Противоестествени коалиции зреят в Украйна
Наталия Серова
Вторият тур от президентските избори в Украйна се състоя в неделя, броенето на гласовете приключи в сряда. При все това малцина експерти се наемат да обявят „край на залозите“.
Янукович спечели с твърде незначителна преднина и ще му е доста трудно наистина да вземе властта в свои ръце. Екипът му добре се е подготвил да отразява евентуални улични атаки, разпоредени от неговата съперничка, но реалните лостове за управление на страната не са в палатковия лагер на Партията на регионите (ПР). За пълна победа трябва да бъдат „превзети“ Върховната рада и правителството, да бъдат някак умиротворени финансовите и промишлените елити. Това обаче явно създава проблеми, щом толкова дълго се точат преговорите за нова коалиция в парламента.
Поведението на Тимошенко също потвърждава тези догадки. Обещала да оспори изборния резултат, тя изчезна от полезрението за три денонощия, а щом се появи най-накрая, продължи да ръководи кабинета – ни лук яла, ни лук мирисала; демонстрираше с целия си вид, че остава господар на положението. И то след като стана очевидно, че на практика няма шансове да се повтори сценарият от 2004 г. Западът отправи ясен сигнал, че е готов да работи с Янукович, който ще бъде принуден в много насоки да продължи политиката на своя предшественик.
Прочее, с Янукович на президентския пост Украйна всъщност ще остане „оранжева“, макар и под фирмата на Партията на регионите. Това е основната стратегическа (но не и ситуационна) прогноза за най-близкото бъдеще. Тъкмо от ситуацията, от моментното разположение на силите обаче зависи колко далеч ще стигне Янукович, докато изпълнява или нарушава предизборните си обещания, какво ще разрешат или няма да позволят елитите, които го подкрепят, и кой ще помогне да бъде спасена от дефолт икономиката на Украйна. Тъкмо по тези кръстопътища може да се отворят нови прозорци на възможности и хората на Янукович имат интерес тези прозорци да останат отворени възможно най-дълго време.
Точно затова лидерът на ПР се върти на всички страни, прави изявления, които зле се връзват едно с друго, обещава всичко и на всички. В перспектива ще е необходимо да направи опит да стане президент на всички украинци, но днес е избран само от половината държава. Още печално известната парламентарна кампания от 2002 г. наложи традицията украинските избори да бъдат наричани „референдум за целостта на страната“. Това бе потвърдено отново от последните избори – огромната част от жителите на източните и на западните области гласуваха не за конкретни програми или за блестящите качества на съответните лидери, а за „своите“ и против „чуждите“, което отрази нарастващия антагонизъм между Западна и Източна Украйна.
С подобни нагласи сред хората Украйна не се разцепва единствено благодарение на елитите, голяма част от които при всичкия си егоизъм са наясно, че разпадането на страната е път заникъде. Народът си каза думата по време на вота; дойде времето на елитите, от които се очаква да поведат упорит, но конструктивен в основата си пазарлък. Тук обаче изникват множество нюанси, започват искания за гаранции и за властови рокади, които да ги подсигурят.
В идеалния случай би трябвало екипът на Янукович тутакси да махне Тимошенко от премиерския пост, но според украинските закони встъпването в длъжност на нов президент не води до оставка на кабинета. Въпросът е от компетенцията на Върховната рада, в която доминира коалицията между Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) и „Наша Украйна – Народна самоотбрана“ (НУ-НС), а фракцията на ПР е в опозиция.
За оставка на правителството е необходимо старата коалиция да бъде разцепена и да се формира нова, в която ще дава тон Партията на регионите. Според изявления на местни политици, в бъдеща коалиция, контролирана от Янукович, са готови да влязат Блокът на Литвин и Комунистическата партия на Украйна. Това обаче не е достатъчно, значи трябва да се търсят някакви други възможности.
Сценарият, най-популярен сред наблюдателите, предвижда съюз между ПР и фракцията на НУ-НС. Оттук идват слуховете за „сговор между Янукович и Юшченко“, плъзнали още предизборно, и последните слухове, че новият президент бил готов да назначи за премиер своя предшественик. Идеята за такъв тандем естествено е любопитна, но един съюз с Юшченко, позорно изгубил първия тур, надали ще е полезен за Янукович. Пък и евентуалната коалиция между ПР и НУ-НС едва ли ще бъде трайна.
Друг вариант е новоизбраният някак да се споразумее с Тимошенко и да я остави начело на правителството. Ако съдим по комплиментите към лидера на БЮТ и съветите „да предложи помощта си на новия президент заради процъфтяването на Украйна“, раздавани от екипа на Янукович, този сценарий също се дискутира. Но сключи ли съюз с Юшченко или Тимошенко, новият президент ще се изправи срещу неуправляемо правителство, опозиционно настроена Върховна рада и олигарсите консерватори от старите кланове, което едва ли ще се хареса на финансово-промишлените групировки зад Янукович. А все още няма и никакви сериозни обещания да бъдат компенсирани всички тези неудобства, като изключим съвета Украйна да поднови сътрудничеството с МВФ и 435-те милиона евро от „техническото и финансово сътрудничество“ с ЕС.
Третият сценарий включва разпускане на Върховната рада, независимо под какъв предлог, и предсрочни парламентарни избори на 25 май, едновременно с отдавна планирания вот за местни органи на властта. Тогава Янукович ще има шанс поне частично да преформатира политическото пространство, да използва партиите на Тигипко и на Яценюк като опора, за да създаде принципно нова коалиция в Радата, да формира ново правителство и да получи подкрепа в провинцията. Идеята е рискована, но ако успее, победителят ще получи всичко. А какво точно ще прави Янукович, щом най-сетне вземе цялата власт, засега изобщо не е ясно – ще е безсмислено сериозно да планира някакви действия, без да знае с какви ресурси разполага.
Междувременно, докато трае борбата за постове и други ресурси, за развлечение на публиката се завъртат списъци на бъдещи премиери, в които наред с Юшченко и Тимошенко виждаме Тигипко и Яценюк, бившия премиер Ехануров и бившия вицепремиер Азаров. Пред народа се разправя, че Тимошенко щяла да бъде трудоустроена като кмет на Киев, а днешният – пратен в оставка. Плашат населението, че ако хората на Янукович и на Тимошенко тръгнат да се млатят с юмруци, ще бъде въведено извънредно положение и резултатът от изборите ще бъде анулиран – с намека, че в този случай президент остава Юшченко.
Всички тези истории са просто шумово оформление или най-много елементи от информационния натиск върху съответните партньори в крайно напрегнатите кулоарни преговори. И докато възможностите за компромиси не бъдат изчерпани, никой няма да прави резки движения. Защото една война на всички срещу всички не носи изгода никому, а противоестествените съюзи не учудват вече никого в Украйна.
По БТА