчат натиска върху еврото, без да се наруши законодателството на ЕС. „Резултатът от това би бил комбинация от по-тясна интеграция и правила за управление на кризи, каквито липсваха напълно в еврозоната и които сега се изготвят в крачка“, отбелязва Жан Писани-Фери, директор на базираната в Брюксел неправителствена организация Брьогел.

Според анализаторите за да поддържат еврото стабилно, страните-членки трябва да сринат преградите помежду си, хармонизирайки помежду си всичко – от разходите си до политиката си в областта на трудовата заетост. Някои считат сегашната криза за катализатор на точно този процес. Според тях направеното в Брюксел обещание за подкрепа показва неохотната им готовност да направят компромис с националните интереси.

В Гърция, където държавните служители заплашиха да продължат стачките, новината, че по-големите им съседи могат да им се притекат на помощ, предизвика смесени реакции. Някои се оплакаха от настояването на ЕС за строги рестриктивни мерки, твърдейки, че това ще вкара Гърция в още по-дълбока рецесия. Други обаче изглежда са благодарни за демонстрираната солидарност.

По БТА